Това ли е възстановяването?

Перспективите пред световната икономика са по-светли от преди, но все още има големи рискове.

Забелязват се обнадеждаващи признаци за добри новини за световната икономика. В САЩ фирмите наемат повече хора и потребителите харчат повече пари. Рецесията в еврозоната се оказва по-лека от очакваната. Преструктурирането на дълга на Гърция - първата развита страна, изпаднала в неплатежоспособност от 60 години, мина без засечки. Насърчавани от признаците за възстановяване и успокоени, че катастрофата бе избегната (по-специално в Европа, която към края на миналата година
изглеждаше на ръба на бедствие от мащаба на фалита на Lehman Brothers), финансовите пазари вървят устойчиво нагоре.

Глобалният индекс MSCI се покачи с близо 9% от началото на годината и с 20% от най-ниското си равнище през октомври.

След толкова много мрачни новини, едва ли е изненадващо, че духът се повдига бързо в цял свят. Има обаче основателни причини да бъдем предпазливи с целия този оптимизъм. Глобалният
икономически растеж, дърпан надолу от намалилите темповете на своето развитие нововъзникващи пазарни икономики, наред с рецесията в Европа, все още може да се окаже по-слаб тази година, отколкото през миналата.

При това все още има големи рискове. Прекалено често след финансовата криза от 2008 година надеждите на инвеститорите за силен и траен икономически растеж бяха попарвани - било то поради лош късмет (високи цени на петрола), лоша политика (прекалено бързото предприемане на прекалено сурови мерки за икономии) или едно болезнено осъзнаване, че икономическите възстановявания след спукване на балони с даден актив по правило са бавни и несигурни. Ако напрежението около Иран заради ядрената му програма се изостри, може евентуален петролен шок да нанесе тежки щети за пореден път. Много неща все още могат да се объркат.
 

По-малко поводи за униние, но не и бум

       Достатъчно удобно за един президент, който се бори за преизбиране през ноември, най-ясните знаци за възстановяване идват от Съединените щати. Добрите новини са и циклични, тъй като по-високата заетост увеличава доходите и подхранва потреблението, и структурни, с увеличаването на доказателствата, че негативните ефекти от спукването на жилищния балон постепенно изчезват. Като изключим временните работни места, разкрити в САЩ през 2010 година, през тримесечието от ноември са били създадени повече работни места, отколкото през който и да било такъв период от 2006 година. И безработицата, и непълната заетост намаляват. Цените на жилищата продължават да се носят надолу. Строителството и продажбата на жилища обаче започнаха да се увеличават. Потребителските кредити нарастват и фискалните ограничения започват да отслабват благодарение на облекчаването
на щатските бюджети и заради това, че Конгресът удължи временните данъчни отстъпки до края на тази година.

Нито едно от тези неща не е характерно за времена на икономически бум. През тази година година икономиката на САЩ вероятно ще нарасне със сегашните си темпове от около 2,5%. Това е много по-малко, отколкото би могло да се очаква след една типична рецесия; след финансови кризи, когато потребителите са притиснати от нивото на своята задлъжнялост, обаче има тенденция възстановя-ванията да са анемични. Сегашното равнище на икономически растеж няма да намали безработицата бързо, но ще подобри положението в сравнение с миналата година и, нещо по-важно, може да е първата крачка към едно устойчиво възстановяване, което няма нужда от спасителни планове,
благодарение на "добродетелния кръг" на създаването на повече работни места, водещо до по-големи потребителски разходи, което на свой ред създава още повече работни места.
 

Европа, тъкмо обратното, я чака дълъг път до възстановяването. Добрата новина там просто е, че нещата са много по-малко зле, отколкото можеше да бъдат. Благодарение на масираното предоставяне на ликвидност на банките от Европейската централна банка (ЕЦБ) под ръководството на нейния нов президент Марио Драги изглежда бяха избегнати и финансовият колапс, и един опасен кредитен крах. Резултатът е слаба рецесия, която може изобщо да отмине Германия. За други обаче все още не е ясно
откъде ще дойде растежът. Повечето европейски страни, особено от периферията на еврозоната, налагат строги икономии на своите икономики, за да намалят дефицитите си. Ще е нужно време, за да
дадат сериозен ефект структурните реформи, които се  извършват, за да бъде подпомогнат икономическият растеж.
 

Макар и слаба, една европейска рецесия ще причини ограничени вреди на останалата част от света. А това е важна причина, поради която изгледите за голям брой нововъзникващи пазарни
икономики са по-добри, отколкото бяха преди два месеца. За да бъдем точни, растежът се забави чувствително в много от тези страни - от Китай до Бразилия - тъй като по-строгата валутна политика охлади вътрешното потребление. Един колапс в Европа обаче би породил риск от много по-сериозно забавяне на растежа в нововъзникващите пазарни икономики с намаляване на износа и изтичане на чуждестранните капитали. Предвид факта, че една катастрофа в еврозоната не е на дневен ред, поне засега, притокът на капитали в нововъзникващите пазарни икономики се увеличава и ориентираните към износ икономики (особено в Азия) започват да ускоряват отново своя растеж.

Изключение прави Китай: публикуваната неотдавна официална статистика за търговията бе изненадващо мрачна. Но дори там, перспективите за останалата част от годината са по-добри,
отколкото внушават последните новини. Това е така, защото едно добре дошло понижаване на инфлацията оставя отворена вратата за китайското правителство да смекчи валутната и данъчната
политика, та дори и ограниченията за спекулативните сделки с недвижими имоти да останат. Правителството няма да позволи едно прекалено рязко забавяне на икономическия растеж, при условие че предстоящата тази година промяна във висшето ръководство в Китай поставя като основна задача поддържането на социалната стабилност.

Съберете тези различни доказателства и имате основателен повод за оптимизъм. Необходимо е обаче да бъде направено много повече, за да бъде постигнато едно устойчиво възстановяване.

        Последният кръстоносен поход
 

Европейските държави трябва да спрат да съсредоточават толкова обсебено своето внимание върху строгите икономии и вместо това да положат по-големи усилия за увеличаване на растежа.
Инжектиранията на ликвидност от ЕЦБ успешно купиха време на задлъжнелите страни. За едно постоянно успокояване на еврозоната обаче е необходимо да бъдат изградени институции, налагащи
съвместна отговорност за държавните дългове, които да бъдат балансирани с фискална дисциплина.
Приоритет за САЩ трябва да е изготвянето на средносрочен план, който да предвижда намаляване на бюджетния дефицит без да задушава икономическото възстановяване. За жалост няма шанс това да се случи преди президентските избори през ноември.

Китайската икономика остава прекалено зависима от инвестициите за сметка на вътрешното потребление. Вместо да насърчава изграждането на мостове и железопътни линии, всеки план за
стимулиране на икономиката тази година трябва да осигурява евтини жилища и по-високи заплати, както и пенсии и разходи за здравеопазване.

Причините за оптимизъм са реални. Ако политиците обаче сбъркат отново, икономическото възстановяване може да бъде провалено.
/Превод от английски: Николай Станоев/