Духовете от миналото продължават да смущават мира в Босна

Двадесет години изминаха от избухването на босненската война, която отне повече от 100 000 човешки живота в последвалите 44 месеца, но малко от оцелелите смятат, че това е напълно приключила работа.

Когато започна войната в Босна, мнозина казаха, че тя е предизвикана от неразрешени спорове, датиращи чак от Втората световна война и дори преди това.

Войната изправи сърби, добре въоръжени от бившата югославска армия, срещу мюсюлмани и хървати, заставяйки ги да влязат в един нестабилен съюз.

Мнозина в Босна, от всички страни в конфликта, все още чувстват, че начинът, по който войната свърши, само добави още тежест към старите болежки, създавайки сцена за още един конфликт в бъдеще.

Постигнато с американска намеса мирно споразумение сложи край на войната, оставяйки ситуацията на терена такава каквато бе тя в края на 1995 г. и предизвиквайки недоволство сред най-голямата етническа група в Босна - мюсюлманите, което остава и до ден днешен.

Те смятат за голяма несправедливост, че на сърбите, които бяха около една трета от населението, бе позволено да запазят завладяната от тях територия, която възлиза на 50 процента от босненската територия.

/Сръбският/ проект процъфтява, заяви бившият босненски президент и мюсюлмански лидер Харис Силайджич в едно интервю.  Поне половин милион души  бяха етнически прочистени, заяви Силайджич. Нашето конституционно устройство е такова, че всъщност награждава агресията и геноцида и етническото прочистване, каза той.

Мюсюлманите, които са почти половината от боснеското население, са особено ядосани, защото сърбите си запазиха Сребреница - град, който се превърна в символ  на сръбската агресия и мюсюлманските страдания.

През юли 1995 г. в последните месеци на войната, сръбските сили нахлуха в Сребреница, защитен от ООН мюсюлмански анклав, и екзекутираха почти 8000 мюсюлмани, момчета и мъже.

Международният съд през 2007 г. постанови, че завладяването на Сребреница е геноцид, но това не промени ситуацията в Босна.

Дейтънското мирно споразумение все още служи като конституция на Босна и не може да бъде променено без съгласието на всички етнически групи. Сърбите, които  спечелиха по-голямата част от страната, решително отказват да приемат каквито и да било промени.

Макар Сребреница и сръбската обсада на Сараево да са най-известните зверства в босненската война, много други по-малко документирани несправедливости имаше в страната.

В края на войната всяка от основните групи получи своя дял от Босна, която днес се състои от парчета етнически монолитни територии, като всяка има парче земя, от което някой друг е бил прогонен.

Сръбският поет националист Матия Бечкович улови широкоразпространеното чувство, че старите проблеми не са били уредени в своето стихотворение от 1996 г. “Ще се караме още”.