Свободата днес и тук 04 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Град Комотини в Гърция чезне след икономически бум

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Рене Малтезу и Дийпа Бабигтън от агенция Ройтерс

Преди десетилетия семейството на Андонис Сейтанидис, избягало от Мала Азия, се установява в северногръцкия град Комотини в търсене на по-добър живот.

Днес, той кара своите внуци да напуснат града - мястото, което някога му е дало надежда, сега е опустошено със затворени фабрики, липса на работни места и надигащ се гняв.

“Това е най-лошата криза, която си спомням най-малко за последните 50 години”, казва 84-годишният мъж. “Аз имам петима внука и трима от тях са безработни. Казвам им да напуснат страната - да отидат в Германия или Австралия. Там хората ще им помогнат. Не разбирам какво чакат? Края?”

Ситуацията в Комотини изглежда удари дъното миналата седмица, когато безработен мъж нахлу във фабрика, от която бил уволнен, и стреля по бившия си шеф и друг работник, като ги рани.

Ужасът от случилото се скоро се превърна в съчувствие в град, където един на четири жители е безработен.

“След първоначалния шок, много хора започнаха да съчувстват на този мъж”, казва местният кмет Георгиос Петридис,”Опасявам се, че не можем да паднем по-надолу, отколкото сме в момента”.

С голямо на брой мюсюлманско малцинство и икономически проблеми, започнали няколко години преди дълговата криза да стане явна в останалата част на Гърция, Комотини има сложна история, която го отличава от другите засегнати градове. 

Но западането на града също така илюстрира мъчителния срив от бърз разцвет към разруха, който може да се види в голяма част от Гърция през последното десетилетие, като предлага отрезвителна картина на това как би могла да изглежда страната след още няколко години без растеж.

Гърция, която беше принудена от своите европейски партньори, включително Германия, да ореже разходи и заплати като условие за отпускане на заеми, които да предотвратят банкрута й, е в пета година на рецесия. Цената на кризата, която плащат хората, лесно може да се види в градове като Комотини.

“Това, което разпалва у нас разочарование и отчаяние, е чувството за национално унижение”, казва Петридис. “Независимо дали е правилно или погрешно, хората чувстват, че Гърция е ставала протекторат на Германия”.

В покрайнините на града, някога процъфтяващата индустриална зона, привлякла хиляди работници в района, сега изглежда като пустош. В пика си около 100 фабрики произвеждат сладкарски изделия, маратонки “Адидас”, желязо и бира.

Днес само седем или осем фабрики се развиват добре, докато други 10 се борят да оцелеят в кризата, казва Петридис.  Ръждясали тръби, счупени прозорци и празни сгради, обградени от бурени е всичко, което е останало. 

“Това е като индустриално гробище”, казва Петридис. “За тези от нас, които си спомнят района във времето на възхода, това е много тъжно”.

Безработицата в града е три процента над средната за страната  - 24 на сто.

Близо до границата с Турция, Комотини изглежда като много други градове в континентална Гърция - широки пътища, блокове с апартаменти за неговите 60 000 жители, магазини за сувлаки и обширен централен площад с кафенета.

Историческият му център със стара джамия и магазини с надписи на турски език разкрива интригуващо минало и свидетелства за състава на населението, включващо много хора от бившия Съветски съюз и Мала Азия, както и мюсюлмани с турски или български произход.

Разположен между морето, България на север и Турция на изток, регионът има своя дял в борбите много преди дълговата криза да пристигне на прага му.

При нацистката окупация по време на Втората световна война стотици евреи са изпратени в концентрационни лагери. След войната градът, главно свързан с обработването на земя, води битки с години.

Нов университет през 70-те години доведе в района студенти, но добрите времена на практика започват през 80-те, когато индустриалната зона е изградена и потичат средства от фондовете на Европейския съюз. 

Гръцки компании се стичат в района, строейки фабрики, за да възползват от субсидиите. През 90-те години Комотини процъфтява.

Близо 18 хиляди работници от цяла Гърция се трудят в неговите фабрики. Следва потребителски бум, появява се огромен шопинг център и германските коли стават популярни, докато парите текат.

“Всяка година, когато се връщах, виждах промяната. Тя беше много бърза и видима - сградите, усмивките на лицата, новите коли”, казва Петридис, който е следвал на друго място.

Индустриалният бум приключва така внезапно, както е започнал когато субсидиите и фондовете секват след 2000 година.

По времето, когато Гърция затъна в тежката дългова криза през 2009 г., бурните дни на разцвет на Комотини отдавна си бяха отишли. Оттогава нещата стават само все по-лоши, казват жителите. 

“През последните две години има рязък спад. Преди три години фабриките бяха два пъти повече, а сега вече няма такива”, казва Петридис. “Кризата удря всички”.

От 2009 г. общинският бюджет на града е бил орязан с около 40 процента, казва Петридис. Но градът в същото време трябва да увеличи разходите, тъй като се опитва да предлага работа на половин работен ден за безработни младежи и храна за бездомните.

Георгиос Николаидис, председател на местния бизнес съюз, който притежава фабрика за производство на тор, казва, че е работил с 10 банки преди няколко години, но сега трябва да работи само с три, тъй като банковото кредитиране за компании като неговите е секнало по време на кризата.  

“Някога бяхме окупирани от Германия, но сега сме в икономическа война”, казва той.

Теодора Струби, 22-годишна студентка по политически науки, си търси почасова работа от месеци без успех. Казва, че знае, че нейното бъдеще вече не е в Комотини. 

“Не мога просто да седя тук и да чакам нещо да се случи”, казва тя., “Ако не мога да се справям вече, си мисля да замина за чужбина”.

В 1 ч. през нощта в събота сутрин, собственикът на магазин за цветя Ибрахим Хюсеин пали мотоциклета си. Резкият спад в бизнеса го е принудил да се хване на втора работа като разносвач през нощта.

“Хората купуваха някога цветя за рождени дни или за имени дни. Сега само се обаждат, за да изкажат своите пожелания”, казва 44-годишният мъж.

“Когато хората купуват обикновен венец за погребение, казват, че ще ти платят утре”, допълва той. “Но дните и седмиците си вървят и те не плащат. Умрелите сигурно се обръщат в гроба си”.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional