Свободата днес и тук 05 Август 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Дългият път на Сърбия към ЕС минава през Косово

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Мат Робинсън и Александър Васович от Ройтерс

Може би на картата това не се вижда, но пътят на Сърбия към Европейския съюз минава не на север през богатата Виена, а на юг през един прашен град, наречен Прищина.  

Това че Сърбия смята Прищина за свой град, а не за столица на независимо Косово, би могло да означава, че ще мине още едно десетилетие преди тя да се присъедини към блока, десет години на извиване на ръце след момента, в който лидерите на ЕС направиха Белград официален кандидат за членство.

Това решение бе прието в четвъртък вечерта в Брюксел, след като Румъния сне възраженията си във връзка със статута на малкото румънско малцинство в Сърбия.

Това стана 20 години, след като Босна гласува на референдум да се отцепи от  Югославия, а сръбският лидер Слободан Милошевич разпали война, в която бяха убити  100 000 души.

Тази стъпка е признание за демократичните промени в Сърбия след свалянето на Милошевич през 2000 г. и екстрадирането му в Хага, където той почина шест години по-късно в своята килия, докато бе съден за военни престъпления.

Но това става в момент на проблеми в ЕС, който е в хватката на дългова криза, която засили съмненията в разумността бъдещото разширяване да включва по-бедните страни от бивша Югославия и Албания.

ЕС ще използва привлекателността на присъединяването, за да изтръгне болезнени отстъпки по въпроса за Косово.

Последното нещо, което иска ЕС, е да внесе още един проблем, заяви Иън Райън от Глоубъл Инсайт.  Най-голямата трудност за Белград, ако иска да влезе в ЕС, е отказът му да признае независимостта на Косово. Милошевич изигра последната си битка на територията с албанско мнозинство, опитвайки се да разбие партизански бунт като убива и прогонва цивилни.         

След като се забави в действията си в Босна, Западът влезе във война за Косово през 1999 г. с 11 седмици на въздушни удари на НАТО за прогонване на сръбските сили. Територията от 1,7 милиона души се превърна в протекторат на ООН и обяви независимост през 2008 г.

Косово бе признато от повече от 80 страни, сред които САЩ и 22 от 27-те членки на ЕС, но неговото развитие е заложник на продължаващото напрежение с малкото сръбско малцинство и от практическите импликации от това, че Косово не е признато от много по-голямата си северна съседка.

Косово няма свой собствен телефонен код на страна и самолетите кацащи или излитащи от Прищина не могат да използват сръбското въздушно пространство. Косово обвинява също Сърбия, че прекъсва доставките на електричество и едва отскоро има напредък по въпроса за митниците, признаването на официалните документи и международното представяне на Косово.

ЕС иска Сърбия да отпусне хватката си върху малка ивица от северно Косово, където сърбите продължават да оказват съпротива в едно де факто етническо разделение на младата страна, нещо, което Западът казва, че никога няма да позволи, но досега не е могъл да възпрепятства. Западни дипломати посочват, че някои от сръбските лидери в Сърбия все още питаят надежди, че могат официално да  поемат властта на север.

Изблиците на насилие през втората половина на 2011 г.  доведоха до това, че НАТО спря плановете си да намали още повече своите мироопазващи сили от 5 800 войници, а мисията на ЕС (ЕУЛЕКС) изглежда безсилна в северната част на Косово.

В ЕС има достатъчно добра воля към Сърбия, която да я тласне напред в първите етапи на присъединителните преговори, но членките са абсолютно решени да не пускат голям нерешен въпрос да влезе в ЕС и виждат в присъединителния процес единствения си реален лост, казва Марко Прелец от базираната в Брюксел   Международна кризисна група.

Както и бившите югославски републики Словения и Хърватия преди това, Сърбия трябва да продължи да изхвърля наследството от комунизма чрез бъдеща либерализация и приватизация, да реформира съдебната система и да изкорени организираната престъпност и корупцията. Икономиката е в бедствено положение,  износът в страните от еврозоната намалява, а 27 процента от трудовата сила е без работа. Средният сърбин изкарва около 350 евро месечно.

Страната трябва да извърши съдебни реформи отново и да направи повече в борбата с организираната престъпност, която понесе удари, но не смъртоносни. А икономиката е в развалини, казва Предраг Симич от белградския Факултет по политически науки, който е бивш посланик във Франция.

Словения се присъедини към ЕС през 2004 г. и към еврозоната през 2007 г. Хърватия ще влезе в блока през юли 2013 г., но все още няма да се присъедини към единната валута, след шест години на трудни преговори. Черна гора на адриатическия бряг е следващата на опашката.

Получаването на консенсус в ЕС ще бъде особено трудно с оглед на очевидната умора от процеса на разширяване, казва Предраг Симич.

С население от 7,3 милиона души Сърбия е най-голямата страна в региона и отношенията на Белград със Загреб, Сараево и Прищина са основни за усилията на ЕС да стабилизира задния си двор.

Сръбската кандидатура за членство започна да се придвижва през май миналата година, когато тя залови и екстрадира босненския сръбски военен генерал Ратко Младич, заподозрян за военни престъпления, мъж, който е обвинен в дирижиране на клането в Сребреница през 1995 г. на 8 000 босненски мюсюлмани - мъже и момчета, и 43-месечната обсада на Сараево.

Националистическите протести бяха приглушени, отразявайки постепенната промяна в политиката и общественото мнение. Най-ясният знак за промяната дойде през 2008 г., когато лидерът на ултранационалистическата Сръбска радикална партия  Томислав Николич скъса с нея и формира собствена партия, която застана зад членството в ЕС. Опозиционната Сръбска прогресивна партия на Николич, популистка, но прагматична сега води пред управляваща Демократическа партия на президента Борис Тадич в проучванията на общественото мнение преди парламентарните избори, очаквани през май.

Заплахата, че твърдолинейни националисти, настроени срещу ЕС, може да дойдат на власт, до голяма степен намаля. Но тромава многопартийна коалиция или водено от Николич правителство с Тадич като президент, може да забавят реформите и да  усложнят усилията на Запада да контролират сърбите в северно Косово.   

Поемането на контрол над севера ще означава спиране на постоянния поток на оръжия, контролиране на потока от пари и разпускане на сръбските държавни структури, като тайните сили за сигурност, които действат в региона, за които Белград официално отрича, че знае.

Макар че косовският проблем може да доведе до победа на националистите в Сърбия, ЕС ще използва факта, че Сърбия реално погледнато няма към кого да се обърне освен към ЕС, като силен, търговски партньор и инвеститор, на когото може да разчита. 

Предизвикателството за ЕС ще бъде да работи на два коловоза в едно и също време - водейки Сърбия през преговорите за присъединяване, като в същото време уточнява компромис за Косово. Първото не може да напредне без второто. 

Предстои дълъг и труден път, заяви заместник-председателката на Демократическата партия Богдана Комич. Но един още по-дълъг и още по-неравен път е вече зад нас, добави тя. 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional