Свободата днес и тук 23 Юни 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Една лилава седмица, година и половина по-късно

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Сербезов, сдружение "Граждански контрол - защита на животните", Пловдив

Преди около две години написах тази статия: http://www.dnevnik.bg/zelen/2010/10/15/977671_neudobnata_kucheshka_istina/

 Сетих се за нея покрай свиканата на пожар пресконференция в БТА, провокирана от реакциите на кметицата Фандъкова и нейната заместничка Бояджийска по повод трагедията с професора от Малинова долина. На пресконференцията присъстваха представители на около 20 неправителствени организации за защита на животните, в т.ч. от Велико Търново, Лом, Пловдив, Севлиево, Перник и разбира се - почти всички софийски. Всичките до една - неприближени на властта. Медийният интерес се отчете с присъствието на четири или пет журналиста, въпреки традиционно постния откъм събития за отразяване неделен ден. Пресконференцията продължи близо час и половина и ... не беше отразена практически никъде, въпреки че беше тъкмо в разгара на поредния "кучешки" скандал. Бе излъчена цялата и все още може да бъде видяна само на сайта на Канал 3 (http://kanal3.bg/?v=7575).
 
 Когато се готвех предната вечер за пресконференцията, се върнах на тази статия. И установих, че - въпреки случилото се през последните две години - всъщност нямам нищо ново да кажа. Защото нищо не е мръднало и на милиметър. Единствената разлика от преди две години е, че зад казаното вече стоят много повече факти, примери и документи. Самата тема обаче, както и основните акценти са си същите. Трите мита са все толкова разпространени, обществото - все толкова озверяло и още по лумпенизирано, проблема с бездомните кучета - все толкова необозримо далеч от разрешаването си. Същите или нови безхаберни чиновници вършат същите или нови беззакония. Представата им за работа вече откровено е сведена до ... говоренето за работа. На всяка (макар и почти изчезнала напълно вече) проява на компетентност или експертност, се гледа силно враждебно. Като на нещо, застрашаващо спарения, но пък иначе задушевен и по своему уютен климат на "управлението по нашенски". То е затворено, непрозрачно, арогантно, некадърно, отмъстително, но най вече - абсолютно и безусловно. Някакъв кретенски микс от родовобщинни и феодални "управленски" порядки, които сякаш за подигравка са наметнати набързо със нов син гръцки хитон на жълти звездички, с голям щампиран на латиница надпис 'DEMOKRACIYA'*. Властта (особено местната) няма никакъв коректив, а всякакъв инстанционен или пр. институционален контрол/надзор е - напук на всички закони, спогодби, стратегии, програми и конвенции - практически изключен. Това го знаят и малките деца. А онзи член от Конституцията**, според който Република България била правова държава, която се управлявала според същата тази Конституция и законите, идва сякаш само да засили обидата и да затвърди усещането, че живееш в една Тотална Държава на Абсурда, в която черното е бяло, а бялото - ... лилаво. Фазата на парадоксалното - тогава, когато и бялото беше черно - неусетно е преминала. Сега вече е лилаво. Или май последно беше оранжево?
 
Това не са общи приказки. През последните четири години имахме възможност да нагазим съвсем осезаемо в блатото на административното и наказателно право и процес, през буквално цялата номенклатура от възможни институции - държавни, на местната власт, правораздавателни. Казвам "блато", защото тъкмо това е усещането от съприкосновението с тях - плаваш и потъваш. И изпитваш болезнена нужда да намериш поне нещо работещо, върху което да стъпиш и откъдето да започнеш да градиш, но така и не откриваш и продължаваш да плаваш и потъваш:
 
-Ама пише го в закона!
-Много важно.
-Ама вие сте длъжни!
-Ха-ха! Данче ма, я ела да го видиш тоя!
 
-Уважаеми върховни административни съдии, оспорвам бездействието на органа по чл.256/257 от АПК!
-Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.257 изключва визираното от жалбоподателя бездействие на органа от нейното приложното поле. Освен това нямате правен интерес от оспорването. Определението е окончателно. (На български: "вЪри се пЕри!", превода мой)
 
Медиите? О да, медиите... Те пък - особено местните - са престанали да правят дори и най-плахи опити за журналистика и просто преписват и преразказват всичко, което им се спусне от пропагандния отдел (пресцентровете) на общините. В средновековието е имало такава професия: глашатай. Сегашните "новинари" са такива. Така де, нали сме във феодализма, какви да са? Разбира се същото със същата сила важи и за националните медии и централната власт. А "обществото" и без това вече е станало всеядно и нито знае, нито помни нещо, което не е било показвано по телевизията от миналия понеделник насам.
 
