Гренландия - на крачка от независимостта

    Кой каза, че в Крайния Север не може да кипнат горещи политически спорове? Може, и още как. Нажежени дискусии се разгоряха през последните години из най-големия остров на планетата - Гренландия, територия с широка автономия в състава на Дания. Днес местните ескимоси поставят въпроса за независимост. На карта са заложени интересите не само на Дания, но и на САЩ, проявили вече апетит към това сочно парче от Арктика.
    Днес населението на Гренландия е почти 60 хиляди души. Близо 90 на сто са ескимоси инуити, а горе-долу всеки десети е датчанин. Официални езици са ескимоският и датският. На острова има и голяма американска база. Гренландия единствена осигурява на Дания излаз към Северния Ледовит океан, криещ според експерти огромни богатства от петрол и газ. А и други държави се мъчат да сложат ръка върху тях.
    Както знаем от археологическите разкопки, предците на днешните ескимоси започват да заселват острова, почти изцяло покрит с лед, преди около 5000 години. Европейците пък научават за него през 875 г., когато исландски моряк на име Гунбьорн обикаля крайбрежието с кораба си. През 982 г. там пристига от Исландия норвежецът Ейрик Червенокосия  - тъкмо той дава на острова името Гренландия ("Зелена страна"). Чудно как  е успял да открие там зеленина . . .
    Скоро в Гренландия възникват първите селища, построени от скандинавци - исландци и норвежци. През 11-12 в. населението приема християнската вяра. От 1262 г. островът е под властта на
Норвегия, но само формално. Жителите са малобройни; скандинавските заселници постоянно водят битки с инуитите. В крайна сметка през 1408 г. европейците се изтеглят оттам поради рязко захлаждане на климата. И вечната замръзналост пак се възцарява навсякъде.
    Европейците се връщат чак през 1721 г. Скандинавците отново започват да колонизират острова (по това време Норвегия е част от Дания) и Гренландия е вече под датски суверенитет. Копенхагенският двор монополизира търговията с региона. Същевременно скандинавски, германски и холандски протестантски свещеници се захващат да покръстват ескимосите. През 1814 г. Дания и Норвегия разтрогват своята уния, но датчаните успяват да запазят суверенитета върху Гренландия.
    Точно тогава островът фактически се превръща в датска колония. Поради суровия климат впрочем европейците не се изселват масово в Гренландия; датчаните всъщност не се държат и твърде жестоко с ескимосите. През 1862 г. местните жители получават правото да решават социалните си проблеми съвместно с датската администрация, от 1911 г. действат и местни съвети. През 1921 г. Норвегия - вече независима, се опитва да оспори правата на Копенхаген върху Гренландия, но след 12 години
Международният съд в Хага признава острова за датско владение.
    През Втората световна война Дания пада под германска окупация; нацистите обаче не смогват да стигнат чак до Гренландия. С оглед на факта, че според мнозина островът спада към Северна Америка (тъй като е близо до Канада), САЩ го обявяват за зона на своите интереси. Датският посланик във
Вашингтон, неприсъединил се към нацистите, подписва през 1941 г. със САЩ споразумение за отбрана на Гренландия. След 4 години документът е ратифициран и въз основа на тази спогодба
американците започват да градят в Гренландия свои бази.
    "Дрейфът" на острова към Северна Америка продължава. През 1951 г. САЩ и Дания сключват споразумение за съвместна отбрана на острова и в селцето Туле се създава най-голямата американска
база в арктическия регион. Ескимосите обаче не се радват особено, че имат такъв защитник. През 1968 г. край Туле пада бомбардировач Б-52 с шест водородни бомби на борда. Заразена е огромна територия, животните се случва да раждат малки с деформации.
    Гренландия никак не е изгубила значението си за САЩ и в наши дни. През 2004 г. американците подписаха с бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен - днес генерален секретар на НАТО,
споразумение, уточняващо документа от 1951 г. То предвижда базата в Туле да бъде модернизирана с цел обектите й да се интегрират в системата за противоракетна отбрана (ПРО), създавана от Щатите. Много ескимоски организации се възпротивиха, но кой ли ги питаше всъщност.
    Но да се върнем към статута на острова. През 1953 г. Дания премахва колониалния статут на Гренландия и я включва в състава си. За да подпомогнат островитяните в създаването на системи за
образование и здравеопазване, властите се опитват да ги съберат в сравнително големите села. Ефектът обаче е обратен: рибарите и ловците инуити нямат желание да променят своя начин на живот. В крайна сметка нивото на безработицата в Гренландия силно надхвърля средното за Дания и идеята за независимост става още по-популярна.
    През 1973 г. Дания влиза в Европейската икономическа общност, предшественичка на Евросъюза, но това не буди радост у гренландците - те търгуват главно със САЩ и Канада. Местните организации изтъкват специалното положение на региона, започват да настояват за автономия и постигат своето: през 1979 г. Гренландия става автономна. Нещо повече, през 1985 г. Гренландия напуска ЕИО и днес не членува в Евросъюза. Ето ти парадокс - част от територията на държава от общността не влиза в Евросъюза и е само асоцииран член на ЕС.
    През 2008 г. гренландците гласуват с огромно мнозинство за разширяване на автономията и на 21 юни 2009 г. влиза в сила нов Акт за управление на острова. Днес автономна Гренландия официално е държава на ескимосите инуити под името Калаалит Нунаат. За връзката й с Дания напомнят само липсата на армия, валутата в обращение - датската крона,  местните депутати в датския фолкетинг (парламента) и присъствието на датски генерал-губернатор. Иначе територията си има собствен парламент, собствено правителство, собствено знаме, собствени партии, собствена полиция и съдилища.
    И което е от принципна важност, Гренландия сама контролира недрата си. Съответно получава и доходите от добива на злато, елмази, хром, уран. Островният шелф съдържа към 53 милиарда барела петрол. Осъзнали, че притежават несметни богатства, днес гренландците вече не отварят дума за нов Акт за управление, а за пълноценна конституция; след приемането й се канят да провъзгласят пълна независимост. Дискусиите по въпроса, както е думата, текат в момента.    
    Проблемът с независимостта на Гренландия впрочем още не е решен предварително. Единствено социалдемократите от партия "Сиумут" споменават за отделяне от Дания; другите смятат да се
задоволят с още по-широка автономия. Нищо чудно: гренландските ескимоси нямат възможност самостоятелно да разработят природните си съкровища, а не им се ще много-много да останат без
финансови инжекции от богатия Копенхаген. Макар че от друга страна Кувейт или Оман също някога са били бедни, но са изплували с парите от петрола. Инуитите го знаят твърде добре.
/БТА/
/Андрей Шарков/