Свободата днес и тук 26 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Европейските перспективи пред Западните Балкани

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
агенция Ройтерс

Европейският съюз даде официално снощи на Сърбия статут на държава кандидат за членство в блока в знак на признание за продължилите повече от десетилетие демократични промени в страната след свалянето на Слободан Милошевич.

Корупцията, слабият икономически растеж и последиците от разпадането на Югославия през 90-те години продължават да се отразяват на държавите от Западните Балкани и на стремежа им да се присъединят към ЕС.

Следва кратък обзор на европейската перспектива на всяка държава от региона:

АЛБАНИЯ

Комунистическият строй в Албания рухна през 1991 г.  Държавата, която има население от три милиона души, се присъедини към НАТО през 2009 г. Напредъкът по пътя към ЕС обаче бе осуетен от опасения във връзка с демокрацията, организираната престъпност и корупцията в страната.

Албания подаде молба за получаване на статут на държава кандидат за членство в ЕС през април 2009 г., но два пъти получи отказ, последно през октомври миналата година, заради слабости във функционирането на нейните демократични институции, включително парламент и съдебна система. Албания се присъедини към списъка с държави, които се радват на безвизов режим с шенгенската зона през 2010 г.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Босна и Херцеговина все още не е подала молба за членство в ЕС. След войната в Босна в периода 1992 г. - 1995 г.  страната е разделена на два автономни региона, които са под наблюдението и контрола на международна мирна мисия и мироопазващи сили под ръководството на ЕС.

Напредъкът на Босна е слаб вследствие на противопоставянето на трите общности в държавата - сърби, хървати и мюсюлмани, на които им трябваха 16 месеца, за да се споразумеят за централно правителство след произведените през октомври 2010 г. избори.

Безвизовите пътувания в шенгенското пространство започнаха през 2010 г., но реформите са забавени заради противоположните мнения за бъдещето на държавата. Новото правителство казва, че се надява да подаде молба за членство в ЕС през юли.

ХЪРВАТИЯ

На 1 юли 2013 г. Хърватия трябва да стане втората бивша югославска република, присъединила се към ЕС, след Словения.

Държавата с 4,3-милионно население се отдели от Югославия с война в периода 1991 г. - 1992 г. Тя приключи присъединителните преговори с блока миналата година, след като задълбочи борбата срещу организираната престъпност и корупцията и постигна напредък в териториалния спор с държавата членка на ЕС Словения.

Остават опасенията във връзка с корупцията и хърватската икономика. Вследствие на тези въпроси консервативното правителство изгуби избори през декември миналата година, при което на власт дойде лявата коалиция, която обеща болезнени реформи за възстановяване на икономиката.

КОСОВО

Косово се надява да се присъедини към ЕС, но това се очаква да бъде дълъг процес. Страната, която има 1,7 милиона население, обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но от 27-те държави членки на блока само 22 страни признават новата държава.

Повече от десетилетие след бомбардировките на НАТО над Сърбия и изтеглянето на сръбските сили от областта Косово продължава да бъде под наблюдението на мироопазващите сили на НАТО (КейФОР), а от 2008 г. и от полицейската и юридическа мисия на ЕС (ЕУЛЕКС).

Организираната престъпност, масовата корупция и продължаващото напрежение между албанското мнозинство и сръбското малцинство възпрепятстват инвеститорите и забавят развитието на страната.

Косовското правителство трябва да разшири властта си в Северно Косово, където доминират сърбите и което продължава да функционира като част от сръбската държава.

МАКЕДОНИЯ

Македония е кандидат за членство и в НАТО, и в ЕС, но напредъкът в тези процеси е заложник на дългогодишния спор за името с южния съсед на страната - Гърция.

Атина се противопоставя на използването на името “Македония”, защото според нея то предявява териториални претенции спрямо гръцката северна провинция със същото име.  Продължаващите под егидата на ООН почти две десетилетия преговори до момента не доведоха до споразумение.

Македонското правителство междувременно започна да провежда открита националистическа политика, която според дипломати настрои враждебно Гърция и ЕС.

То също така рискува да дистанцира алабнското малцинство в страната, представляващо 25 процента от населението, десетилетие след като албанските бунтовници взеха оръжия, за да се борят за по-големи права и представяне. Ако иска да се присъедини към ЕС, Македония ще трябва също така да направи повече в борбата с корупцията.

ЧЕРНА ГОРА

ЕС даде на Черна гора през 2010 г. статут на държава кандидат за членство в блока. Страната следва да започне присъединителни преговори през юни, ако успее да постигне напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията.  Средиземноморската държава, която има население от 600 000 души, вече използва еврото като официална валута.

В момента, в който започнат присъединителните преговори, те ще започнат с някои от най-предизвикателните въпроси за Черна гора като върховенството на закона, съдебната реформа, човешките права, корупцията и организираната престъпност.

СЪРБИЯ

ЕС даде вчера на Сърбия статут на държава кандидат за членство в блока, след като Белград предприе действия, за да подобри отношенията си с Косово. Освен това Белград арестува миналата година двамата обвинени във военни престъпления бегълци Ратко Младич и Горан Хаджич.

Напредъкът обаче към пълноправното членство ще зависи до голяма степен от по-нататъшния напредък по отношение на редица практични, но и спорни въпроси между Сърбия и Косово. Според анализатори този процес може да отнеме и десетилетие.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional