Министър Делян Добрев: Шистовият газ също е алтернатива

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в разговор с водещата на БНТ Жени Марчева за преговорите в Москва за доставките на газ, АЕЦ "Белене" и възможността за проучване за находища на шистов газ. Интервюто е цитирано от БТА.

Водеща Жени Марчева: Добро утро отново. Нашият сутрешен блок продължава. Хубаво начало на новата работна седмица ви пожелавам, дано тя да е спорна, а пък, дай Боже, ако може и да е малко по-топла, и да не вали сняг би било чудесно. Добро утро сега казвам на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Здравейте, г-н министър.

Делян Добрев: Добро утро.

Ж. М.: Може ли нещо лично в началото?

Д. Д.: Слушам ви.

Ж. М.: В главата ми се запечата един кадър от преговорите ви в Москва, от един репортаж, в който вие буквално стоите ето така - с ръце на главата, подпрян, загледан в пода. Трудни ли бяха преговорите в Москва?

Д. Д.: Предполагам е било момент на концентрация. Не бяха лесни, но не бяха и кой знае колко трудни. Аз всъщност се притеснявах доста повече, отколкото се оказа, че е трябвало да се притеснявам, защото и двете срещи минаха в доста положителен тон, и крайният резултат, както виждаме, е много добър за българската страна, но винаги има...

Ж. М.: Това ли беше най-сериозният...

Д. Д.: ...един момент на, така, притеснение преди такъв тип разговор.

Ж. М.: Това ли беше най-сериозното ви изпитание до тук в професионалната ви кариера?

Д. Д.: Да, мисля, че да, и се случи доста бързо за мен, защото още в първата седмица виждате, че ние взехме решения, които са отлагани в продължение на три години, така че наистина първата една седмица беше много натоварена и по отношение на "Горубсо" - Мадан, и по казуса "Белене". Необходимо беше разплитане на казуса "Белене". Хубавото е, че се случи това, за да може да се концентрираме върху други далеч по-важни теми, както икономиката - оперативна програма "Конкурентоспособност", така и енергийната ефективност, защото всъщност нашият потенциал е в енергийната ефективност.

Ж. М.: С други думи казвате, че се е освободила енергия, потенциал, който може да насочите към други не по-малко важни теми.

Д. Д.: Точно така.

Ж. М.: Но нека да върнем малко лентата назад, за да изчистим до край всички въпроси, които останаха неизяснени и за разплитането на казуса "Белене". Моля ви съвсем ясно още веднъж да кажете иска ли Москва неустойки заради това, че няма да строим "Белене", защото знаете, ден преди да почнат преговорите, руските медии разпространиха едни сочни информации за милиарди неустойки. Бяха цитирани думите на вашия колега енергийния министър Шматко, които звучаха някак, така, по руски твърдо и категорично.

Д. Д.: Тези публикации предполагам бяха причината аз да се държа за главата в този репортаж...

Ж. М.: И да се притесните.

Д. Д.: ...който вие цитирате. Всъщност на разговорите с Игор Сечин не стана въобще въпрос за неустойки. Разговорът започна с това, че и аз, и г-н Сечин знаем и сме присъствали на разговора между премиерите Путин и Борисов и те са се разбрали ние да...по партньорски да се разберем, да не стигаме до съдилища, до неустойки и ние единственото, което ни остана да направим, е да уточним подробностите, детайлите по това излизане от проекта "Белене". И както знаете, това, което се уговорихме, е в рамките на месец април да бъде направена точна сметка за това какво е изработено до момента по проекта, какви пари е инвестирала руската страна и ние да покрием разходите, направени от руската страна. Мога да ви кажа, че днес ще изпратим писмо от Националната електрическа компания за посещение на един екип от наши експерти в четвъртък, от четвъртък до неделя, за да може още в първите дни на април ние да сме уточнили каква ни е сметката, така да се каже.

Ж. М.: Казвате детайлите, но, както ние обичаме да казваме, тук понякога дяволът е именно в детайлите. Притеснява ли ви нещо в тези детайли, че може да изскочи нещо непредвидено, нещо, което не сме пресментали?

Д. Д.: Не, не, не мисля. Ние през цялото време сме участвали в приемателни комисии и сме заверявали свършената работа от "Атомстройекспорт", така че не мисля, че ще излязат каквито и да било изненади. Има, разбира се, някои спорни моменти. Знаете, че ние имаме две арбитражни дела. Ние съдим "Атомстройекспорт" и те съдят нашата Национална електрическа компания - едното дело в Париж, другото в Женева. Тези дела трябва да се прекратят и ние трябва да се споразумеем по тези двете искания на компаниите, така че има наистина трудни моменти, не всичко е толкова ясно, колкото ни се иска, но в първите две седмици според мен ние ще уточним тези детайли, за да можем да вървим напред.

Ж. М.: Последно, вече почти платеният реактор за "Белене" няма да го продаваме, а ще се превърне в седми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Д. Д.: Седми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще има и ние започваме отсега да работим в посока седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Има възможност, технически е възможно това да бъде готовият реактор за "Белене", това бе потвърдено на срещата от страна на "Росатом", на срещата с Игор Сечин. Техническа възможност има, наистина ще отнеме малко повече време, докато този реактор стане готов, в сравнение с проекта "Белене", но пък при един седми блок на АЕЦ "Козлодуй" всичко може да започне по...и да свърши по най-добрия начин, така, както трябва да се направи - с проектна компания, с осигурено финансиране, а не шест години да не подписваме договор след проведена процедура за избор на доставчик, и то процедура, която е компрометирана до огромна степен.

Ж. М.: Още един детайл. На съвместната пресконференция в петък вечерта премиерът Борисов каза, че реакторите по принцип работят по двойки и затова, когато стане напълно готов този реактор, който вече сме поръчали за "Белене", може да поръчаме и втори блок. Питам ви съвсем конкретно - задължително ли е да поръчаме и втори блок.

Д. Д.: Не е задължително да поръчваме дотогава, докогато имаме пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Знаете, че това е най-големият приоритет в енергетиката на това правителство, а смятам и на всяко правителство оттук нататък - удължаване на срока на експлоатация, удължаване на ресурса на пети и шести блок, това може да стане с поне двайсет години, да се удължи животът с поне 20 години след 2017 и 2019, така че докато ги има пети и шести блок не е необходим осми, но пък възможност за осми има, защото на площадката на АЕЦ "Козлодуй" има три възможни площадки за реактори, да не говорим, че ние в момента извеждаме от експлоатация първи до четвърти блок и площадката на първи до четвърти блок всъщност в бъдеще ще бъде възможност за нов блок.

Ж. М.: Ще се възползва ли кабинетът "Борисов" от тази възможност за осми блок на АЕЦ "Козлодуй", до края на мандата си?

Д. Д.: Не непосредствено. Има такава възможност, но аз не мисля, че ние още сега ще стартираме с осми блок, по-скоро трябва да се концентрираме върху седми блок, така че да придвижим процедурите по лицензиране на площадка, ОВОС и така нататък във възможно най-кратки срокове.

Ж. М.: Колкото до това много важно нещо за пети и шести блок, удължаването на техния живот, от стенограмата на правителственото заседание миналата седмица премиерът употребява буквално думите ще се борим до смърт за удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", сега по време на преговорите в Москва имаше ли разговор точно по тази тема, по удължаването на живота тези два реактора с руснаците, или не стигнахте до там?

Д. Д.: Не, тази тема не беше обсъждана, но...нямаше смисъл тази тема да бъде...

Ж. М.: Очаквате ли да създават проблеми...

Д. Д.: ...обсъждана на тези разговори.

Ж. М.: ...при удължаването на живота...

Д. Д.: Не, не мисля.

Ж. М.: ...заради отказа ни от "Белене".

Д. Д.: Не, не мисля. "Атомстройекспорт" и "Росатом" имат интерес в удължаването на срока на експлоатация, защото по-голямата част от дейностите по удължаване на ресурса ще бъде извършено от тях. Това е работа за тях, така че има логика те да я искат.

Ж. М.: Сега, господин министър, ще отговорите ли на най-сериозните, най-острите критики на опозицията, че без "Белене" оттук насетне от износител на ток ние ще се превърнем рано или късно във вносител на ток? Има ли такава опасност, реална ли е тя? Кога и при какви условия би се случила?

Д. Д.: Не. Това се абсолютно необосновани приказки. Те не лежат на базата на анализ. Те цитират. . . аз чух част от опозицията, цитират едва ли не доклада на HSBC, който казвал това. Докладът не казва това. Докладът казва, че след 2020 година в региона, в другите държави, ще има търсене на електроенергия, но не казва, че в България електроенергията няма да е достатъчна. Ние имаме инсталирани мощности от 10 хиляди мегавата, а нашият среден товар на година е някъде около 5 хиляди мегавата в момента.

А тези централи ще бъдат. . . някои, за които се говори, че ще излязат от експлоатация, като ТЕЦ - "Варна" например, ще бъдат модернизирани. И това вече бе заявено от собственика на централите. Да не говорим, че ние имаме над 1000 мегавата вече ВЕИ проекти. И господин Корумбашев най-добре знае това, защото и той самият, така, има малки инвестиции в тази сфера. Така че няма никаква опасност в 2020 година ние да имаме недостиг на електроенергия.

Да не говорим, че ние сме държавата в Европейския съюз, която пилее по най-безобразния начин електроенергията, защото ние и в домовете си, и в предприятията пилеем електроенергията. Ние използваме от 5 до 8 пъти повече електроенергия, отколкото трябва да използваме, отколкото е нормалното в Европейския съюз. Така че нашите усилия трябва да бъдат насочени към тази енергийна ефективност. Защото ако спестяваме електроенергия, първо ще си намалим разходите в домакинствата. Това ще ни позволи да потребяваме повече.

Второ, когато намалим разходите за електроенергия в бизнеса, това ще направи самия бизнес по-конкурентоспособен. И ние наистина смятаме да хвърлим много усилия в тази сфера. По Оперативна програма "Конкурентоспособност" още сега, април месец, ще стартираме една програма, която е за безвъзмездна помощ, от 150 милиона евро, плюс 150 милиона кредити от Европейската банка за възстановяване и развитие за предприятията, за да могат те да се модернизират с оборудване, което е енергийно ефективно.

Ж. М.: Буквално едно изречение, господин министър, за това становище на HSBC. Защо не го покажете, не стане публично, за да спрат веднъж завинаги, как да кажа, елементите на разсъждение по това какво точно пише и какво ни пише в това становище?

Д. Д.: Аз вчера, въпреки че е неделя, отново имах разговори с HSBC и те ми казаха, че в рамките на две седмици ще имат окончателен доклад. Това, което имат до момента, са определени части от техния анализ. Но това, което трябва да се разбере, е, че HSBC като един типичен консултант не казва "да, проектът трябва да се прави" или "не, проектът не трябва да се прави".

Ж. М.: Той разиграва възможни решения.

Д. Д.: Това, което той казва, е. . . Да, разиграва възможни хипотези. Ако например цената на газа е много висока и цената на въглеродните емисии са много високи, тогава "Белене", ако е 6.3 процента и няма висока лихва за кредитиране, може да бъде печелившо. . . Разбирате ли, това са различни. . .

Ж. М.: Има ли проблем, когато това становище е готово, публично да го покажете?

Д. Д.: Не, не, няма никакви проблеми.

Ж. М.: Няма проблеми.

Д. Д.: Това ще бъде направено. В рамките на тези 2 седмици, когато ние имаме доклада, ние ще го изнесем. Но докладът разглежда различни хипотези. При някои от тях "Белене" може да е печеливш, при други - не. Въпросът е, че той не дава отговори. Най-важната задача на консултанта HSBC бе в рамките на тази една година, когато. . . ние вече работим през този период с HSBC, да се намери и стратегически инвеститор. Такъв няма. HSBC каза EPC договора, който е предложен от руската страна, не става, защото не. . . не защитава нашата държава откъм рискове, всички рискове са за наша сметка, трябва да се направи нов EPC договор. И няма никакви сериозни инвеститори, стратегически инвеститори в този период от една година. Отлагането на взимане на решение по проекта "Белене" вреди на всички, никой не печели от това нещо.

Ж. М.: Сега, цената на газа. Единадесет процента отстъпка от цената на газа, който идва от Русия. Защо тази отстъпка ще важи до края на годината? Защо само до края на годината?

Д. Д.: Защото след края на годината ние нямаме договор с "Газпром" за доставка на газ. Знаете, че дългосрочният договор за доставка на газ с "Газпром" и неговите посредници изтича в края на 2012 година. Затова до края на 2012-а ние. . . до средата на годината или до края на лятото трябва да договорим нов договор с "Газпром" за доставка на газа, където ще определим цената за след края на годината. . .

Ж. М.: Дали пък не ви предстоят още по-трудни преговори от тези, които вече минаха в Москва, по този въпрос?

Д. Д.: Със сигурност, защото цената на газа е нещо изключително важно. Ние на година харчим над 1 милиард и 200-300 милиона долара за газ. Така че това е едно нещо с огромни както последици за бизнеса, така и последици за хората, защото с тази цена на газ. . . тази цена на газ определя парното, тази цена на газ определя разходите на компаниите. . .

Ж. М.: Какво, какво ще гоним в тези бъдещи преговори вече за нов договор с "Газпром"? Какво искаме да постигнем ние, за да защитим интересите си?

Д. Д.: Ние ще гоним няколко неща със сигурност. Първо, ще гоним гъвкавост. Не искаме дългосрочни договори, които да ни обвързват за дълъг период от време с "Газпром", защото ние ще имаме алтернативи. Едната алтернатива може да бъде доставка на газ чрез интерконекторите, друга, много по-съществена и важна алтернатива, ще бъде местният добив според мен. Вие знаете, че ние храним големи надежди за това, че в дълбоко море, в дълбоко Черно море, в момента провеждаме конкурс, има огромен инвеститорски интерес към този блок, и там се надяваме да намерим сериозни залежи от газ.

Разбира се, конвенционалният газ на сушата също не е за пренебрегване, защото има поне две компании в страната, които имат много оптимистични данни от техните проучвания. И тук не говорим за шистовия газ, който също е някаква алтернатива. И ако се докаже, че е безопасно за околната среда, тази алтернатива трябва да се използва, защото благодарение на този шистов газ цената на газа в Съединените американски щати е 100 долара, а при нас е около 500 долара въпреки намалението. . .

Ж. М.: Взимам повод от думите ви, за да отворя една скоба. Прогнозата ви, ще падне ли според вас мораториумът, който Народното събрание наложи върху добива и проучването на шистов газ?

Д. Д.: Още тази седмица трябва да се формира комисията в Народното събрание, за да прецизира текстовете, така че да позволи добива на конвенционален газ и да позволи нагнетяване на количества в Чирен. Защото формулировките на този мораториум в момента го забраняват. А дали като цяло забраната ще отпадне или не, това ще го кажат специалистите, това ще го кажат и хората. Защото ако през срока на. . . през времето на действие на тази комисия експертите, компаниите, еколозите ни убедят, че това е една безопасна технология, аз не виждам защо трябва да го има този мораториум.

Ж. М.: Нали тук имаше дебат, в който стана ясно, че тази технология е вредна.

