Свободата днес и тук 04 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сирийската столица само за година се е променила напълно

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Зайна Карам от Асошиейтед прес

Магазините и ресторантите в Дамаск затварят рано в последно време, а собствениците им бързат да се приберат вкъщи преди падането на мрака, който понякога донася престрелки и други престъпления. Правителствените сгради са обградени с бетонни заграждения и контролнопропускателни пунктове като предпазна мярка срещу атентати с коли бомби. Жителите на града се борят със спираловидно покачващите се цени и недостига на електроенергия.

При първото ми посещение от близо година насам намерих Дамаск преобразен от смъртоносното и причинило разделения въстание срещу режима на президента Башар ал Асад. Тази столица, която някога се смяташе за една от най-сигурните в света, е станала напрегната заради опасенията от насилие. Шумният, оптимистичен и икономически процъфтяващ в последните години град сега изглежда неприветлив и изпълнен със страх за бъдещето.

Прекъсванията в електрозахаранването, които продължават по 12 часа на ден, са принудили жителите да си купят собствени генератори, а грохотът от машините кънти по търговската улица “Хамра”. Доста от видяното ми напомни за Ирак и за родния ми град Бейрут, където 22 години след края на гражданската война спиранията на тока все още са чести заради повредената инфраструктура. В един момент, когато заседнах в хотелски асансьор, за миг си помислих, че съм се върнала в Бейрут.

Цените са се увеличили тройно за последните няколко месеца, а компаниите са зпочнали да уволняват служители или да намаляват заплати.

Анекдот, който се разпространява сред сирийците, онагледява ежедневието на недостиг, инфлация и несигурност. Мъж носи вкъщи кокошка на съпругата си, за да я сготви, но тя му казва, че за готварската печка няма газ. “Ами микровълновата печка?” Няма електричество, отвръща тя. Тогава радиатора в хола? Няма гориво.

В този момент кокошката изкача от торбата и извиква: “Да живее Башар ал Асад!”

За последно бях тук през април две седмици след началото на първите протести в южния град Дараа, причина за които стана арестуването на ученици, които бяха нарисували антиправителствени графити.

По това време столицата се смятеше за незасегната, все още пълна с туристи и с млади сирийски предприемачи с големи планове. След като през 2000 г. наследи баща си, Асад запази желязната хватка върху политиката, но либерализира икономиката, което насърчи обособяването на средна класа и донесе търговско оживление. Преди това Дамаск дълги години беше една сива столица. Из града изникнаха чуждестранни банки, международни бутици, вериги кафенета, търговски центрове и хотели в западен стил.

Протестите в Дараа едва започваха да се разпространяват в други части на страната, когато аз бях там. Но режимът показваше първи признаци на тревога. Преподавах в Дамаск едва от девет дни, когато дойде заповедта от министерството на информацията  - имах 45 минути да напусна страната. Резултатът беше скоростно събиране на багажа и шофиране към границата.

Оттогава режимът на Асад извърши жестоки репресии срещу въстанието, вследствие на които според ООН са загинали повече от 7550 души. В Дамаск няма масови протести както в други градове, още по-малко смъртонсен обстрел и битки между силите за сигурност и въоръжени дисиденти. Само спорадични изблици на насилие, които опъват нервите на жителите.

Миналата седмица посетих някои места, които са смятани за шедьоврите на “новия Дамаск” на Асад.

Търговският център към хотел “Четирите сезона” например само до преди година беше любимо място на средната класа. Млади хора изпълваха масите по тротоара на кафене “Коста” и близкото кафене “Ротана”, седнали на по чай или да пият вода, или се разхождаха безцелно из скъпите му магазини. Но един ден неотдавна комплексът беше съвсем празен.

По подобен начин преди година можеше да чакаш с часове за свободна маса в “Елисар” - ресторант в една от реставрираните традиционни за стария град на Дамаск каменни къщи, популярен както сред сирийците, така и сред туристите. Той беше съвсем празен в понеделник вечерта, когато вечеряхме там.

Петзвездните хотели също са празни с изключение на неколцина журналисти и една странна двойка, поръчала си закуска от меню, защото хотелът вече няма достатъчно клиенти, за да държи шведска маса.

