Свободата днес и тук 14 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Референдум за АЕЦ "Белене"

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Кандимиров

Понеделник

Реших да анализирам предложението на министър-председателя за референдум по въпроса за АЕЦ Белене.

Да се занимаваш с казаното от министър-председателя е празна работа. Идеите му са противоречиви и често взаимно отричащи се. Сутринта каже нещо, следобед - друго, противоположно на сутрешното. Общото впечатление е, че говори глупости.

Народът харесва това и му се радва. Хората обичат да изпитват чувството, че са по-умни от министър-председателя си. Макар че, ако се замислят, би трябвало да изпитват по-скоро страх. Но в действителност се радват.

Министър-председателят, от своя страна, усеща това и продължава да го прави. Така му се качва онова нещо, което социолозите наричат рейтинг. Не, той не е глупав човек, напротив. Той има съобразителен ум, който, по израза на О. Хенри, притежава свойството на дърводелския метър да се разгъва едновременно в две различни посоки. Затова разбира, че човек, който говори умни, но неразбираеми за 98% от населението неща, ще бъде харесван от не повече от 2% от последното. Не че би могъл да говори такива неща, де. Но е важна тенденцията.

Бедата е там, че работата на министър-председателя на страна, смятана за парламентарна демокрация, е само това – да говори. Другите му дейности – като рязането на ленти, правенето на първи копки и пр. са само подробности от пейзажа, които нямат никакво значение. Казаното от него става програма, по която трябва да се работи. Лесно можем да си представим какво би настъпило, ако горното говорене се превърне в програма.

Ето защо реших все пак да анализирам идеята за такъв референдум. Казаното от министър-председателя е важно дори и когато е глупост.

 

Вторник 

Първата нещо при една научна разработка е да се направи обзор на публикациите по темата. Веднага попаднах на работата на Сирил Н. Паркинсън, разглеждаща вземането на решения, свързани с публични разходи. В нея е изведен дори закон, т.н. „Закон за нищожността”, който в най-общ вид гласи, че колкото е по-голям един публичен разход и колкото по-масов е органът, вземащ решение, толкова по-лесно и бързо е да се вземе решението за извършването му. Това е така, защото почти никой (освен тези, които ги притежават) не прави разлика между милион и милиард лева. Но пък всеки е държал петдесетачка в ръка и знае какво може да се направи с нея. Изкушавам се да цитирам пример от разсъжденията на автора, леко авторизиран от мен. (Надявам се носителите на авторските права върху текста да не разберат това.)

Председателят: Сега преминаваме към точка 9. Ще докладва нашият касиер, мистър Фалитов.

Фалитов: (представя накратко проектосметната документация за ядрен реактор на стойност 10 милиона долара и чертежи на проекта.)

Председателят: Благодаря, мистър Фалитов. Приканвам присъстващите от комисията да се изкажат по проекта.

За миг тук ще спрем, за да видим какви биха могли да бъдат изказванията на заседаващите. Нека предположим, че те са 11 на брой. От тях четирима (в това число и самият председател) не знаят какво представлява ядрен реактор. Трима от останалите са в неведение за какво точно служи. От тези, които познават предназначението му, само двама имат бегла представа колко струва той. Всеки от тях има какво да каже. Можем да предположим, че мистър Овчарсън пръв ще вземе думата.

Мистър Овчарсън: Господин председателю, мисля, че най-добрият изпълнител на нашия проект би била фирмата „Росатом”, което, от своя страна, би направило доставчик на ядреното гориво фирмата ТВЕЛ, това са фирми, известни със своето наистина съвестно отношение към комисио..., искам да кажа, качеството на продукцията. Моля забележката ми да бъде вписана в протокола.

Председателят: Може би господин Цепикосъмов също има да каже нещо по въпроса?

Мистър Цепикосъмов е почти единственият човек, който знае за какво се говори. Има много неща, наистина, по които би могъл да се изкаже. Той гледа недоверчиво на кръглата цифра 10 милиона. Защо пък да излезе точно толкова? Защо се разрушава старото здание на реактора, за да се отвори място за новия проект? И изобщо кой е тоя Овчарсън? Не беше ли същият, когото дадоха под съд миналата година за някакви далавери в „Топлофикация” Или май му се размина? Ала Цепикосъмов не знае откъде да започне. Останалите членове на комисията не биха могли да разчетат хелиографските чертежи, ако започне от тях. Първо би трябвало да разгледа въпроса какво представлява един ядрен реактор, но никой няма да признае, че не е запознат с този въпрос. По-добре да не се изказва.

Мистър Цепикосъмов: Нямам забележки по проекта.

Председателят: Много добре. В такъв случай мога да смятам, че плановете и проектосметната документация са одобрени. Мога ли сега да подпиша обещания договор от ваше име? (Одобрително мърморене) Благодаря. Преминаваме към точка 10.”

Точка 10 представлява разход за доставка на кафе за персонала на стойност 4,75 долара месечно. Понеже всеки разбира от кафе, а разискваната сума е в обхвата на възможностите на всички, пренията продължават час и четвърт, като накрая въпросът се отлага за следващото заседание и се искат допълнителни сведения от секретаря.

Референдумът за Белене би бил по същество възпроизвеждане в много по-голям мащаба на горното. Сумата вече ще е не 10 милиона, а 10 милиарда, а процентът на сведующите по въпроса вероятно също ще намалее. По него се очаква да даде компетентно мнение съвкупното население на Факултета и Столипиново, както и членската маса на БСП, 90% от която е на възраст между 70 и 80 години. Казваме това само за да сгъстим боите, защото дори и притежателите на бакалавърска степен не биха се ориентирали по-добре в дадената материя.

Очевидно е, че в такъв референдум определяща ще е не разумната стопанска сметка, а други неща, като цената на един цигански глас или желанието да се натрие нечий нос, например.

Как тогава можем да разберем истинското отношение на населението към този проект? Една идея за това можем да почерпим от годините на ранния социализъм, когато от населението се събираха държавни заеми – например, заем за развитие на народното стопанство. По същият начин гласувалите „за” на референдума могат да се обвържат със заем за построяването му, който ще се изплаща с ток от Белене. На пазарни цени, подразбира се. В същност, това ще е обикновено акционерно дружество, но без възможност акциите му да бъдат изкупени от Росатом.

Как мислите, дали някой русофил ще гласува с „да” в този случай?

 

Сряда 

Тъкмо потривах ръце, доволен от оригиналното си хрумване, и президентът се изказа по мнението на министър-председателя. Оказва се, че последният пак е говорил глупости. Строителството на отделен стопански обект, какъвто е Белене, не можело да бъде обект на всенародно допитване. Можело да се прави референдум само за бъдещето на атомната енергетика като цяло, да речем.

Докъде ли ще я докараме с такъв министър-председател? Ще видим.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional