Колийн Бари от Асошиейтед прес
Рим, 21 март
Благодарение на двама мъже на име Марио имиджът на Италия като страна на удоволствията и бунга-бунга партита и ненадежден партньор в Европа постепенно се променя, което предизвиква
размествания на културните пластове в страната.
Премиерът и професор по икономика Марио Монти, който наследи Силвио Берлускони, възстановява доверието в Италия сред инвеститори и политически партньори, и което е най-важното -
сред самите италианци. А управителят на Европейската централна банка Марио Драги печели възхищение като лидер на институция, която оказва влияние върху икономиката на Европейския съюз.
Тези двама мъже, носещи името Марио, които поеха сегашните си постове през ноември, получиха печата на одобрение от германския канцлер Ангела Меркел - ключова фигура в усилията на Европа да се спаси от разпад.
"Ако искате да чуете нещо положително за италианско-германското сътрудничество, аз бих казал следното: високо ценя работата на Марио Драги, а от само себе си се разбира, че ценя и Марио Монти", заяви Меркел пред журналисти, след като се срещна с Монти миналата седмица.
Това е огромна промяна в имиджа на Италия сред основните й европейски партньори.
При едно от последните си посещения в Италия Меркел бе посрещната от тогавашния премиер Силвио Берлускони, който изскочи иззад една колона и извика: "Ку-ку". Берлускони омайваше Италия с обаянието и успехите си и я унижаваше с безкрайната поредица от простотии, сред които и срещи с непълнолетни проститутки, безсрамна шуробаджанащина и повсеместна корупция, която послужи като благодатна почва за една истинска култура, основаваща се на измамата.
Монти, бивш еврокомисар по проблемите на конкуренцията, застана начело на правителство от експерти и със своята политика отправи към италианците предизвикателството да станат по-добри
граждани. В Италия да бъдеш "хитър" до неотдавна се смяташе за по-ценно качество от трудолюбието. Берлускони бе представител именно на тази Италия.
Монти насочи прожектора и към още една характерна черта на сънародниците си - качеството на тяхната работа, прецизността и интелектуалните постижения от световна класа. Като бивш ректор на престижния университет "Бокони" Марио Монти е олицетворение на този дух - както и Драги, който е доктор по икономика от Масачузетския технически университет.
Монти твърди, че иска да създаде култура на ценностите и да премахне привилегиите, които снижиха икономическата мобилност в Италия до едно от най-ниските нива в Европа.
Укриването на данъци, което отдавна се толерира в Италия на различни нива, макар да коства на страната между 120 и 150 милиарда евро на година, се бе превърнало в приоритет както за висшите политици, така и за дребните занаятчии. През последните седмици вечерните новини се изпълниха с репортажи за полицейски проверки в луксозни курорти и обикновени компании.
Като безпрецедентна демонстрация на прозрачност Монти и министрите в неговия кабинет публикуваха данъчните си декларациии декларациите за притежавани от тях финансови и материални
средства на интернет сайтовете на отделните министерства.
Монти назначи три доказали качествата си жени на отговорни министерски постове и с това се зае да изчисти и представата за жените като сексуални играчки, която Берлускони насаждаше упорито.
Берлускони също назначаваше жени за министри, но малцина се съмняваха, че те бяха подбрани по-скоро заради техния сексапил, а не заради политическите им качества.
Промените се забелязват във всички аспекти на живота - дори в света на модата, който открай време развъжда секссимволи.
Джорджо Армани, който неотдавна представи своята модна линия женско облекло "Емпорио", накара манекенките да обуят ниски обувки, защото според него на италианците им било писнало от жените-вамп, превърнали се в преобладаващия прототип при Берлускони. А неотдавна състоялият се фестивал в Сан Ремо, на който по традиция се сваляха задръжките, показа до каква степен са дискредитирани секссимволите - медийните коментатори и политическите анализатори разкритикуваха представянето на родена в Аржентина "старлетка", която позволи на телевизионните камери да видят направената на интимно място татуировка.
Трудните икономически избори вече са в центъра на новия имидж на Италия.
В тандем Марио Монти и Марио Драги се опитват да намалят цената на заемите, която скочи миналата година над опасните 7 на сто за смятаните за еталон десетгодишни облигации. Това застраши способността на Италия да се справи с публичния си дълг, достигнал най-високото ниво сред страните от еврозоната. Тази седмица доходността на облигациите спадна до безопасните 4,77 на сто.
Монти прокара мерки за икономии, както и пакет от мерки, чиято цел бе да възроди откритата конкуренция. Той продължава да либерализира трудовото законодателство. Всичко това помогна да
се възстанови доверието в Италия.
Драги помагаше от своя офис в кулата на Европейската централна банка във Франкфурт, където демонстрира смелост при оформянето на европейската парична политика. Шефът на централната европейска банка не се поколеба на първите си срещи на този пост миналия ноември да изненада пазарите с намаляване на лихвата. Твърди се, че той предизвикал неодобрението на консервативната Бундесбанк с решението си да разхлаби правилата за получаване на заеми от ЕЦБ. А това се превърна в спасителното въже, с което - според мнозина експерти - той успя да отдръпне европейската икономика от ръба на катастрофата.
Поне засега италианците демонстрират силна вяра в новото правителство. Резултатите от проучване на общественото мнение в края на февруари, възложено от интернет изданието на вестник "Република", показа, че Монти получава одобрението на 59 на сто анкетираните, с два пункта повече в сравнение с резултатите от месец преди това въпреки въвеждането на нови мерки за строги икономии.
"Той подобрява положението в страната", заяви Алесандро Скала, жител на Болоня, пристигнал на екскурзия в Рим. "Той прави важни стъпки, подобрява обстановката, макар да наследи страна, която съвсем не се управлява лесно".
Марко Камизани Калцолари, представил се като "интернет предприемач", заяви, че има намерение да кръсти сина си, който трябва да се роди след месец, Марио. Така се казвал и тъстът му, но Марко гордо твърди, че сега името Марио имало и ново съдържание, което не съществувало, когато той разбрал, че ще има син. "Това име носи успех", убеден е Марко Калцолари. "Сега то е много популярно." /БТА/
/НП/
/ЦР/
---
ANALIZI 13:14:30 21-03-2012
ZR1314AN.028
Европа - Франция - евреи - убийства - обстановка
Евреите в Европа -
между два
огъня
Ерусалим, 21 март /Ира Коган от МИГнюз/
Скоро след разстрела в еврейското училище "Оцар Хатора" в
Тулуза официални лица признаха, че престъплението е свързано с
убийствата на трима войници в началото на март. Същото сочи
сходният почерк на нападенията - убиецът пристига с мотопед,
както и еднаквите гилзи, открити на местопроизшествията.
Престъпникът действа професионално, с изключителна твърдост, не
обръща внимание на очевидците и не оставя следи. Заподозрени са
трима бивши военни от 17-и полк на парашутната дивизия в
Монтобан, уволнени от армията през 2008 г. за създаване на
неонацистка група. В Южна Франция е обявено червено,
най-високото ниво на терористична заплаха.
Ще отбележим, че националистическият мотив в атаките срещу
военни в Тулуза и съседния Монтобан бе очевиден от самото
начало. В навечерието на избори обаче за френските политици бе
крайно неудобно да го признаят. Произходът на убитите и ранените
войници не бе афиширан до последно. Арабското име на първата
жертва бе споменато само мимоходом - убиецът използвал Интернет,
за да подмами в капан сержант Имад ибн Зиатен с предложение да
купи мотоциклета му. Сега се посочва открито, че един от
разстреляните войници е бил чернокож, а другите - от Северна
Африка. И че престъпникът специално е избрал еврейско училище за
последния си атентат - "знаел е къде отива".
Преди огласяването на неонацистката версия се чуха
предположения за терористични акции на ислямски екстремисти.
Веднага след трагедията в еврейското училище медиите си
припомниха напрежението в отношенията между еврейското и
мюсюлманското население във Франция и заплахите на Хизбула да
убива евреи и израелци в цял свят.
Проблемът с етническите малцинства, ислямизацията и
имиграцията е твърде остър във Франция и неслучайно се
очертаваше да бъде сред основните теми в предизборните дебати.
Но да открият в своята среда убийци неонацисти - това за
французите е далеч по-болезнен момент. Не че във Франция обичат
толкова мюсюлманите и евреите - националистическите нагласи са
доста силни в страната. Но пък изобщо не обичат фашистите.
Свободолюбивите французи не могат да забравят окупацията и
репресиите от Втората световна война.
Нито жертвите на фашизма - там неотклонно тачат паметта им.
На обикновена училищна сграда се случва изведнъж да съзреш
паметна плоча с имената на ученици евреи, отведени на смърт
направо от класните стаи. Във Франция действа Национално бюро за
борба с проявите на антисемитизъм. И мълчаливото шествие,
организирано в Париж в памет на децата и учителя от "Оцар
Хатора", и сълзите, пролети от жителите на Тулуза - всичко това
е съвсем искрено. Това съчувствие обаче едва ли ще направи
по-лек живота на евреите във Франция, включително незасегнатите
лично от тулузката трагедия.
Еврейската общност във Франция е трета по големина в света с
близо 500 хиляди души. Главно заради многото евреи, живели във
френските колонии от Северна Африка - Мароко, Тунис, Алжир. В
доста градове има еврейски сдружения, училища, йешиви (висши
духовни учебни заведения). Мюсюлманската общност обаче е
неколкократно по-голяма и постоянно расте; съответно се
разрастват и традиционните за Европа антисемитски нагласи.
Еврейските обекти все по-често стават обекти на нападения.
През септември 1995 г. 14 души пострадаха при експлозия на кола
край еврейско училище в Лион; през 2003 г. група ученици от
"Бейт Любавич" бяха пребити с железни пръти. Няколко пъти бяха
подпалвани сградите на еврейски училища, училищни автобуси бяха
замервани с камъни. Центърът на Париж бе облепен миналата есен с
антисемитски плакати. Съвсем неотдавна група араби пребиха във
френската столица двама тинейджъри евреи.
В тези инциденти обаче нямаше смъртни случаи и всички те се
вписваха в рамките на конфликта между евреи и мюсюлмани.
Френската телевизия дори излъчи филм за тези противоречия в
навечерието на президентски избори.
Днес става ясно, че във Франция е намерил вече последователи
норвежкият терорист-единак Андерш Брайвик. Рано или късно те ще
бъдат изловени, но проблемът ще си остане. Проблем, твърде
добре проумян от френските политици - неслучайно всички
кандидат-президенти, включително Марин Льо Пен от крайната
десница, категорично осъдиха терористичния акт и демонстрираха
солидарност с еврейската общност.
В Европа се заражда ново и съвсем не единично явление -
идейни, хладнокръвни борци за чистота на нацията, избрали за
мишени всички хора с чужда кръв, независимо каква. Няма начин
акциите им да бъдат предотвратявани - норвежките законодатели
вече го признаха. Примерът на Брайвик и на изобличените наскоро
германски неонацисти става заразителен. Така евреите в Европа се
озовават между два огъня: опасността идва и откъм фашистките
"отмъстители", и откъм местните мюсюлмански радикали, подкрепяни
от агенти на терористични групировки като Хизбула. /БТА/
/Андрей Шарков/
Вземете последните новини.png)
