Николай Флоров
Отношенията между тези две репресивни комунистически организации постепенно стават болезнено ясни. Подробности за германската Щази могат да се научат от Уикипедия, но заедно с това на повърхността изплуват крайно интересни факти, които обясняват много от действията на българската Държавна сигурност през изминалите 22 години.
Процесът на падането на комунизма в бившата ГДР започва да се усеща още в 1986, когато набирането на информатори започва да става все по-трудно. Това затруднява контрола на Щази върху населението и то точно тогава, когато недоволството расте, а хората разбират все повече с какво се е занимавала тази организация. В тия години Щази – съвсем не успешно - концентира вниманието си върху предотвратяване на превръщането на икономиченските проблеми в политически. Вече се знае, че висшите офицери на Щази са обсъждали преименуването на Източна Германия в нещо като Демократична Капиталистическа Германия, но която на практика ще мине под контрола на Щази. Според този план 2,587 служители на Щази ще поемат властта като «служители със специално предназначение», известен като строго секретен документ «0008-6-86» от 17 март 1986. По думите на Йон Михай Пацепа, тогавашният шеф на румънското Секуритате, останалите комунистически страни са имали подобни планове.
На 12 март 1990 списание Дер Шпийгел съобщава, че Щази наистина се опитва да приложи документ «0008-6-85» в действие. Пацепа също така отбелязва, че това, което се случи в Русия и как полковникът от КГБ Владимир Путин овладява властта, прилича много на този план.
На 17 ноември 1989 като резултат от бързо променящата се политическа ситуация в страната съветът на министрите на ГДР преименува германската Държавна сигурност в Служба за национална сигурност, а на 8 декември същата година министър-председателят Ханс Модров разпуска Държавна сигурност.
Като част от това решение, министерският съвет е имал намерение да създаде от Държавна сигурност две отделни организации: нова разузнавателна служба и служба за защита на конституцията на ГДР. Втората служба има известно подобие на западногерманската служба за защита на конституцията, но само на пръв поглед. В действителност това е прах в очите за общо ползване и за запазване на статута на ГДР под други форми. Реакцията на населението обаче е толкова негативна, че след огромен натиск от т.н. Кръгла маса правителството изоставя замислената служба за защита на конституцията и се заема с премахването на Държавна сигурност, което става на 13 януари 1990. Функциите на Държавна сигурност се поемат от министерството на вътрешните работи на ГДР, което се заема също да опазва централите на институцията.
Когато по-късно общогерманският парламент започва разследване на огромни изчезнали парични суми за периода след падането на берлинската стена, той открива, че ГДР прехвърля огромни суми на Мартин Шлаф чрез сметки във Вадуц, столицата на Лихтенщайн (познат до болка от далаверите на българския Кинтекс, Техноимпекс и други десарски творения още от седемдесетте години на миналия век). Нещо повече – висши ченгета от Щази продължават да работят на управленчески позиции за групата от компании на споменатия Шлаф. Един пример е Херберт Колер, шеф на Щази в град Дрезден, който прехвърля 170 милиона долара на Шлаф, а след наколко месеца започва работа при него. Разследванията намират, че компаниите на Шлаф играят основна роля в опитите на Щази да осигури финансово бъдещето на агентите си и да поддържа дейността на агентурната мрежа. Списание «Щерн» отбелязва, че в 1989 Владимир Путин е работил в Дрезден с колегите си от Щази.
По същото време от Съветския съюз са изнесени извън страната около 50 милиарда долара.
Читателят навярно е забелязал приликите в трансформациите на тези две престъпни организации, Държавната сигурност на ГДР и на България. За сътрудничеството между двете е писано много. Но докато в бившата ГДР план «0008-6-86» беше провален донякъде от решителните действия на Западна Германия, това съвсем не стана в България. Агентите на Щази и днес съжаляват, че плановете им за създаване на «демократична капиталистическа източна Германия» не са успели, че Федералната република «просто ги е погълнала». В България обаче еволюцията на Държавна сигурност беше почти плавна, агентите са скрити, досиетата са опазени и разкриването им е разточено във времето, а българските «ченгета със специално предназначение» са подсигурили финансово съществуването си и бъдещите си операции.
Не е толкова трудно да се провиди какви са идеите за бъдещата им дейност в България: консолидиране на техните операции независимо от държавната политика; съзнателно неподпомагане на малкия и среден бизнес с ясното съзнание, че създаването на силна средна класа води до засилване на свободната воля на индивида, а от там и контрол върху едрия капитал; селективно пречукване на «отклонили се» от плана индивиди; превръщане на България в икономически перманентно рахитичен член на ЕС и най-важното – възвръщане и заздравяване на връзките им с Русия, по-специално Путинска Русия, като най-добрата и единствена гаранция за финансовото им бъдеще. При пълната липса на организирана опозиция това не са големи, нито далечни цели. Докато мъдрите се намъдруват, лудите ще се наскачат.