Поисканата от Цветанов оставка на министър Трайков хвърли камък в енергийното блато и то стана още по-мътно.
Оказа се, по думите на премиера, че руснаците преди един месец са предупредени, че България няма да строи АЕЦ "Белене". Само че това не е разбрал руският посланик Исаков, който две седмици по-късно ентусиазирано говореше за реализацията на АЕЦ "Белене", Южен поток и кръвопреливане в българо-руските отношения. Исаков е малко вероятно да е загубил връзка с руското правителство. И тук идва приказката "Аз ли криво говорих, ти ли криво ме чу?" Исаков говори рядко, но е запазил наставническия тон на съветската империя. В крайна сметка получи главата на Трайков.
Участниците в посещението в Москва, както и премиерът са длъжни да кажат на българското общество цялата истина, тя е много важна и поражда няколко важни въпроса. Защо се говори за референдум, след като има такова решение, и то е представено пред руснаците?
Защо продължава да се отдава митично значение на доклада на HSBC, след като той е само един консултантски доклад? Много авторитетен навярно, но цялата отговорност за решение на проекта АЕЦ"Белене" носи българското правителство. Какъв е отговорът на руснаците, очевидно те са игнорирали тази позиция, ако съдим по реакциите на посланика? Какво направи за 2 години Главна прокуратура, която получи всички документи по проекта АЕЦ "Белене" (изявление на премиера от 17 март 2010 г.)?
Позицията на Комитета срещу АЕЦ"Белене" и на Движението за енергийна независимост (ДЕН), което е продължение на действията на комитета в по-широк план, извън само един конкретен проект, е следната: АЕЦ "Белене" е корупционен, заробващ икономически България проект, който защитава корпоративните и политическите интереси на Русия и на мафиотски енергийни среди в България, които искат и печелят стотици милиони както от реализацията, така и от бъдещия износ на електроенергия.
Износът на електроенергия е в огромен интерес на определени среди, но не и в интерес на обществото. За съжаление преди броени дни прокуратурата прекрати и разследване на далаверите за износ на ток, независимо от експертизата, която показа, че са нанесени гигантски щети.
Приоритетът на българската електроенергетика е удължаване живота на блокове 5-и и 6-и на АЕЦ "Козлодуй" с максимален срок. Ето защо новият министър задължително трябва да даде информация какво е направено по този въпрос през последната една година. АЕЦ "Белене" ще убие АЕЦ "Козлодуй", златната кокошка на електропроизводството, и цените на тока ще станат ужасни.
Продължаване на АЕЦ "Белене" ще бъде гигантска грешка. За съжаление президентът беше въвлечен в приказките за референдум.
"ДЕН" - съвсем млада, учредена преди седмици организация, поиска среща с президента да чуе позицията му по тези въпроси. Самият аз издигнах идеята за референдум преди 1 г., но времето за това вече отмина, сега изходът е единствено спиране. В този проект е останала работа само за прокуратурата. Решението как да възстановим вече похарчените пари, не е пряко свързано с реализацията на проекта. А отнасянето му за решение към българския парламент е предрешено. Всички ясно видяхме по темата "шистов газ", че в българския парламент има квалифицирано мнозинство на руското енергийно лоби. Това поражда необходимостта ГЕРБ много ясно да дефинира позицията си по енергийната независимост на България. Това е ключовият политически въпрос в момента и отговор на въпроса накъде вървим. Същият въпрос стои и пред СДС, защото, много меко казано, позицията им по въпроса за мораториума за шистов газ, поне по мое мнение, беше непоследователна и грешна. Като казвам това, имам предвид не каква е политическата конюнктура в момента, а за какво се е борил СДС през последните 22 години. Искрено се надявам, че те ще я коригират диаметрално.
Но правителството и лично премиерът във формулирането на позиция по газовите проблеми имат най-важната роля. Премиерът получи преди 3 години доверието на българските граждани за коренна промяна на сбъркания модел на прехода. Енергийната независимост е централната тема на такава корекция, а газовата доктрина е нейната същност. Също така трябва да отчитаме, че газовата политика е приоритетът на руската енергийна експанзия. И тук темата за цените на газа и газовата независимост са тема номер едно.
Трябвада се усили натискът върху “Газпром” за намаляване на цените, и то до края на месеца. Увеличение на цените на газа от 1 април е знак за явен провал. Няма логика да очакваме намаление от 10-15% от “Газпром”, Семерджиев да говори за увеличение на цените на газа с около 10%, а "Булгаргаз" да иска 26% увеличение.
ДКВЕР, който е на пряко послушание на правителството, е нужно да разбира голямата си отговорност в този момент, за да не ескалира социално напрежение по повод на неговите действия. Преговорите по договорните отношения с “Газпром” трябва да бъдат абсолютно прозрачни, вкл. и по проекта "Южен поток" , където нашата българска позиция търпи много критики.
Тази прозрачност може да се случи, ако говоренето за широк обществен дебат бъде заменено с реален такъв. Но дебатът няма да отмени необходимостта от позицията на управляващите по газовия проблем, което новият министър трябва да изрази ясно и да отстоява категорично. Идеите за диверсификация и либерализация са чудесни, но също е ясно, че собственият добив е най-сериозният източник на независимост и икономическа полза. По тази тема енергийната политика е пълен провал. По въпроса за диверсификация на газови доставки от съседите, изглежда, не се разбира, че приоритет е турската връзка. И тази тема трябва да бъде ясно дефинирана, защото сега се говорят други неща. Не е ясно защо се бави и сформиране на обявената парламентарна комисия, която трябва да направи анализ и обсъждане на добрите практики и регулации на дейностите по проучване и добив на подземни богатства. Тя би могла да отключи реална и мащабна дискусия по тези въпроси.
Но по темите либерализация и диверсификация базисно остават да се отразят в промените, които се готвят в Закона за енергетиката. Това е същността на енергийната политика и концентриран израз на визията за нея на управляващото мнозинство. Предложеният от правителството проект има сериозни слабости, получи много критики в страната и от Европа. Крайният вариант на записите в закона ще бъде още едно голямо предизвикателство пред новия министър.
Безспорно положителен сигнал е информацията от КЗК, че съществува картел при горивата. Много жалко ще бъде, ако въпросът с картела приключи като въпроса с лиценза. Защото не бива да забравяме, че пристанището Росенец продължава да бъде една сериозна дупка на българската граница, която настойчиво искаме да стане шенгенска.
Да, блатото става все по-мътно. И тъй като не мога да подмина "Катарската клопка", все повече ми се струва, че там се вижда дългата ръка на експрезидента Първанов. А истината кои и как от правителството са забъркани в тази работа, най-добре знаят самите участници. Защото не е тайна, че някои от преките организатори на капана "Бизнес форум Катар 2012" са членове на "ловната дружинка". Но това пък отваря работа на медии и коментатори за повече разследвания и разяснявания. Та нали това е част от по-големия политически дебат за властта.
Все по-ясно става, че какви цени ще плащаме, какво развитие очаква страната ни и накъде вървим, най-вече зависи от самите нас. Ако не поемем съдбата си в собствените си ръце, няма да можем да извадим дългата ръка на енергийната мафия от джоба си, няма да можем да гарантираме просперитета и справедливостта на обществото си. Ще си останем жалките васали на онези, същите.