Сирийците от богатите прослойки и от средната класа често пъти се отнасят с презрение към протестното движение, което според тях е доминирано от бедни и консервативни в религиозно отношение сунити. Асад запази подкрепата си сред алауитското малцинство - разклонение на шиитския ислям, към което той принадлежи - но и сред привържениците на светската държава от всички вероизповедания, които не вярват на опозицията.

“Искат да ни върнат 100 години назад”, каза относно протестиращите 38-годишната Маха Шуджа, специалист по вътрешен дизайн и поддръжник на Асад.

“Кой ще ме защитава, когато президентът си отиде, онези типове с брадите ли? Не, благодаря”, каза Шуджа, която отказа да разкрие религиозната си принадлежност, заявявайки, че е “гражданка на Сирия”.

Животът в богатите райони на Дамаск като кварталите “Абу Руманех”, “Мазех” и Старият град изглежда относително нормален.  Но в по-бедните квартали като “Мидан”, “Барзех” и “Кафар Сусех”, населявани предимно от мюсюлмани сунити, които са гръбнакът на въстанието, често има малобройни митинги против Асад.  Активистите организират т.нар. “бързи протести” - нещо като внезапен протест, при който изведнъж на улицата се събират няколко десетки протестиращи, скандират и развяват знамена, след това се разпръскват, преди да могат да влязат силите за сигурност. Активистите записват митингите и ги публикуват в интернет.

Стрелбата не е рядкост, понякога от страна на силите за сигурност срещу протестиращите, но както се говори, и демонстранти стрелят по полицията.

В понеделник видях пълни с хора от силите за сигурност автобуси, които профучаха покрай вътрешното министерство, принуждавайки шофьорите да се отдръпват от пътя им - според слуховете се връщаха от мисия по разпръскването на опечалени в квартал “Кафар Сусех”, които превърнали погребение в протест.

Дебели бетонни заграждения и контролнопропускателни пунктове сега предпазват входовете на министерствата, сградите на силите за сигурност и другите държавни институции. Постове проверяват документите за самоличност на шофьорите.

В Дамаск беше извършена серия от три самоубийствени атентата, последният от които беше на 6 януари, когато в пресечка в квартал “Мидан” се възпламени взрив, убил 26 души и ранил десетки. През декември срещу две разузнавателни служби в столицата беше извършен двоен самоубийствен атентат, отнемайки живота на 44 души.

Режимът на Асад твърди настойчиво, че атаките са доказателство, че е мишена на “терористи”. Опозицията обвинява верните на правителството сили, че именно те стоят зад тези нападения, за да дискредитират въстанието.

Мнозина говорят за увеличаване на престъпността в града, в който желязната хватка на силите за сигурност дълго време не допускаше каквото и да е беззаконие. Има истории за приятели на приятели, които са били нападнати в колите си, или за семейства, които са били заплашвани с оръжие от искащи откуп крадци - всичките е трудно да бъдат потвърдени, но те са явно признак за ширеща се тревога.

Цените на цигарите, месото, яйцата и млякото са нараснали почти тройно, казват жители на града. Бутилка с газ за готвене преди струвала 200 сирийски лири или 3,50 долара, а сега се продава за 500 сирийски лири /около 9 долара/. Заради икономическите санкции всичко, което се внася, сега или е недостатъчно, или се породава на тройна цена. Цените на месото и зеленчуците са нараснали двойно, а според жителите същото се отнася и за стоките местно производство.

За ежедневните спирания на електрозахранването са обвинявани режимът на тока и недостигът на дизелово гориво, причинени от последните взривове, чиито мишени бяха тръбопроводите във и около Хомс - най-непокорния град в страната, който през последния месец беше подложен на кървава правителствена обсада.

Двадесет и две годишният студент по строително инженерство Мохамад ал Али заяви, че ежедневните трудности са нищо в сравнение с това, което може да се случи, ако Сирия се разпадне или изпадне в състояние на гражданска война.

“Всички видяхме какво представлява американската демокрация и това, което тя донесе на Ирак и Либия. Тези страни бяха разрушени”, каза той.

“Не искаме това да се случи и на нас”.

Бележка на редактора: Кореспондентът на Асошиейтед прес в Бейрут Зейна Карам посети Дамаск за първи път от почти близо година и намери града преобразен от въстанието в страната.     

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional