Свободата днес и тук 29 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Светогледът на днешната власт в Москва - оръжие, което заплашва Русия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Семьон Новопрудски, "Газета", 24 февруари


    Владимир Путин - когото, уви, наистина виждаме тук единен с мнозинството, а и с нашия политически елит - открито тласка Русия към нова безсмислена оръжейна надпревара. Страната се мобилизира за подготовка към въображаема война, каквато никога няма да има.
    Изобщо в главите на хората, определящи националната политика, са преобърнати базовите представи за това кое определя сигурността и суверенитета на една държава в днешния свят.
"Очевидно не ще можем да укрепваме международните си позиции, да развиваме икономиката, демократичните институции, ако не сме в състояние да защитим Русия", писа най-вероятният за жалост
следващ президент в статията си за армията ("Росийская газета", 20 февруари 2012 г. - б. р.). Тази външно гладка фраза обръща всичко наопаки.
    Тъкмо напротив, очевидна е обратната зависимост: докато не развием (всъщност докато не създадем) пълноценна национална икономика и демократични институции, просто няма как да
заздравим международните си позиции.
    И със сигурност не ще можем да защитим Русия, ако тя потрябва някому като обект за военна агресия - нещо твърде малко вероятно. В днешния свят армията далеч не е ключовият лост, гарантиращ сигурността на една цивилизована държава. В началото на 21-и век държавите черпят сила и надеждност от развита икономика и от демокрация, осигуряваща стабилност, предвидимост,
сменяемост на властта, достатъчна гъвкавост в политиката.
    Светогледът, според който страната ни няма и не може да има други съюзници освен "армията и флота", изостава с десетилетия от реалността и по принцип изключва възможността за нормално
развитие. Кандидатът Путин бодро обещава гигантски разходи (23 трилиона рубли през идното десетилетие) за армия, чийто смисъл и предназначение не схваща и той самият.
    Държавата, икономиката и самото население у нас отново може да станат придатък на армията, ако наистина изпълним написаното в статията на Путин, а не го сметнем за обичайния предизборен
пиар. Впрочем последните 12 путински години, когато военните разходи бяха вдигани неотклонно, без пауза даже за кризата, сочат следното: фактически нарастват само кражбите в отбранително-промишления комплекс (ОПК), но не и военната мощ на Русия. Една абсурдна цел обаче, дори да е недостижима заради държавното устройство, пак си остава абсурдна.
    Все още е пресен примерът на Съветския съюз. Там липсваше и малко от малко ефективна икономика, а ценностите, обединяващи нацията, претърпяха крах. Съответно армията ни, могъща наглед (инай-върлите врагове на съветската империя не биха я упрекнали тогава в недостиг на военна мощ) не увеличи, а критично намали сигурността на държавата. Евтиният петрол и половинчатите
политически реформи ускориха разпада на привидно могъщата империя без никаква външна агресия. Отдавна е време обаче вместо двуглав орел да изрисуваме на руския герб бос крак, настъпващ
мотика. Логиката на развитие, довела до гибелта на СССР, напълно сериозно се представя от властите като програма за Русия през близките десет години.
    Въпросът дори не е там каква армия трябва да има Русия. По-важно е каква трябва да е самата Русия според властта: нормално военно строителство може да има, само когато армията се
натъкмява според държавата, а не обратното.
    Обширната путинска статия за армията не съдържа основното нещо: там не пише кой и какво ни заплашва всъщност.
    Ако не броим естествено явния фетиш на руската външна политика - американската система за ПРО. Макар че ПРО означава "противоракетна отбрана", тъй че поначало става дума за отбранителен проект. И може да се разглежда като заплаха, само ако Русия - в пълно съгласие с късносъветската военна доктрина, все още се кани да воюва с Америка. И то с намерението първа да я нападне, при това да използва стратегическо ядрено оръжие.
    Русия, носеща името на Путин, смята да гради имперска армия, без да е империя и без никакви шансове да стане такава в обозримо историческо бъдеще. (За утеха на руските империалисти
ще кажем, че в обозримо бъдеще никой не може да стане империя - самият свят се промени дотам, че прати в миналото държавите, способни насила да анексират територии и да диктуват волята си
на когото щат през девет земи от географските си граници.) Дори не става дума, че се готвим за миналата война ("Генералите винаги се готвят за миналата война" - Уинстън Чърчил, б. р.) - това е гигантско напрежение на силите и отклоняване на средства за безспорно неизпълнима, неправилно поставена задача.
    В началото на 90-те във връзка с руския ОПК се споменаваше думата "конверсия", бързо девалвирана от практиката - военни предприятия се реорганизираха, за да произвеждат гражданска
продукция. Ако браншът разполага с необходимия научен и технологически потенциал, нищо не пречи да опитаме още веднъж. И съвсем не е задължително танков завод да произвежда тенджери.
Просто трябва да разберем, че лоши танкове със сигурност не ни влизат в работа (и добри да са, не се знае ще вършат ли работа в съвременните войни), а за тенджерите е къде по-лесно да намерим
приложение.
    Естествено може да развиваме отбранителната промишленост като бизнес, ориентиран към износа. През 2011 г. Русия натрупа от оръжейни продажби рекордните 14 милиарда долара. При това
обаче въртим търговия главно със съветски модели. А всеизвестните геополитически събития и желанието на държавите от третия свят да получават по-модерни оръжия неумолимо намаляват
броя на страните купувачи.
    При всяко положение - колкото и странно да изглежда за сегашната власт, армията няма да е основен гарант на сигурността и отбранителната способност на Русия през 21-и век. Нещо повече, никаква армия не би могла да е такъв гарант.
    Страна, която не произвежда нищо освен петрол и газ, е обречена да живурка мизерно - независимо колко са нейните пехотинци, танкове, изтребители от пето поколение и дори ядрени бойни глави. Нали още помним как бяхме Горна Волта с ракети (както федералният канцлер Хелмут Шмид нарече Съветския съюз, б. р.). /БТА/
 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional