Руско-американската среща на високо равнище в Чикаго е под въпрос

    Белият дом поднови усилията си за излизане от задънената улица в преговорите за разполагането в Европа на система за противоракетна отбрана. От това дали тези преговори ще се увенчаят с успех зависи дали на срещата на високо равнище на Съвета Русия - НАТО през май в Чикаго ще участва и президентът на Руската федерация.
    Вчера в Ню Йорк започна заседание на равнище министри на външните работи на Съвета за сигурност на ООН, посветено на обстановката в Близкия изток. Източник от руското външно министерство заяви за "Независимая газета", че по време на това заседание ще се състои и среща на министъра на външните работи Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. За
такава среща двамата се договорили по време на телефонен разговор на 6 март.
    Според източника на вестника Лавров и Клинтън ще се срещнат за първи път след президентските избори в Русия. В отношенията между двете страни се усеща напрежение, като двата случая, при които Русия наложи вето на резолюции на Съвета за сигурност във връзка със Сирия, не помогнаха за разведряване на тези отношения. В задънена улица са и преговорите по най-болезнената тема в контактите между Русия и Вашингтон - архитектурата на противоракетната сигурност в Европа. Заради тези противоречия насрочената за втората половина среща на високо равнище в Чикаго на Съвета Русия т НАТО може и да не се състои. Заместник-външният министър Сергей Рябков вече предупреди, че Русия може да не участва в мероприятията по случая, ако Москва и Вашингтон не постигнат напредък по проблемите на ПРО.
    Едновременно с това видни специалисти по руско-американските отношения, например директорът на Института по проблемите на САЩ и Канада към Руската академия на науките, академик Сергей
Рогов, смятат, че двете страни могат да стигнат поне до компромисно междинно решение. Те биха могли да подпишат обща декларация за сътрудничество в конкретната сфера, в която да се фиксират
политическите ангажименти на НАТО и на САЩ, като се отчитат проблемите, предизвикващи загриженост у Русия. Тази тема би могла да стане обект на по-нататъшни преговори.
    Едновременно с това САЩ не губят надежда да се договорят с Русия за сътрудничество в областта на противоракетната отбрана - преди няколко дни това бе потвърдено от държавния секретар Хилари Клинтън. В отговор на журналистически въпрос след края на срещата й във Вашингтон с полския външен министър Радослав Шикорски тя заяви: "Ние дадохме ясно да се разбере, че бихме искали да си сътрудничим с Русия в областта на противоракетната отбрана срещу заплахи и за двете страни. Това е позиция не само на САЩ. Ние се стремим да обсъждаме този въпрос и в рамките на НАТО - в рамките на Съвета Русия - НАТО".
    Фактът, че Белият дом поднови усилията за излизане от задънената улица в преговорите с Русия по ПРО, се доказва и от изявленията на помощник-министърът на отбраната на САЩ Брад Робъртс. В изказване в края на миналата седмица пред подкомисията по военни въпроси на Конгреса на САЩ той обяви, че Вашингтон разглежда идеята да предаде на Москва "ограничено количество секретна информация" за компонентите на европейската ПРО. Става дума за технически данни на ракетите прехващачи с морско базиране СМ-3. По тези данни може да се определи дали ракетите представляват потенциална заплаха за руските междуконтинентални балистични ракети.
    Това се прави въпреки опасенията на някои членове на Конгреса на САЩ, че администрацията на Барак Обама доброволно споделя с Русия военни тайни. Републиканците в Конгреса обвиняват администрацията, че води тайни преговори с Москва, които могат да застрашат американската и трансатлантическата сигурност. Ако преди Москва е нареждала на свои агенти да се сдобият с такива данни, сега САЩ искат доброволно да ги предоставят на Русия, възмутено обявиха някои конгресмени
републиканци.
    Законопроект, предложен от сенатора републиканец Ричард Лугър, се е още един признак за натиска върху Белия дом. Законопроектът предвижда по-нататъшното разширяване на НАТО. По
думите на сенатора разширяването на Алианса е "ключова компонента" на стабилността и политическите реформи в страните от Централна и Източна Европа. Проектът призовава Обама да
разработи "подробна пътна карта" за приемането в НАТО в Грузия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина, като тази "карта" бъде представена на срещата на върха на НАТО в Чикаго.
    Законопроектът предвижда Черна гора и Босна и Херцеговина да бъдат включени в програмата за американска помощ за сближаване на двете страни към стандартите на НАТО. Такава помощ вече се
предоставя на Грузия и на Македония. Освен това, през октомври миналата година постоянният представител на САЩ в Алианса Майкъл Търнър обяви, че на срещата на върха в Чикаго Вашингтон ще подкрепи присъединяването на Грузия към Плана за действие за членство в НАТО.
    На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. Грузия получи отказ да се присъедини към Плана за действие. Въпреки това лидерите на НАТО увериха Тбилиси, че в бъдеще страната
задължително ще стане член на Северноатлантическия алианс. След "петдневната война" с Русия през август 2008 г. президентът на Грузия Михаил Саакашвили нарече приетото в Букурещ решение
"историческа грешка".
    Темата за отворената врата на НАТО за Грузия бе отразена в заключителната декларация от срещата на върха на НАТО в Лисабон през ноември 2010 г.
    Много е вероятно решението за присъединяване на Грузия към Плана за действие да се превърне в още един аргумент за руския президент да откаже да пътува до Чикаго. Но, както заяви генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, "Чикаго не е края на историята, защото ще предложим преговори на Русия и след срещата в Чикаго". /БТА/