Светът наистина е чудесен

Една от най-забележителните фигури в съвременната полска поезия е католическия свещеник Ян Твардовски, човек с широк мироглед, не стеснен от канона на църквата. Както казва неговата преводачка Димитрина  Лау - Буковска, той е сред най-уважаваните и ценени полски поети..."Творбите му - с  метафизично и същевременно човешко съдържание, пропити с дълбока вяра в Бога и в словото, с възхищение към сътворението и чувството за хумор - са обичани и популярни сред всички поколения, особено сред младите.

"Бързайте да обичаме хората, тъй бързо си отиват" - пише той в стихотворението , посветено на голямата полска поетеса Анна Каменска.

Роден е във Варшава през 1915 година и напуска света през 2006 година.

Носител е на много полски и международни награди.

За стиховете си  той казва: "... че това е още един начин да говориш с другия човек - и със самия себе си..." И още : " Светът ни е даден като реалност, а не като въображаема действителност. Той не е плод на помисъл или поетична метафора, а сбор от съществуващиге неща. Затова обичам да назовавам по име дърветата, цветята, камъните...Вместо за катедралите и готиката предпочитам да пиша за дърветата, които имат в себе си нещо от спомена за рая. Светът наистина е чудесен..."

Няколкото стихове и едно есе може би ще възбудят интереса на читателите към Големия Ян Твърдовски. Просто ще откриете още едно име, което ще  прибавите в ковчежето с ценностти, дето го отваряте само в тържествени дни.

Благодарете и на г-жа Димитрина  Лау - Буковска.

И се убедете в ценността, която тук ви предлагаме.

                                                             Кръстю Пастухов

                                                           ЯН ТВАРДОВСКИ

                              БОКЛУК

               Най-лоши се горните класове

               в часа по вероучение

               малко забавни неща

               малко за Антихриста

               не им отнемай въпросите

               остави ги с тревогата

               върху вярата се сипе боклук

               а тя си е все така чиста

               1994

                            КОПРИВА

                От тежка болест Ян не заболя

                 деветдесет години поживя и си отива

                 на гроба му говорят че се къпел в коприва

                1994

                             НАПИСА МИ

                 Тя ми написа сърдечно писмо

                  донесе три ябълки от градината

                 и тишина укрита в хляба

                 удивен боязливо си мисля

                 че Бог ме обича чрез нея

                 2000

                         СРЕД КИБРИТЕНИТЕ КЛЕЧКИ

                Страхувах се - светът е тъй непоносим

                остава като гарвана непроменен

                А неочаквано дойде момиченце

                да съм отслужел литургия за Андерсен

                прегърнах малката и удивен разбрах:

                сред клечките кибрит сълзата също свети

                2000              

                         ПРИСПИВНА  ПЕСЕН

                 Лека нощ мушице

                 диво зайче

                 и калинке

                 комунизмът си плю на петите

                 няма вече да стоим на опашка

                 лека нощ внуче

                 ти беше така упорито

                 а виждаш - единствено Дарвин

                 е произлязъл от баба маймуна

                 2000

                      ГРАНИЦИТЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

Толкова се говори сега за толерантността. Толерантността, иначе казано, търпимостта,е търпеливото понасяне на чужди нам възгледи, вярвания, нрави, култури, други традиции, виждания, вкусове, различна чувствителност. Толерантен човек е този, който иска да разбере мотивите за действията на другите, а дори на своите противници.

В сферата на човешката мисъл не може да има осъждане и отхвърляне. Всеки има право да мисли по своему.

В предвоенната ни преса е публикувана анкета с един единствен въпрос: " Виждали ли сте живи джуджета?" С "да" отговорили над пет хиляди души.

В сферата на мисълта можем да уважаваме всяко чуждо убеждение, дори безвредната вяра, че съществуват джуджета. Но когато преминем в света на реалните действия, трябва да станем критични, защото някои възгледи могат да бъдат обществено вредни.

В епохата на просвещението е водена борба с толерантността. Френската революция избухва от жаждата за свобода, но и тя е много нетолерантна.Свидетели сме как комунизмът декларираше свобода на съвестта и убежденията, и постоянно говореше за толерантност, а в действителност проявяваше крайна нетолерантност...

... Има граница на толерантността. Не можем да бъдем толерантни към лъжата, лицемерието, престъплението, злото, различните прояви на насилие и ненавист.

Истинската толерантност позволява свободно изразяване на възгледите и не се бори с това, което става в сферата на човешката мисъл. Но толерантността изисква от човека благородство, отговорност, честност и правдивост.

Толерантността е голяма дума, с която не бива да злоупотребяваме. Тя може да бъде и лицемерна, не автентична.

Истинният, честният живот винаги води до толерантността.

Биологията ни подсказва, че можем да се учим на толерантност от собствения си организъм, който защитавайки себе си, има способността да понася влиянието на вредните субстанции в неблагоприятната околна среда.

 Заедно с развитието на техниката, организмът ни се приспособява към все повече замърсения въздух, но и тук има пределна търпимост. Бихме могли да получим натравяне от смога в града. Това ще рече, че са прекрачени границите на злото.

Толерантността не може да бъде безкритична и безгранична - тя трябва да има инстинкт за защита. Длъжни сме постоянно да се учим как да бъдем толерантни, а също и как да обичаме.

Текстовете са подбрани от Кръстю Пастухов с любезното съгласие на госпожа Димитрина Лау -Боковска, поетеса и преводач от полски език.

Ян Твардовски.Време без сбогуване. Прев. Д.Л.-Буковска.Бургас.Издателство "ЛИБРА СКОРП", 2007, с. 114,121,122,132-133