Любен ЛачанскиВ зловещия хаос на безхаберието, който царства в България публикувам този текст-предупреждение. Предупреждение към услужливата памет на определени индивиди, които имат онова нежно качество да забравят дати, събития, имена и прогнози. Квази наши съвременници с амнезийна способност на баснописци, които безпощадно лесно етикират посфактум събитията в удобната за тях мекота, нюанс и аромат естествено.
Накъсо, прекупвачите на лайната, в които живеем, вече се готвят да презабогатеят, пробутвайки горепосочената субстанция за просфори. Пак на нас. Ако мине? А те са убедени, че ще мине... и този път. Защо?
Защото в необяздената и влудяваща битова беднотия никой /според тях/ не се и замисля за политика. Защото престъпността е войнствена и неуязвима и е „овладяна” само в аналфабетните сънища на даскала по физическо възпитание, който се изявява привременно и като държавник. Защото ние спираме децата си от училище, а египтологът шарлатанин обещава оздравителна ваканция. Защото децата ни няма какво да закусват и с какво да се лекуват от шарка, а им пробутват „ЗЗД”, според който те могат да съдят нас, родителите си за „брутално насилие”.
Цинизъм до умопобъркване. Мома от Дулово, щяла да спре да пафка цигарки, за да си разкраси „имиджа” на здравен министър. Кошмар, а не животоспасяване. И още – била работила като „юристконсулт” в провинциална болница??? Имала опит! Господи, прости на невежите, те наистина не знаят, ама съвсем не знаят какво вършат! Катарският шейх щял да ни оправи? „Плува ли корабче” под клепача, както казваха комунистическите пионерчета? Не, не плува... В Катар, за разлика от Банкя, живеят хора грамотни и информирани, за които романчето „Винету”, не е равно на докторска степен и генералско звание. Или още по-просто. Управляват ни некъдърни, крадливи и безпросветни скотове. И за незрящите е ясно, че съвсем скоро фарсът от стари вестници, папие-маше и самодейни кабеларски медии ще рухне. Властта вече се търкаля по улиците. Страшното е, че ченгетата единствено се активизираха пак и пак те ще се потрудят да гепят и трохите неокрадена държавност.
Гоце, милият, е като отвързан. Станишев ще прави восъчни мумии на връх „Бузлуджа” на Благоев и Димитров, белким прикотка Че Геварците-внучета. Кунева-Пръмова страшно се е закъхарила за някаква си България на българите. Каква? Само тя си знае и само тя вижда поредния изход, въпреки че залага предимно на флайтокс и ботокс. Русофилската партия вместо казаци вече е извикала Чернобилски ахмаци на брега на Дунав. Белене така и ще си остане българският кошмар. От векове - за векове. Тези факти всички уж ги знаем. Всеки може да извади още и още... Не томове, а тонове.
Какво да се прави?
Здрав и повсеместен опозиционен отпор. Но не самодеен, който с дезорганизацията си да вбесява и да разколебава недоволните до убогост сънародници. Отпор осмислен, идеен, с поета политическа и житейска отговорност. Опозиция с разумни и рационални искания и с неотстъпни доводи, която да е готова да издържи и на провокациите и на компромисите на режима. Режимът ще е готов на всичко, само и само истинската и автентична дясна опозиция да не бъде припозната, като организатор на недоволствата. Защото недоволните сме легион. Недоволствата само трябва да се канализират и ще пометат и спомените дори за Богоподобният Б. и справедливият Цв.
Но дясната, автентична и безалтернативна опозиция „безмолствует”. Като у Пушкин. Едва ли е стратегически ход. Или дори тактически. Защото, заплахата доверието да се всмуче от червените /за сега/ хамелеони е повече от надвиснала. Когато водата е до брадата, не винаги вирнатата и горда глава помага. Трябва и спасителен пояс, въже, но не за кончина, а са помощ. Нататък ще видим? В момента с неимоверна сила се приближава окото на тайфуна. Не вярвайте на голи приказки, че зимата минала, хванахме се, видите ли за зелено, нека дочакаме до следващите студове, пък тогава, нали...
Какво тогава? С кого тогава? С два милиона невъзвращенци. С два милиона обезверени, гладни и изнурени безработни, с един милион криминализирани мангали? Как се печели власт? С Доган и Ковачки? С Волен и тути-кванти ренегати? Всуе господа депутати, всуе... Днес и сега и трябва да се почне, защото времето изтича. То започна да прикапва още след Коледа и само глухите не чуват грохота на стихията, която заля Тракия. Гладът е лош съветник. Много лош. Умелият манипулатор знае как да го използва. Сталинистите са доказано страхотни на подобни действия. Те освен, че носят в пулса си теорията на конспирацията, мерзавщина пошлостта и раздора, умеят да раздават хлебни корички и картофени обелки миг преди да забели издъхващият очи.
А това се помни. Ох, как се помни? Не можахте ли да го научите през всичките тези 12 безполезни опозиционни години. Вземете се в ръце, както се пише в пролетарската литература. В тези ръце, на чиито пръсти се броят и парламентарните ви мандати – и сторете онова, което българите очакват. Щото не намерите ли сила, ще го стори я някой самозванец, я наистина друг смел копелдак, който въобще не е и помирисвал ПУЦ-овете за уж модерна политика и няма ни какво да губи, ни какво да очаква. Нито имот, нито задгранично посланически пост. Само оковите си, както също бе модерно да се завършват такива съчинения по времето на комунизма. Но това е цитат от Маркс, макар, че е най-лесно да се избуха един абзац на Бжежински или постулат от папата.
Както и да е... За това ще говорим и ще пишем като свършим работата. Не я ли свършим, ще останат за жалост тези редове предупреждение, които ще ме успокояват поне пред внуците ми някога, че не съм стоял съвсем като аутичен дебил край кофата за смет с единствената надежда столичните мангали да пропуснат нещо годно за изхранване, и с него да запуша викащата си уста в тая ужасна пустина на бездарието. И абсолютно ненужното никому оцеляване!
П.П.
Само за цвят ще цитирам превеликото учудване на мой приятел и колега – кубински емигрант в Париж, който още лекува пребитите си от камарадосите бъбреци: „Що за опозиция сте вие българите, след като нямате нито един лидер или активист изпратен зад решетките от режима?”. Представяте ли си как би реагирал кубинецът, ако само му спомена, че издател на уж „опозиционен” вестник пътува с правителствен самолет на безхаберен воаяж из пясъчната пустиня и се мотае из квалитетни плажове, с цел там да продава хапчетата си против простуда, с което трябва да му се компенсират непосилните цени на лекарства в България. Може би като патриотичен акт, дело на семеен идиот?