НОСТАЛГИЧНО ЗА БЕЛЕНЕ /из неизпратена флашка/

Вижте… и аз съм човек. Па макар и с два президентски мандата. Всички повтарят като папагали:”Гоце, Моце…”. Ами времето беше такова. Написал съм там 7-8 ли бяха, ъъъ, доклада за ДС, голема работа. Другите да не би да не са писали?! Лесно му е на комсомолчето Станишев, с морук член на Политбюро, ама я да го питам да се беше пръкнал в Сирищник?! То не случайно Р.Овч. го нарича “мушморок”…

Но да се върнем в парадигмата на Голямата политика, на националноотговорните решения,  така да сe каже. Вижте… голем сакатлък стана тия дни. България остана без голям член, с който би могла да върши доста работа в този труден за всички исторически момент.

Как тъй без Белене?!  Белене е кауза, съдба и обреченост. Лично аз съм потресен, потресен до епидермата… За обикновения българин, за редовите труженици на майка България, Белене означаваше повече работни места, повече просперитет. Електрификация плюс евросъюзни фондове, означава капитали за някои от нас. Ние, имам предвид БСП/к/, се борим за равен старт, за равен финал дори /е, всички ще умрем, стига с тая алчност/. Готов съм да инициирам референдум по проблема, с подписка с 11 хиляди пламенни социалисти. Защото  сме социалисти.

Вижте ся, между нас казано, Марин осра на патките мерията с тия помилвани садисти, но и те са хора, нали? Мислете за живите, от мъртвите нищо не можем да изкяриме. Не е ли така? В гроба гърло ни гладува, ни студува, е казал др. Вапцаров в поемата си “Градушка”. И е прав. Те повечето ми съветници ги отстреляха, но нейсе. И аз отстрелях туй-онуй, е, нека не бъда нескромен - бая дивеч, хаха. Но какво да се прави? Тежка е царската корона, трябва й отдушник. Вижте, аз карти не играя, но и аз имах нужда от разпускане  – да отстрелвам архонти, ъъъ…простете, архари…

Но нека върнем в талвега на Голямата политика. Нека видим истината, такава каквато е. Такава, каквато ни я завещаха нашите велики предтечи др.Сталин, др.Георги Димитров, др.Васил Коларов, др.Вълко Червеноков и така нататък и така нататък. Това с Белене си е формено безобразие.

А сега накъде? Такива като Кутев, Мутев, Кадиев, Мадиев – да не ми се правят на света вода ненапита, ами и те от енергийната мафия сучат. Тръгнали калфите против майстора, хахаха. Абе, рожби ехидни, кво сте вие без Мене, с два успешни мандата. Бе ще ви направя на мат и маскара, бе охлюви! Бе мамицата ви ще разкатая!  Знаете ли кой ви е насреща, нещастна сволач. Аз ембарговия скачач ви казвам, бе майни преебани… /Момент, Марин, я виж там кой звъни!/.

Таваришь Путин, здарова! Нет, нет! Я не виноват…Они меня изпортили. Да, да, товаришь Сергей, таваришь Румен…Извините! Как так?! Почему! Таваришь Путин… /Абе Марин кво му става на тоя телефон, що тъй прекъсва… да му еб… пут…майн../

Нека се върнем на думата. Вижте…аз съм “за” ядрената енергетика. Това е бъдещето. Когато светът се задъхва от липса на енергия, ние колим златната си кокошка. Абсолютно безотговорно, абсолютно без основание, да не говорим, че така посягаме и националната си сигурност. Нима не помните режима на тока през 80-те, т.е. при правителството на Костов? Покойният Николай Добрев казваше: който държи тока, той ще успее в играта.

Аз тогава му казвах да не връщаме мандата, но кой да ме слуша. Танковете бяха на наша страна…биячите и те… и отидохме се дадохме на някакви хулигани. Така не се прави. В разумните държави не правят така. Вижте московските другари как действат с опозицията.

Сега как да им обясня, че съм заобиколен с педали и кретени?! Най-тясното ми обкръжение псовяса. БСП/к/ трябва да бъде първа. Преди редовите членове да се преселили на оня свят. Трябва да успеем! България може… Септември ще бъде май! Май… /прекъсва/. /Чува се звън на чаши, щракане на затвор, мелодии на Михаил Белчев, Бисер Киров, Ирина Чмихова…/