Свободата днес и тук 25 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кога Албания ще признае Македония?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Соня Крамарска, “Утрински весник”

Македонската общественост малко се занимава с темата за отношенията между  Македония и Албания, освен когато се говори за извънредно приятелските  връзки между двете страни и то в контекста на албанското малцинство в Македония и честите посещения от двете страни на границата.  Оттук всяко споменаване на факта, че приятелска Албания все още не е  признала Македония под конституционното й име се приема с невярване и със скептичния коментар, че Македония дава права на албанците, а Албания отвръща, като на най-високо ниво все още следва диктата на Гърция. Албания, макар че бе сред първите признали независимостта на Македония,  двадесет години след този акт  все още се обръща към нас с името Бивша югославска република Македония.

Причината за тази позиция на Албания със сигурност е Гърция и според анализите, от два аспекта - албанските имигранти, които работят в Гърция, и позицията на Гърция по отношение на признаването на Косово, което е важно за Албания.

След падането на комунистическия режим в Албания през 1991 г. отношенията между Албания и Гърция се влошиха, тъй като се появиха обвинения, че Албания третира зле гръцкото малцинство в южна Албания и обратното, че Гърция малтретира албанското малцинство в северната си част.  Вълната от нелегални албански имигранти в Гърция по-късно засили напрежението между двете държави. Кризата между тях ескалира през 1994 г., когато Албания хвърли в затвора петима представители на местната гръцка партия Омония” за подигравка с албанската държава. Гърция отвърна със замразяване на целевата помощ от ЕС за Албания. Отношенията между тях се подобриха, когато през 1996 г. подписаха договор за приятелство.  

Днес отношенията между Албания и Гърция се оценяват като относително  добри, а това, което държи Албания постояннно ориентирана към Гърция във външната си политика, са албанските работници в Гърция.

Албанската икономика, поне според досегашните статистики, в които не са включени най-новите събития в икономически план в Гърция, е твърде зависима от парите, които албанските работници изпращат от Гърция. Гърция също така е и втори по големина търговски партньор  на Албания с инвестиции на стойност  400  милиона долара. Броят на албанските имигранти в Гърция се оценява на  400 000 до два милиона души с допълнителната оценка, че това представлява от 10 до 20 процента от работната сила на Гърция. Сега обаче, в светлината на икономическата криза, която обхвана Гърция, и строгите мерки, които ще последват под диктата на страните от ЕС, много вероятно е вълната от уволнения и загуба на работни места да засегне най-вече имигрантите, и преди всичко албанските, които са най-голям брой.

Освен албанските имигранти в Гърция, които в контекста на най-новото развитие на положението в южната ни съседка вече не са толкова силна политическа пречка, местните анализатори от албанския лагер казват, че за  Тирана е по-важно Гърция като членка на ЕС да признае Косово, отколкото  Тирана да си навлече гнева на Атина, признавайки Македония под конституционното име.

Така въпросът за признаването на Македония под конституционното име от страна на Албания стана почти тема табу в отношенията между Македония и Албания. Македония никога не е отваряла този въпрос, поне не в публичната комуникация между двете страни, вероятно от джентълменски подбуди към своя съсед, макар да няма нужда за такова нещо след като Тирана си осигури място в НАТО и прави успешни стъпки към членството в ЕС.

Интересно е, че през 2006 г. при едно от посещенията на бившия македонски президент Бранко Цървенковски в Албания, тогавашният албански  президент Алфред Моисиу даде твърдо обещание, че Албания скоро ще признае Македония под конситтуционното й име. Моисиу тогава бе повлиян от  неуспешния референдум, който се организираше в Македония  против новото териториално разделение, направено в съответствие с Охридския  рамков договор и което даде повече права на общинските власти.  Това обещание, дадено на най-високо ниво, остана неосъществено.

Нашите две страни разговорят за свободен поток на  хора и пазар от двете страни на границата, признаване на  шофьорските книжки и отстраняване на всички адвиминистративни бариери, но въпросът, който в момента е много важен за Македония, продължава да стои  отворен. Каква дипломация  ще води Македония, искайки по света далечни и непознати страни  да я признаят под конситтуционното име, когато в региона съществува прриятелска държава, която игнорира тази необходимост на своя съсед.

Лидерите на най-големите албански партии в Македония  Али Ахмети  и Мендух Тачи са чести гости на  държавното ръководство в Тирана. Но нито един път досега  македонските им коалиционни партньори не са поставяли въпроса дали те се ангажират пред албанските власти за признаване на Македония под конституционното име. Нито пък тукашните албански лидери при каквато и да било  възможност не са отворили тази тема.

Албанският премиер Сали Бериша  бе гост на македонския премиер Никола Груевски през ноември. Тогава Бериша предложи помощ от Албания за приемането на Македония в НАТО,  макар обективно Тирана да не може да направи нищо за това. Отсъствиетона решение от Албания за признаването на Македония под  конституционното име и тогава остана отвъд границите на едно дългогодишно  междудържавно приятелство. Тези дни, когато македонският  парламент приема списък с празници и държавни прояви по повод важни събития от историята, а много от албанските събития влязоха в този списък, обществеността с право се пита дали добрата воля на Македония среща реципрочност в съседката Албания. Отговорът е, че Албания  продължава да остава въздържана по един от най-значимите  политически въпроси за Македония.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional