Интервю на Невена Борисова с Антоний Гълъбов, http://e-vestnik.bgАнтоний Гълъбов е роден през 1964 г. Завършва социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници”, преподава в Нов български университет.
- Един социолог брани ли се от собствените си партийни убеждения и какви са вашите?
- Аз смятам, че голяма част от социолозите имат партийни зависимости, а не убеждения. Нормално е всеки от нас да има собствените си политически разбирания. Но това е позиция, а не принадлежност, не зависимост - което се случва да наблюдаваме.
- Вие говорите ли за вашите убеждения или ги пазите?
- Аз смятам, че моите убеждения достатъчно ясно се разчитат в позициите, които заемам.
- Досега като че ли сте бил критичен към всички управляващи. Това създавало ли ви проблеми?
- Зависи какво означава „проблеми”. Това, което усеща човек, който е критичен към управлението, е, че не му се обръща внимание, че това, което той казва, остава глас в пустиня. Това е най-осезаемият вид ефект, разбира се, това има и други измерения, свързани с известно отместване встрани – по отношение на медии, по отношение на достъп на информация. Но с това се привиква, това не е проблем.
- Кога най-силно сте усещали това?
- По време на управлението на Жан Виденов беше най-силно, поне по отношение на хора на мен.
- През 2008 г. предупредихте за установяване на олигархия по време на тройната коалиция. Ако при всяка власт има силни на деня, сега има ли кръг около новите управляващи?
- България беше тласната към олигархичен модел на развитие още през 2001 г. Самият политически проект беше такъв. Просто тройната коалиция установи трайната олигархия. Това е режим, в който имате управление на група хора, които си купуват властта. За разлика от аристокрацията, при който модел има хора, които са родени с властта. Разбира се, има тенденция към установяване на олигархична система в последните 10 години. Много ясно се вижда това. Имаме много ясно изразени интереси на монополи, имаме усилие за влияние върху политическия процес от тяхна страна. Обобщено казано - имаме всички белези на подобен тип политическа система.
- А в днешно време каква е ситуацията?
- След 2009 г. имаше пренареждане на пластовете, имаше разместване на тези кръгове във властта, тъй като те се бяха вкоренили достатъчно добре през изминалите години. И виждам, че те отново са в това състояние, добре отстояват интересите си. Разликата е в друго, разликата, е че все повече хора виждат това.
- Какво смятате за множеството хора с липса на политически опит в управлението на ГЕРБ?
- ГЕРБ се опитват да отговорят на обществените очаквания, да следват общественото мнение, а доминиращото обществено мнение е, че трябва да се сменят хора. В състава на сегашното народно събрание над 60 % от депутатите влизат за първи път. България не е толкова голяма, че да има много хора с политическа подготовка. Естествено е да се появяват цели потоци от хора без политически опит. Важното е, че много ясно, две години и половина след началото на управлението, се вижда развитие в две посоки. Има хора без политически опит, които постигнаха ниво на компетентност, други бяха дошли от други партии, но се оказа, че не стават за работата, за която бяха назначени. Така че проблемът не е в липсата на политически опит, а по-скоро в липсата на развитие.
- Наскоро излезе изследване, според което българският премиер се нарежда на първо място по рейтинг. Ще се задържи ли той този рейтинг и на какво се държи?
- Със сигурност на това, че министър-председателят ефективно представлява определени категории български граждани. Това не е някаква изкуствена ситуация. Наистина част от българското общество приема, че министър-председателят прави необходимото, че наистина добре управлява страната. В това отношение резултатите показват, че около една четвърт от населението на страната симпатизира откровено на премиера. Същевременно малко по-малко от една трета смятат, че правителството управлява добре. Това не е нещо, което може да се стопи бързо, защото става дума за тип личност.
- В моменти на политическа криза, бедност, висока безработица, непопулярни мерки като увеличаване на пенсионната възраст, рейтингът на правителството не е нисък. Как си обяснявате това? Парадокс ли е?
- Не мисля, че е парадокс. Очакването е именно така да се решават проблеми. Част от надеждите на тези хора е, че по този начин те сами биха могли да преодолеят проблемите си. Тази нагласа определя подкрепата на управляващите. Тук не говорим само за надежда. Става дума наистина за оприличаване, за идентификация с министър-председателя. Той притежава определени характерни черти.
Резултатите от местните избори показват подкрепа една година и половина преди парламентарните избори. Аз не очаквам рязък спад в подкрепата за ГЕРБ. По-скоро подкрепата постепенно се трансформира, разколебава, но не се срива.
- А има ли в момента адекватни мерки против кризата?
- Няма единна дефиниция на криза. Това е проблем, защото кризата се приема като нещо еднакво болезнено, смята се, че тя вреди на всичко. Но истината е, че тя вреди на всички по доста различен начин. Няма единно решение, няма магическа формула за решаването й. Има общи принципи, общи ориентации, по които правителството би трябвало да се движи. Със сигурност трябва да се гарантира свободна конкуренция. Докато нея я няма, частната инициатива ще е плаха, неустойчива, по-скоро ще избягва риска. В условия на криза това означава най-малко стагнация, ако не и депресия. Това е проблем на държавата, на регулацията на пазара, отговорност на изпълнителната власт – да реализира много ясни мерки в това отношение, по отношение на всички регулаторни органи, контролни органи, които са около 80. Има нужда от много сериозна работа в тази насока. Всяко подобряване на средата, повишаване на доверието ще увеличава и насърчава самата частна инвестиция. Във всеки случай решенията, търсени от левите чрез увеличаване на държавните помощи, публичните разходи само увеличаваха кризата.
- Занимавали сте се и с проучвания за интеграцията на ромите. Според скорошно проучване на Световната банка цената, която икономиката ни плаща за невключването на ромите в трудовия процес е 526 млн. евро загуби на производителност и 370 млн. евро фискални загуби. Какви са перспективите пред тази интеграция сега?
- Ние подценяваме нещата, в които ромите се справят добре. Подценяваме техните собствени умения, възможности, таланти, всичко това, което ги прави различни. Примерът със Софи Маринова е много показателен, защото една от сферите , в която ромите не само са интегрират, но успяват, е сферата на музикалната индустрия. Има цели сектори, в които няма проблем с липса на ефективност, няма дискриминация. Големият въпрос е дали искаме ромите да правят неща с нас или искаме да станат като нас.
- А какво смятате за перспективите пред обществото ни въобще? На фона на ниската раждаемост, имиграция. Какви ще бъдем след например 50, 100 години?
- Ако започне стратегическа програма, в която се преследват национални цели, в рамките на едно поколение това би могло да доведе до промяна на качествена промяна, до качество на живот.
- А ако не стане така, ако няма такава програма?
- Ще продължим така. Не съществува дъно, до което да се спрем съвсем.
- Можем да изчезнем например?
- Всъщност това намаляване не е в абсолютна стойност, а на тези хора, които живеят в България. Ако сте пътували скоро в чужбина, ще видите, че самолетите в София приличат вече на детски градини, летящи детски градини. Така че българските деца вече се раждат извън България , тъй като тя не е достатъчно привлекателна за отглеждане. Самолетите са пълни , проблемът е друг…