Сирийските друзи стоят настрана от бунта срещу режима

Друзката общност в Сирия остава относително встрани от народния бунт срещу режима на Башар Асад, страхувайки се, че репресиите над протеста и въоръжаването на опозицията могат да доведат до гражданска война.

Със своите около 700 000 членове, населяващи главно планинската провинция Суейда (на стотина километра южно от Дамаск), а също планината Хермон и южните предградия на Дамаск (Джарамана и Сахная), тази общност досега остава глуха за призивите за бунт, отправяни от ливанския друзки лидер Уалид Джумблат.

“Ние подкрепяме идеята за националното единство и гражданския мир, и сме против насилието (. . .) , тъй като най-засегнати от него са обикновените сирийци”, казва духовният водач на друзката общност в Сирия шейх Хамуд Хинауи.

Разчитаме на диалога и реформите без прибягване до оръжие (.  . .) - както от страна на властта, така и на опозицията”, подчертава той преди да призове сирийците “да започнат помирение, основаващо се на удовлетворяващи всички страни условия, което ще рече установяване на реална демокрация, гарантираща социалната справедливост, свободата и достойнството на гражданите”.

Представлявайки близо 3 процента от сирийското население, сирийската друзка общност е най-значителната в района - в Ливан тя наброява 250 000 души, а в Израел  - 125 000.

Още с избухването на бунта през март миналата година друзите откликнаха на демократичните искания и в Суейда и Шахба се състояха десетки неголеми митинги.

В последвалите месеци в провинцията бяха създадени “координационни комитети”, десетки друзки студенти и активисти бяха арестувани. Друзите в Дамаск и окупирания от Израел Голан също изразиха волята си за промяна.

До момента обаче техният протест остава малцинствен.

Според говорителката на Сирийската организация за правата на човека Мунтаха ел Атраш “властите се заиграват с верската чувствителност (. . .), опитвайки се да внушат на малцинствата страх от евентуалното им сваляне с аргумента: “вие сте малцинство, ние - също”.

Друзите в провинция Суейда са тук от 1711 г., когато част от тази неортодоксална религиозна общност напуска ливанската планина, за да се установи в този вулканичен масив като въоръжени земеделци.

Масовото заселване на единоверците им, дошли от планината Антиливан след друзко-маронитската война през 1860 г., станало причина населението на този район, наричан оттогава “Джубул друз” (“друзката планина”), да се удвои.

Несломими бойци, надвивали между 1830-1840 г. египетската войска на Мохамед Али Паша, друзите съумели в миналото да отблъснат османските войски, които така и не успели да ги подчинят.

През 1925 г. те се вдигат на бунт срещу френския мандат, което проправя път за обединението след няколко години на друзката “държава”, Дамаск, Алепо (Халеб) и алауитската “държава” в едно - Сирия.

В Ливан Уалид Джумблат призова сирийските си единоверци да подкрепят бунта срещу режима на Башар Асад.

“Удари часът на решаващия избор в друзката общност в Сирия и Ливан между онези, които подкрепят сирийския режим и са готови да бъдат негови наемци и онези, които подкрепят сирийския народ в борбата му за демократична и плуралистична Сирия”, заяви той.

Вземаме решенията, които ни устройват като общност, която играе определена роля в Сирия, заяви шейх Хинауи по повод този апел.

Макар да са критични по отношение на властите, някои друзи се колебаят да участват в бунта по две причини: боят се от интернационализиране и от милитаризиране на кризата”, обяснява Ашраф Джарамани, друзки бизнесмен от Суейда.

Според него “насилието, обхванало множество провинции, поражда опасения конфликтът да не прерасне във война между сунити и алауити, от което се страхуват друзите”.