Изнасилените и забравени жени на Босна и Херцеговина

Л. живееше в Зворник, в североизточната част на Босна и Херцеговина, когато през 1992 г. избухна войната на Балканите.  Тогава Л. имаше син на годинка и беше бременна с второто си дете. Съпругът й беше в Хърватия, защото беше намерил работа там.

Когато Зворник беше превзет от сръбски паравоенни части, Л. успя да избяга и да се крие месеци наред из горите, заедно с другите жители.

През януари 1993 г. бежанците от Зворник излязоха от скривалищата си, за да се отправят към Тузла в търсене на прехрана и на по-сигурно убежище, защото зимата беше непоносима.  По време на прехода Л. и синът й се изгубиха от другите и се оказаха сами. Накрая Л. изгуби съзнание от изтощение и когато отново се събуди, беше в болницата на Зворник, заобиколена от сръбски войници. Те й казаха, че синът й е мъртъв. После измъчваха бременната в осмия месец Л., докато тя не изгуби и детето, с което беше бременна. Накрая войниците извадиха Л. от болницата и я прекараха из различни затворнически центрове в Зворник и Биелина, където я изнасилваха многократно подобно на много други жени в нейното положение.

Днес в едно от селата в района на Зворник има паметник с формата на сърце, издигнат в памет на над 120-те местни жени, които подобно на Л. са били изнасилени през войната. Двайсет и седем от тях бяха убити.

Самата Л. накрая беше освободена по време на размяна на затворници. Успя да стигне до Тузла, където откри мъжа си.  Войната свърши и двойката се сдоби с още две деца. Но Л. е зле, нейното физическо и психическо здраве са безвъзвратно изгубени.  И въпреки това тя се грижи за децата си, за съпруга си и за неговите родители.

Почти 17 години след Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на балканския конфликт, Л. и множество други жени от Босна  и Херцеговина продължават да живеят с последиците от изнасилванията и мъченията, без да   получават адекватна медицинска и психологическа помощ, да не говорим пък за икономически помощи.

Доклад, публикуван от Амнести интернешънъл в края на март, описва каква е ситуацията с тези жени в Тузла, в североизточната част на страната. От 1992 г. до 1995 г. Тузла беше обявена за зона за сигурност, понятие, което днес ужасява оцелелите от геноцида в Сребреница. В тази зона намериха убежище хилядите жени, които бяха преживели или се опитваха да избегнат сексуалните посегателства от страна на сръбските военни и паравоенни. Някои се завърнаха в онази част от Босна и Херцеговина, която след Дейтън се превърна в Република Сръбска.

М. също се върна в Зворник в днешната Република Сръбска, след като живя девет години като бежанка в Тузла.

“Спомням си всичко, а не искам нищо да си спомням”, признава тя. “Спомням си мъченията. Биеха ме, докато престанех да се държа на краката си. После ме взимаха и ме оставяха сама в стая с някои мъж. Бях в затвора за три месеца, без да имам и най-малката представа къде са децата ми. Прекарвах нощите си да мисля какво се е случило с тях”, допълва тя. “Сега въпреки че взимам хапчета преди да заспя, сънувам все едно и също. Днес живея в къщата на сина ми, неговата жена и неговото момиченце на 5 години. Всички преживяваме само с моята пенсия. Синът ми и съпругата му не получават държавни помощи. Нямат никаква възможност да си намерят работа. В Зворник нямам здравна осигуровка, така че трябва да пътувам 100 километра до Тузла, за да отида на лекар”, разказва М.

Много хора останаха в Тузла. Нямаха средства, за да се върнат у дома. И най-вече нямаха желание да се върнат у домa.

През 2010 г., 15 години след края на войната в Босна и Херцеговина благодарение на натиска на босненски и международни организации, правителството в Сараево обеща да постави началото на Национална програма за жените, станали жертви на сексуално насилие по време на конфликта и непосредствено след края му.  Обещания на вятъра. Почти две години по-късно програмата дори не е финализирана и не се знае изобщо колко време ще трябва, за да се приеме.

А през това време в Тузла жени, с които неотдавна се срещнаха експерти на Амнести интернешънъл, казват, че страдат от постравматичен стрес, страхова невроза, венерически болести, диабет, безсъние или високо кръвно налягане. Почти нито една от тези жени няма свястна медицинска застраховка и следователно не може да си позволи адекватно лечение. Нито една от тях не изпита болка, когато лицата, отговорни за тяхното мъчение, поробване, сексуалното посегателство и неправомерно задържане, бяха осъдени от правосъдието.

От десетките хиляди документирани сексуални престъпления,  извършени по време на войната в Босна и Херцеговина, по-малко от 40 свършиха в Международния трибунал за военните престъпления в  бивша Югославия в Хага или в босненските национални трибунали. Направо скандално!

Новото правителство в Сараево, съставено в края на 2011 г., трябва да заговори отново за програмата в подкрепа на жертвите на сексуалните престъпления, оповестена от предишния кабинет. Но може да се окаже, че при смяната на властта тази програма е забравена. Както са забравени и жените на Босна и Херцеговина.