Тропическият гигант Бразилия говори със САЩ като равен

В края на седмицата в колумбийския град Картахена де Индиас ще се състои среща на върха на Организацията на американските държави. Лидерите на най-големите страни на континента - САЩ и Бразилия - обмениха вчера в Белия дом мнения за дневния пред на предстоящата среща, а също така и за основните проблеми в двустранното сътрудничество.

Президентът на Бразилия Дилма Русеф дойде във Вашингтон, придружена от внушителна група дипломати и бизнесмени. Целта на нейното първо официално посещение в САЩ е да вдъхне живот на декларациите, направени от президента на САЩ Барак Обама по време на неговата миналогодишна визита в Бразилия. Става въпрос за обещанието да “повиши” Бразилия в категорията на т. нар.  нововъзникващи пазарни икономики. Гигантските размери, природните богатства и икономическият потенциал винаги са карали бразилците да вярват в особената роля на своята страна в Южна Америка. Сега те се надяват на възможността тя да стане нова глобална държава.

Бразилия иска да стане един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и се опитва да получи подкрепата на САЩ по този въпрос. Вашингтон вече подкрепи аналогична заявка на Индия, но в случая с Бразилия предпочита да се обяснява по темата с общи фрази.

Сегашните отношения между Бразилия и Вашингтон може да бъдат определени като “споразумение да не се споразумяват”. Когато приключи своя втори мандат, предшественикът на Дилма Русеф на президентския пост Луис Инасиу Лула да Силва определи латиноамериканския курс на Обама като провал. Русеф обаче даде на Вашингтон да разбере, че вратите за продуктивния диалог с него са отворени и дори възобнови преговорите за превъоръжаване на бразилските военновъздушни сили. Впрочем, кой ще получи договора за 30 милиарда долара за доставка на изтребители на Бразилия - САЩ или Франция - не стана ясно след вчерашните преговори в Белия дом.

Стана обаче ясно, че не може да се очаква зараждането в Западното полукълбо на ост Бразилия-Вашингтон, а още повече -  Бразилия да се откаже да следва самостоятелен курс в региона и света. Русеф не криеше наличието на сериозни противоречия със САЩ в търговско-икономическата област. Подписването на споразумение за свободна търговия, а също така идеята за създаване на т. нар. етанолов съюз, се отлага за неопределено време. Американският пазар както и преди остава затворен за бразилските биогорива, портокалов сок и пилешко месо.

Двете страни се съгласиха, че перспективна сфера на тяхното сътрудничество може да стане енергетиката. Бразилия разполага с големи находища на петрол и освен това използва активно алтернативни източници на енергия, за което призовава и Обама.  Ако доскоро се смяташе, че петролните залежи на Бразилия са сравнително скромни, то днес те са изчислявани на 64 милиарда барела. В случай че тези предположения се оправдаят, страната може да стане един от най-големите производители и износители на петрол в света. Тъй като обаче тези находища се намират на морското дъно на голяма дълбочина, техният добив изисква огромни инвестиции. Затова Русеф покани американците да се включат със средства в добива на петрол и други отрасли. Сега инвеститорите от САЩ осигуряват приблизително 17 процента от притока на капиталовложения в икономиката на Бразилия.

“САЩ вероятно гледат на Бразилия така, както на времето са гледали на Франция вътре в НАТО”, коментира заместник-директорът на Института за Латинска Америка към Руската академия на науките Борис Мартинов. “И двете  страни говорят за партньорство, общи интереси и цели. Всъщност обаче всяка страна има свои интереси, всяка следва собствен път. И това е съвсем логично, ако Бразилия не иска да се откаже от поетия от нея курс на нововъзникваща пазарна икономика.”

Доколкото на срещата на върха в Колумбия трябва да бъде засегната ситуацията около Иран и Сирия, Обама се обърна към Русеф с молба да подкрепи санкциите срещу тези държави.  Официалната позиция на Бразилия обаче се свежда до необходимостта от преговори по иранския ядрен проблем, без да бъде оказван груб натиск на тази страна. Изобщо не стана дума за каквато и да било военна намеса.

Още по-полярни се оказаха позициите на двете страни по кубинския въпрос. В навечерието на своето посещение във Вашингтон, Дилма Русеф заяви открито, че предстоящата среща на върха на Америките ще бъде последната по рода си без участието на кубинските ръководители.

Ако Русеф и Обама проявиха единство по някой въпрос, то това бе необходимостта от водене на още по-активна борба с наркотрафика. Те обърнаха внимание, че някои страни възнамеряват да повдигнат на срещата на върха на ОАД въпроса за легализирането на наркотиците.

По думите на домакина на форума - колумбийския президент Хуан Мануел Сантос - с такова предложение към него се е обърнал гватемалският му колега Ото Перес Молина. Своите съображения по този въпрос Перес Молина публикува в неделя в британския печат.  Създаването на регулиран от държавата пазар на наркотиците по подобие на пазарите на тютюневите изделия и алкохола може да стане алтернатива на провалената стратегия за война с наркотиците, която се дискредитира. Това е важна тема за Гватемала като транзитна точка за южноамериканския кокаин. По официални данни, във връзка с наркотици в страната са извършвани средно по 16 убийства на ден.

Пояснявайки своята позиция, Перес Молина отбеляза, че производството, потреблението и транспортирането на дрога трябва да се контролира от държавата. Това означава, че търговията с наркотици ще стане законна, но в строга правна рамка и при сурови условия. “Прекомерното потребление на наркотици, както в случая с алкохола и тютюна, трябва да се разглежда като здравен проблем, а не (като деяние, подлежащо на) наказание (по наказателния кодекс)”, смята президентът на Гватемала.

Негативната позиция на САЩ по въпроса за възможното легализиране на наркотиците остава непреклонна. На такова мнение са и повечето латиноамерикански държави. По-рано, с предложение за узаконяване на коката, от която се произвежда кокаин, излезе президентът на Боливия Ево Моралес. Той призова ООН да изключи коката от Виенската конвенция от 1961 г. и да включи в списъка на забранените психотропни вещества кокаиновата паста.