Караниците в турската опозиция улесняват Ердоган

За всеки наблюдавал вътрешните разпри на конгреса на главната опозиционна партия в Турция през последните дни, е лесно да разбере как премиерът Ердоган напълно е обуздал съперниците си, спечелил е три избори и останал на власт 10 години.

Речта на конгреса на лидера на Народнорепубликанската партия Кемал  Кълъчдароглу, наречена “празник на демокрацията”, бе прекъсната в неделя от депутат, който поиска да бъде върнат за лидер на партията загубилия четири пъти изборите Дениз Байкал. Всички камери се обърнаха към Иса Гьок, докато той  говореше ядосано на Кълъчдароглу.

Никой няма право да нарушава спокойствието на конгреса, обяви лидерът на Народнорепубликанската партия, докато охраната изхвърляше Гьок от залата под дъжд от пластмасови бутилки за вода.

Скандалът доминираше в заглавията на вестниците в понеделник, напълно засенчвайки основното послание на Кълъчдароглу, че Турция под управлението на Ердоган се е превърнала в “постмодерна диктатура”.

Конгресът на Народнорепубликанската партия не направи много за свалянето от власт на премиера и неговата партия ПСР.

Макар Народнорепубликанската партия под ръководството на Кълъчдароглу да постигна на последните парламентарни избори най-добрия резултат от 30 години насам, той е само малко над половината от този на партията на Ердоган, голяма разлика за превъзмогване дори за четирите години преди следващия вот. Около 10 000 поддръжници на Народнорепубликанската партия поздравиха и развяха партийни знамена, след като Кълъчдароглу пристигна на баскетболен стадион,  където се провеждаше конгресът.

Доброжелатели и оператори се стекоха около него, докато той бавно си прокарваше пътя под скандирания “Кемал, премиер”, забележително ниво на  вълнение за един оплешивяващ, посивял мъж с очила на средна възраст с вид на добър бюрократ.

Но това, че някои парламентаристи от Народнорепубликанската партия искат да върнат обратно Байкал е още по-изненадващо.

След 15 години като лидер на Народнорепубликанската партия, Байкал подаде оставка през 2010 г., след като се появи заснет на видеозапис в хотелска стая с бивша своя секретарка.

Повечето анализатори видяха в провала на поддръжниците на Байкал да организират бойкот на конгреса победа за Кълъчдароглу в консолидирането на своята  власт в партията.

Тази партия не принадлежи на тях, а на народа, заяви заместник-председателят на Народнорепубликанската партия Сезгин Танръкулу пред Ройтерс.

Делегатите, въпреки всички призиви да не правят това, дадоха на партийния лидер вот на доверие с голямо мнозинство, каза той. Но спечелването на подкрепата на партията не е същото като спечелването на изборите, а Народнорепубликанската партия не е печелила избори от 35 години.

Най-старата партия в Турция - Народнорепубликанската, е създадена от Мустафа Кемал Ататюрк през 1924 г. и сега се представя като светско, социалдемократическо движение в страна, където десните консерватори традиционно печелят повечето избори.

Но освен крайнодясна и прокюрдска партия,

Народнорепубликанската партия е единствената алтернатива за много умерени, светски турци, които се опасяват, че социално консервативната Партия на справедливостта и развитието подхранва ислямистки тенденции.

Народнорепубликанската партия гледа на стъпките на Ердоган за намаляване на влиянието на военните и реформирането на съдебната система и държавната администрация с огромен скептицизъм. Тя също се противопостави на финансовите и икономически реформи, въведени от правителството на ПСР и заклейми Ердоган във връзка с разрастващото се разследване на предполагаем опит за преврат, което доведе до задържането на стотици. Уклонът на Народнорепубликанската партия към левицата под управлението на Кълъчдароглу отчужди много турци от средната класа и партията не успя да достигне до милионите предани консерватори, богати и бедни, които формират гръбнака на подкрепата на ПСР, след като тя дойде на власт през 2002 г.

Независимо от всички приказки на Народнорепубликанската партия за “демокрация вътре в партията”, Турция все е още страна, в която партиите не са нещо повече от култ към личността и политиката зависи от силата на човека, който е начело на конкретната формация.

Силната популистка реторика на Ердоган има отзвук сред бедните, а неговият успех начело на държавата, която е втората в света най-бързо растяща икономика миналата година и 16-та най-голяма икономика в света, спечели благодарността на растящата средна класа.

Едноличноуправляваните консервативни партии, които доминираха в турската политика през осемдесетте години и деветдесетте години, изчезнаха, затъмнени от ПСР, която се държи като високоорганизирана и мотивирана мрежа от обикновени хора и бизнес поддръжници, станали богати под управлението на Ердоган.

Но Народнорепубликанската партия оцеля и надали ще се разцепи.  Народнорепубликанската партия е богата партия и заради това е по-привлекателно тя да бъде превзета отколкото изоставена, написа Енгин Ардик във вестник “Сабах”.

Народнорепубликанската партия наследи 28-процентния дял на Ататюрк в Иш Банк, най-голямата банка в Турция. Но докато партията не получава дивиденти за своя дял, тя запазва съответно влияние, което й осигурява оцеляване, докато тя може да се държи за тях. С местните избори и президентския вот през 2014 г.  и парламентарните избори една година след това, Народнорепубликанската партия и Кълъчдароглу се нуждаят от победа.

Първият тест за Кълъчдароглу ще бъдат местните избори, написа коментаторът  Фикрет Биля във вестник “Миллиет”. Ако лидерът на Народнорепубликанската партия  не може да спечели тези избори, тази партия отново ще бъде сцена на вътрешна борба, написа Биля.