И на фона на тоя батак - и ние. Но за нас - малко по-късно, още не ни е дошъл реда.
 
Въпросът с инцидентите с бездомни (макар че всъщност около 80% са с "домни") кучета отдавна вече не "дали" или "къде", а кога. Кога ще лъсне на първите страници поредното куче с отрязани крайници или поредния нахапан до смърт човек. Тълпата иска кръв, политиците се блъскат с лакти кой пръв да изконсумира ситуацията и освободи изстрадалия от игото на политическата конкуренция народ и ... обещава кръв. Трагедията с професора от Малинова долина обаче не е нищо по-различно от с.Могилино, с.Катуница или с.Бисер. Причините, следствията и поуките са едни и същи, единствената разлика е, че обездушеното и лумпенизирано родно общество не може да каже "да я избият проклетата вода от язовира!", но може и казва "да ги избият проклетите помияри!". И понеже то действително не помни нищо, което не е било показвано по телевизията от миналия понеделник насам, забравя за последните 20 години (преди приемането на ЗЗЖ през 2008) на масово и напълно законно избиване, с което България стана символ на варварщината в Европа.
Разбира се, никакъв проблем не беше решен - ако беше сега нямаше пак да говорим за бездомните кучета. Но варварщината за някои дори е гордост; по-важното е, че след толкова години на системно и организирано масово изтребление на иначе уж най-добрия приятел на човека, кучетата на улицата никога не са изчезвали. Няма и да изчезнат по изключително простата причина, че идват нови. И че новите идват с удивително устойчив темп. И не идват от нищото. Защо това е така обаче - никой не ще и да чуе, какво ли пък да се замисли. Пък и защо? Какво му е лошото на положението - хем сега кръв, хем утре пак кръв! Плюс опцията да има кого да мразиш като бонус. Плюс това, че в медийно-властовия арсенал от оръжия и муниции за отклоняване на вниманието на тълпата от това, че нищо в системата НЕ работи, темата за кучетата е една от най-ценните. Тълпата винаги реагира безотказно. Като кучето на Павлов.
 
Впрочем, някой спомня ли си Могилино? Не? Ами защото не са го показвали вече от две години по телевизията, какво ли пък от миналия понеделник насам. Или не, чакай, миналия понеделник май показаха дома за 10-килограмови 10-годишни деца в Плевен! Където също на същия ден, по същия познат сценарий цъфна - макар и не с хеликоптер - министърката и рече, че ... ъ-ъъ ... щяла да прави проверки. Не можело така.
 
Явно може, и то още как. И не само може, ами вече се чудиш дали изобщо може инак... Обаче не го ли гледахме вече тоя филм преди две години в Могилино (и то - забележете - по БиБиСи, а не по БъНъТъ)?
 
Ами той, филмът, всъщност никога не е свършвал. Просто по телевизията ни показват само отбрани екшън-епизоди, само когато нещо каже БУМ. Примерно веднъж на две години. И то само когато БУМ се е разчуло/размирисало достатъчно и без да има нужда от усилвателя на апаратната на телевизията... Ама че преди да гръмне е пушело с години; че цяла армия пожарникари през тези години е вземала заплати и консумирала бюджет за да дебне за пушек; че има сума разписани правила (разбирай - закони) за палене на огън и забрани за игра с огъня? Има - няма, карай сега! Стига с това черногледство и гледане назад, по-важно е сега какво ще предприемем. Гледайте сега! А, ето го и министъра по телевизията на мястото на инцидента! Ето ги и ония от парламента, вече размахват Решението на проблема... Познато,нали?
 
И винаги следва едно и също: увеличават си бюджета за тоалетна хартия и почват неистово да пръскат по въздуха с ароматизатори докато ни се замаят главите от него и вече ни е все едно дали мирише или пуши. А и това помещение - нашия обществен и политически живот - всъщност никога не е било проветрявано, нито произвеждането на смрад някога е преставало... И не, няма кой да отвори прозореца. Изобщо въпроса "няма ли кой" - в какъвто и контекст да е зададен - е вече винаги риторичен. НЕ, НЯМА КОЙ. Освен теб. Евентуално.
 
Но пръскането с "освежители на въздуха" има и друга цел освен да се пребори една естествена миризма с една изкуствена и от двете да се замотае главата на донора (на бюджета и заплатата, разбира се), берящ душа пред телевизора. Пръскането с пулвелизатора винаги е придружено с апломб, подобен на възторга на дете, пръскащо с воден пистолет по стена. Точно така ги виждам главнокомандващите на ресорите си - като костюмари, настървено стрелящи с пръскалки с ароматизирана водна мъгла по въздуха, където очевидно се крие Невидимия Враг. И ако в Могилино, Катуница и Бисер по напълно разбираеми причини той нямаше как да се материализира от водната мъгла, то в Малинова долина чудото се случи!
 
Един след друг (и окуражавайки се един друг) да разказват на берящия душа пред телевизора какво видение на Врага ги е осенило, докато са пуцали с пулвелизатора, се изредиха кметицата Фандъкова, министъра Найденов, директора на агентите от Агенцията (по безопасност на храните) Войнов. За повече убедителност даскалицата по руски дори размаха няколко "оставени от нас - организациите" сурови кокала и някакви "прибрани от нас - организациите" пачки. Имаше и нещо за "надзорниците". Това се разбра особено ясно след като Министъра на Цъфтящото Земеделие призова колегите си, насядали и налягали на и под де що има държавно бюро, както и "обществото", да бъдат готови за отпор на организациите и да не се съмняват за миг, че добрата власт ще победи. От името и в името на народа, а той ще поеме целия удар. Специално за Вас, винаги ваш: М.
 
Кого обаче смята да побеждава този път властта? Наченките на гражданското общество ли? Защо пък не, а и какво значение има кого - важно е, че ще победи! А и гражданското общество от гледна точка на (любимо клише!) "уникалния за България" крепостническо-родовообщинен модел на власт е нещо, което определено си струва по-често да бъде побеждавано.
 
Та ето ни най-накрая и нас. Зоо-, еко-, псевдо-, пишман-, природо- или кой както си е избрал да ни нарича -защитници.
 
Първото, което се чува в този същия момент е:
-Всички проблеми ли свършиха, та се разправяте с помиярите бе!? Я вижте децата в домовете, вижте пенсионерите! У!
 
На това просто няма какво да отговориш.
 
Опитвал съм какво ли не. От "Ами добре де, работете вие по някой проблем, който за вас е много важен!" до "А! Ами не сме знаели, че има и други проблеми... Тъкмо си търсехме нещо да се занимаваме и да си трошим по него "свободното" време и "излишните" пари." Понеже - това го гарантирам - от около общо 50 регистрирани неправителствени организации за защита на животните (фондации и сдружения) не повече от 10 изобщо боравят с някакъв финансов поток. И не повече от 5 имат платен щат за хора. Всъщност аз знам с положителност само за една. Под "поток" имам предвид, че изобщо нещо по някакъв начин "влиза". За останалата маса потокът тече единствено в посока от частните джобове на защитниците към частни ветеринари, магазини за храна за животни, адвокати и съдилища. В "свободното" им време преди или след работа.
 
Така е, има ни всякакви. Спектърът е доста широк всъщност или, както е модерно да се казва, движението е "сегментирано". Някой се грижи за животни. Друг работи за осиновяването им. Трети ограмотява. Четвърти пише програми, превежда закони и следи световния опит. Пети кастрират. Шести се бият с институциите да изискват информация за това как не си вършат работа и я разгласяват. Седми инициират проверки и пишат сигнали. Осми водят дела. Девети - протести. Обществени обсъждания, работни групи, международни контакти, пресконференции ... Преобладават малки (1 до 3 души) огнища на активност по места, всеки с неговите си приоритети. Движението обаче определено съществува и е рядък (ако не и единствен) пример в България за grassroots***-такова (при това не кампанийно!), с дългосрочна цел и с истински потенциал за устойчивост: то е стъпило предимно на мотивацията на хората в него, не се управлява отникъде и макар да е изключително нехомогенно и неорганизирано, то видимо трупа капацитет.
 
