Защо заплатите ни са ниски?

Защо заплатите ни са ниски? Защото кражбата на държавни средства се е превърнала в норма на управление.

Виж: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1247013

Крадците веднага ще възразят, че източването на държавни пари чрез фамозния закон за държавните поръчки не е кражба. И за съжаление ще бъдат прави, защото законът за държавните поръчки допуска (уж когато има само непреодолима сила и извънредни обстоятелства, т.е. когато ти скимне) договаряне (на държавна поръчка) без обявление (т.е. без конкурс, така на четири очи и както ти отърва), а законът за административните нарушения и наказания постановява (машала на законотворците!) тригодишна абсолютна погасителна давност за глоби по наказателно постановление и за административно наказателно преследване. Два “чудесно” написани закона, които превръщат кражбата на държавни средства в детска игричка, достъпна, обаче, само за тези, които са допуснати (т.е. които партиите са назначили) до кранчетата, откъдето изтичат държавните пари. Така родните депутати (които пишат и приемат законите) изпълняват своята родолюбива мисия. А и няма от какво да се страхуват, когато гласуват такива откровено престъпни закони, защото съгласно Чл.69 от Конституцията те не носят наказателна отговорност за гласуванията си в Народното събрание.

Демократичният ритуал е спазен: отиваш на избори, гласуваш за една от наличните партии (а те всички са от едно котило и за 22 години доказаха, че единствено грабежът на държавата е техен приоритет) и нейните избраници, избраната партия (ако влезе в парламента) разполага свои хора на постовете, от които зависи управлението на паричния поток и… грабежът започва. Всъщност от 1989 г. този грабеж не е преставал.

В статията на в-к “Труд” се говори за някакви си 200 млн. лв. изхарчени на тъмно. Това е само една много малка част от реалния обем на откраднатото, защото проверките не могат (а и да могат, не го правят) да обхванат всички държавни и местни органи, опериращи с народна пара. По груби преценки на експерти чрез държавните поръчки годишно се присвояват над 1 млрд. лв. бюджетни средства. Чрез схемите на ДДС измамите се крадат още толкова и т.н. Твърди се, че общо взето около 4 млрд. лв. годишно са кражбите на държавни пари. Като добавим към това и законът за устройство на държавния бюджет, в който парите за заплати са двойно по-малко, отколкото позволява българският БВП (това са именно тези 4 млрд. лв., които не отиват за заплати и пенсии, а се насочват по разни йезуитски формулирани пера към министерства, области и общини, за да могат да бъдат откраднати по посочените начини), тогава вероятно става по-ясно защо заплатите ни са ниски.

Заплатите и пенсиите ни са ниски, защото родната ни политическа “класа” (депутатите като пишат и приемат престъпни закони, а управленците като преки изпълнители на грабежа) най-безочливо ни краде. Голямата гавра е, че това става законосъобразно и по правилата на демократичния ритуал.

За тези хора повече не бива да се гласува и изборите трябва да се бойкотират. Нека на следващите избори честните хора си останат вкъщи (защото не вярвам дотогава да се появят реално нови партии, експлицитно поставили си за цел да се спре грабежа на държавата и чувствително да се вдигнат заплатите на хората – парите и медията са в ръцете на крадците, а без пари и медийно присъствие една реално нова партия трудно ще стане популярна), а до урните да отидат само заблудените, безмозъчните и крадците – така поне ще може да се преброим кои са от едната страна на бариерата и кои са от другата й страна. Ако отидем и гласуваме за настоящите партии (и техните разрояващи се напоследък клонинги), т.е. ако продължим да гласуваме да ни ограбват, тогава значи ние сме мърша и трябва завинаги да се простим с мечтата (макар че мършата няма мечти, отиващи отвъд скотския живот) за по-добър и по-достоен живот. Обаче, ако тези, които не отидат да гласуват на следващите избори са по-голямата част от народа, тогава значи нищо не е изгубено и ще трябва да запретнем ръкави сами да създадем онзи политически субект (движение, партия), който ще сложи край на това безумие, наречено “преход”.