Под „булото на срам и грях”

            „Големият шлем” се завръща под формата на Света енергийна троица и ни връхлита. Бяхме останали с впечатление, че поне петролопроводът „Бургас-Александруполис” е оттекъл в небитието, но не би. Русия ще настоява за изпълнение на проекта при минимизиране на разходите по него. Дали за сметка на сигурността или на комисионните е неизвестно, или може би поне за нас. Новината съобщава Михаил Барков – член на надзорния съвет на компанията Транс-Болкан пайплайн и вицепрезидент на Транснефт. Във вторник предстои заседание на компанията.

            Г-н Барков казва, че „Бургас - Александруполис” е много по-дългосрочен проект от политическата конюнктура, който е необходим не само за България и Гърция, но и за Европа. Тази необходимост била свързана с … диверсифицирането на маршрутите за доставка на петрол. Заобикаляли се турските проливи.

            България вероятно трябва да подложи на риск южното си черноморие и парка Странджа, като постави под въпрос туризма и риболова в района и опазването на екосистемите в планината. Вероятно ли е след опасенията и нежеланието на местните хора страната ни да каже „да” срещу смешната сума от 30 милиона долара годишно?

            Вероятно ще проявим „нахалство”, ако защитим интереса си, без да се окажем идиоти и да се съгласим. По думите на г-н Барков Русия ще гласува за запазване на междуправителственото споразумение за изпълнението на „Бургас-Александруполис”. Гърция споделяла руската позиция. Проблемът била България, която засега настоява за разтрогване на междуправителственото споразумение.

           И сега – черешката на тортата. Според руски експерти промяна в политическата ситуация в България ще доведе до промяна към изпълнение на проекта. Защото „Бойковците идват и си отиват, а българите с отношението им към Русия остават”.

            „Дипломатичното” заключение е знак, че в тази посока вече се работи. Знак е и доколко „ласкаво” се гледа на възможността България да отстоява своя, а не руския интерес. Защото тук не става въпрос за сътрудничество от взаимен интерес. Става по-точно въпрос за „сътрудничество”, в което някой ще бъде чук, а друг – наковалня. Това, че имаме дългогодишен „опит” в подобно „сътрудничество", съвсем не означава, че то трябва да продължи.

            Който ни приканва към подобно „сътрудничество”, игнорира правителството на Република България като някаква досадна временна пречка пред сбъдване на интересите си и действа тя да се снабди с такова – удобно за него самия. Например като това, чийто министър на енергетиката проявяваше „свян” пред желанието да бъде огласен договорът за АЕЦ „Белене”. Тогава този министър посъветва целокупното население да не проявява излишно любопитство, защото нямало какво да види, освен, че примерно „булката имала мустаци”.

            С бръснач в ръка се появи финансовият министър Симеон Дянков и отговори, че България е изплатила дължимото на руските партньори по проекта „Бургас-Александруполис” и има пълното право да го напусне. Така че - София задължения към този проект няма.

            Призиви като този, да не надничаме под булото на булката, а да поемем безропотно към ритуала на поредно национално стригане, не звучат приемливо и не излъчват държавническо поведение в защита на българския интерес.

            Отделен въпрос е, че тепърва булото над енергийни и други подробности, както и над лицата, принадлежали към някъде – те си знаят къде - трябва веднъж завинаги да се отгърне и да се види кой – кум и кой – сват. За да се започне на чисто – без прикрития, без явочни квартири и без „булото на срам и грях”, което за някои наши сънародници е неконтролируем изблик на щастие и гордост – за сметка на всичко българско.