Д. Д.: Не, нямало е дебат, това е проблемът. Това е проблемът, нямаше дебат. Сега, обществото се притесняваше от това, че ние сме притиснати от времето и от обстоятелствата, защото на "Шеврон" сме гласували лиценз. И, така, в бързината ескалира напрежението, ескалираха страховете, защото нормално е ние да се уплашим, ако не знаем за какво става въпрос. Сега имаме мораториум, не сме притиснати нито от времето, нито от обстоятелствата, нищо няма да се случи, защото го имаме мораториума. И точно сега имаме основата, на която ние да направим проучване и да анализираме дали е опасно или не. Ако е опасно, остава си мораториумът, дори може да се запише в закон. Ако обаче има начини да се контролират рисковете за околната среда и не е опасно, тогава защо не да променим законодателството в посока да гарантираме, че всички тези рискове са контролируеми и има институции, които ще следят за спазването на най-добрите практики при добива на такъв газ, и да проучим има ли или няма шистов газ в България.

Ж. М.: Има ли мандат тази парламентарна комисия, ще има ли мандат в нейната работа, що за хора ще са нейни членове, имате ли представа?

Д. Д.: Според мен в тази комисия трябва да има членове от всички парламентарно представени групи и независимите. И те трябва, подобно на комисиите в западни държави, които правят изслушвания, трябва да работят много активно и да изслушат всички заинтересовани - да изслушат еколозите, да изслушат геолозите, да изслушат бизнеса, да изслушат неправителствените организации, да направят собствени анализи и проучвания, да вземат най-добрите практики в Европейския съюз и в света за проучването на шистов газ и в края на този 3-месечен или 6-месечен срок, през който ще работи тази комисия, да излязат със становище какво според тях трябва да се направи по тази тема. Становище и...

Изводите могат да бъдат три - да се забрани постоянно, да остане мораториумът, защото ние трябва да разберем още повече подробности по тази технология или все още е рано, или да направим законодателство и след като направим законодателство, за да контролираме всички рискове, тогава да разрешим проучването, а на един бъдещ етап да решим дали ще добиваме или не, защото ние сега говорим само за проучване. И всъщност интересното е, че до това проучване щеше да се стигне 2014 и 2015 година и дотогава според мен имахме достатъчно време да направим всичко това и без проучване и без този мораториум. . .

Ж. М.: Добре, толкова за шистовия газ. За минута ви връщам на конвенционалния газ от Русия. Получихте тази отстъпка от 11 процента в замяна на ускоряване на изграждането на "Южен поток". Моля ви, съвсем конкретно, какво ще рече това ускоряване, ограничава ли ни европейското законодателство по някакъв начин?

Д. Д.: Първо искам да уточня, че тази отстъпка от 11 процента е средно за всички количества, които ние получаваме. Защото някъде видях в медиите интерпретация, че тази отстъпка е само за единия от договорите. Не е така, това е средно за трите договора, които ние имаме. И ние ще купуваме газ на цена под 500 долара, не е коректно да казвам точно колко е цената. Но тази средноаритметична 11 процента отстъпка прави всички договори цената под 500 долара. Ускоряването на процедурите по "Южен поток" не ни ангажира с нищо. По-скоро ние така или иначе смятахме да ускорим процедурите, защото това е проект, от който ние ще печелим по предварителни данни около 150 милиона евро на година допълнителни транзитни такси извън тези, които ще продължим да ги вземаме за транзита. . .

Ж. М.: Хубаво е, че уточнявате това, защото разбирам, че опасението на лидера на СДС Мартин Димитров е точно от това, че руснаците могат да дублират таксите и ние в крайна сметка да получаваме една вместо две.

Д. Д.: Не, няма да ги дублират. От една страна, ще увеличим с около 12 процента приходите, които в момента имаме по транзита за Гърция, Турция и Македония, а от друга страна, по новото трасе на "Южен поток" ще получим над 140-150 милиона евро на година допълнителни приходи. И тук. . . Да?

Ж. М.: Не, обяснете, защото последен въпрос трябва да ви задам.

Д. Д.: Не, единствено исках да добавя, че вчера гледах г-н Костов в едно предаване и той каза - трябва да се видят детайлите, на базата на какво сме получили тази отстъпка. И, така, пробута идеята дали случайно не сме дали ние нещо повече, отколкото е трябвало да дадем. Нищо повече не сме дали. Единственият ни ангажимент е да ускорим процедурите по "Южен поток", за да можем до 15 ноември да вземем окончателно инвестиционно решение. Той спомена за някакви тръби от нашата транзитна система. . . дали не сме си били дали тръбите. Това е нещо безумно. Не сме дали и един сантиметър от нашите тръби. Единственият ни ангажимент е да ускорим процедурите по "Южен поток".

Ж.М: Добре, хубаво, че го казахте това. Преди два дни председателката на сдружението "България на гражданите" Меглена Кунева с предупреждение, че след по-малко от месец Европейската комисия ще започне наказателна процедура срещу България заради неизпълнение на газовата директива или т.нар. либерализиран пазар. Вярно ли е това?

Д. Д.: Имаме решение за съдебна процедура по втория газов регламент. Не мисля, че до месец ще се стигне до дело, защото ние в тези три месеца поддържаме много активна комуникация с Европейската комисия. Знаете, говорили сме по тази тема, че има определени клаузи в транзитните договори, които не ни позволяват на пълна степен да изпълним изискванията на втория регламент. Поискахме разрешение от "Газпром", и те ни дадоха разрешение, да предоставим тези транзитни договори на Европейската комисия. И съвместно с Европейската комисия работим върху това ние да променим част от клаузите така, че да нямаме това неизпълнение. Имаме чудесен диалог и според мен няма да се стигне до съдебна процедура, до стартиране на делото, защото ние сме стигнали фазата на съдебната процедура. Да не говорим, че една такава. . . едно такова дело отнема година-две, така че е чиста. . . абсолютна спекулация, че след един месец едва ли не ще започнем да плащаме глоби. В рамките на този срок аз съм сигурен, че ние ще успеем да коригираме транзитните договори в посока, която да изпълнява европейските правила.

Ж. М.: Последен въпрос, министър Добрев, ОЦК - Кърджали получиха социални помощи, заплати кога ще получат хората?

Д. Д.: Този въпрос е много тежък. Ние наистина имаме много малко механизми, с които можем да разрешим проблемите на ОЦК - Кърджали. Знаете, с "Горубсо" - Мадан ние имахме концесия. Между другото тя все още виси тази концесия, в смисъл срокът все още тече за прекратяване на концесията, до момента до който не видим, че новият собственик изпълни всички задължения към работещите там. Но с ОЦК - Кърджали е много сложен проблемът. Ние ще съдействаме за намиране на инвеститор, ако е необходимо. Знаете, съдействахме пред банките за това те да изберат нов мениджмънт, който в рамките на няколко месеца да стабилизира предприятието. Така че работим много активно в тази посока. Имаме интерес от международни компании към комплекса на ОЦК - Кърджали, така че надявам се. . . Българската агенция за инвестиции също се е включила, както и Българската банка за развитие, така че мисля, че ние ще намерим един положителен край на тази драма.

Ж. М.: Очевидно е, че се опитвате да помогнете, въпреки че държавата има малко инструменти в този случай. Не се ли опасявате обаче, че като се опитвате да помогнете, оттук насетне всяко едно частно предприятие с някакъв сериозен проблем ще почука на вашата врата, ще почука на вратата на социалния министър или дори на министър-председателя и ще каже - моля ви, елате да помогнете?

Д. Д.: Това наистина са взаимоотношения между работодател и хората, които работят за този работодател, но в случаите, в които проблемът ескалира до такива масови стачки и недоволства от страна на хората, държавата трябва да се намеси. Ако има, да се надяваме, че няма да има такива други случаи оттук нататък, но ако има други, с такава острота като този, според мен ние пак ще се намесим. И е редно да се намесим.

Ж. М.: Благодаря ви за това интервю. Пожелавам ви успех. Оттук насетне преговори много ви очакват, дано да не се хващате никога за главата.

Д. Д.: Благодаря ви и аз.

Ж. М.: Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.