Очакваният провал

Шефката на Агенцията за закрила на детето, Надя Шабани, подаде оставка. Твърде късно. След безумните реформи в областта на отглеждането на изоставените деца, които бяха инспирирани от въпросната госпожа с чужда фамилия. Преди нея шеф на агенцията пак бе дама с чуждоезична фамилия и отново резултатите бяха плачевни. А и няма как да не са такива, след като се назначават хора твърде далеч  от проблематиката на социалните грижи. Явно дъмпинговия европейски внос на идеи в тази деликатна и специфична област, не върши никаква работа. Явно трябва да се кадрува умело в тази област и  не само в тази /и с това си назначение, спуснато от ГЕРБ доказва, че кадрите му не стават, виждаме как гърмят един по един/. Горе-долу така изглежда и новият правосъден министър, дошъл от неправителствения сектор. А може би нарочно се назначават хора, на които може да се влияе?!

А в управляващите явно е неизкореним предразсъдъка, че щом някой идва от неправителствена организация, той става за всичко. Така разните комитети и  асоцииации точат европейски парици в името на човешки права и не знам какво си.

Днес, две години след щурма срещу интернатите, кой знае защо наречени “институции”, се вижда, че нова адекватна форма, която да ги замести, не е открита. Тъй наречените “защитени жилища” гълтат много повече пара, а ефекта от тях е недоказан засега. Нито възпитаниците се подготвят по добре за училище, а и за живота като цяло, нито изолацията на тези деца спомага за тяхната социализация.

Но според Шабани те били алтернатива на шибаните интернати, където вилнеят демонични лелки и ужасяващи възпитатели-канибали. Интересно откъде смяташе Шабани да внесе нов персонал, при това обучен и жертвоготовен срещу ниско заплащане?. Вярно е, че тези деца се нуждаят от материално стимулиране, но то не може да замести фундаменталната нужда от родителска грижа и обич. Т.нар. “приемни семейства” пък са професионализиране на милостта. Често пъти децата предпочитат да се върнат в “ужасният интернат”, понеже там първо не е скучно и второ има създадено все пак някакво общество. Не ми се мисли за случаите за приемно семейство, свързано с педофилия и домашно насилие. Интересно какво казва по този въпрос изсмуканата от маникюра теория на Шабани?

Обърнете внимание как напускат кадрите на ГЕРБ – едва ли не като герои. Че и пресконференции, че салтанати, че коментарии. Сякаш не е ясно, че нито премиера, нито правителството се справят. А не се справят, щото дружината им е от кол и въже. Щото да се управлява държава не е проста работа, още повече за прости хора, които се учат върху нас. Върху нашия живот, нашите данъци, нашият обезценен труд  и уви нашето волско търпение.

Капейки като круши, бойковите блюдолизци са комична картина. Но как да се засмееш, нещата у нас много, много тъжни. А изход засега, въпреки вроденият ни от кубратово време еврооптимизъм, и не се вижда.