И търси лицето и облика си, които все повече се отдалечават от идеята за мрежа от клубове на природолюбителя и все повече се доближава до идеята за гражданско участие в процесите на обсъждане и вземане на решения и тяхното изпълнение, както и осъзнатата важност на гражданския контрол в целия процес. Леко прегърбената жена над средна възраст с тенджера с варени кокали пред блока си може да продължава да се приема като имиджов представител на племето на за защитнците на животните, но реалностите вече са доста по-различни. Този образ може да е ОК за медиите, както и за пишещите коментари изпълнени с 4-ки, 6-ци, много удивителни и много правописни грешки под статиите, но е толкова по-зле за чиновниците, които отказват да ъпдейтват представата си за реалност. Сега те имат насреща си къде по-грамотен, способен на действие, активен и мотивиран опонент. Той е поизрастнал и самоосъзнат (освен като защитник) и като Гражданин, който все по-малко говори за кучета и все повече - за права, закони и беззаконие. И набляга на главното Г. Опонент, насъбрал вече не малко опит (и гняв) от контактите си със същите тези чиновници в стотиците случаи, в които е искал от тях да си вършат работата. Понеже е все толкова пределно ясно, че за да няма кучета на улицата един ден е необходимо МНОГО чиновници да свършат МНОГО работа. При това последователно и грамотно. А те НИТО ИСКАТ, НИТО МОГАТ. Не го могат и политиците, понеже те пък "могат" само "политиката", каквото и вече да означава на български това. Каквото и да означава обаче, то все е нещо доста различно от "работа".
 
 
Сега вече можем да се върнем на филма. Същия, дето никога не е свършвал. И да погледаме, но вече с погледа на не-дотам-всеяден зрител. Ето и част от ретроспекцията на последните дни, в детайли. Епизода се казва "Давайте да даваме!".
 
Фандъкова е стиснала здраво ароматизатора, стъпила на командния мостик под светлините на камерите и светкавиците на фотоапаратите на глашатаите. Те не питат, тя дава комюнике от фронтовата линия. Те документират. Упеторила е броя на на героите от Екоравновесие, хвърлила е цялата тая армия в битката за Малинова долина и им е наредила денонощно да геройстват. Но битката не е само на фронта, тя е и в тила. Обяснява, че била настояла и получила разрешението от РИОКОЗ, което и било нужно.
 
Никой глашатай не попита, но затова пък самоорганизираните във Фейсбук още на следващия час вече бяха докопали и качили снимка на въпросния документ. Разрешението се оказа предписание и то не е на РИОКОЗ, а на БАБХ. И ни най-малко не и беше нужно за да свърши каквото си беше наумила, но пък си изигра ролята на светкавично получената от централната власт логистична подкрепа в кризисния момент. Иначе освен че беше ненужно - понеже не и дава някаква власт, която тя и без това вече няма - предписанието е толкова незаконно, че е негодно дори и за обжалване в съда.
 
Само че ТЯ НЕ ЗНАЕ. Може да не знаеш коя е правилната институция, към която трябва да се обърнеш; може да бъркаш РИОКОЗ с БАБХ, но не може да не знаеш към кой си се обърнал, какво си искал и какво си получил от него. Освен ако не е все тая. А то очевидно е тъкмо това: все тая. Важното е да се създаде внушението, че институциите внезапно проработват, при това в нечуван синхрон.
 
Само проверявам: не сте забравили, че наскоро всички чухме едно БУМ и че епизода, който дават в момента, е "Дайте да дадем!", нали?
 
Отделно от това кметицата обясни "как било по закона" - процедурата за установяване на агресивност. Петчленка. Блокирана напълно от единствения - има ли смисъл да казвам - представител на организация за защита на животните. Ех, де наистина да беше така по закона...! Уви, по закона има само един параграф 1, т.20 и един член 45, т.8, които казват нещо доста по-различно, но ако някой наистина чак толкова го интересува, нека най-после си го прочете сам!
 
Директора на Агентите от Агенцията по безопасност на храните пък продължава да нарича Закона за защита на животните "Закон за ъ-ъъ домашните любимци" (?!) И да се тръшка, че "същия досега бил неработещ, понеже в него за приют се изисквали изискванията като за хотел". Нищо подобно там обаче няма. Законът казва, че условията в приютите се такива, каквито ... Мирко Министъра ги определи с нарочна наредба. Законът е дал пълна свобода тъкмо на Мирко и на Директора да казват кое е приют и колко "бани и климатика се падат на куче". Черното отново е бяло, но това отдавна вече не е новина, къде по-интересно е какво ли е бялото! Как какво, лилаво, разбира се : познайте кой е писал въпросната наредба и ДАЛИ ИЗОБЩО ЗНАЕ, че я е писал! Познайте и кой е изрично натоварен от закона за контрола по неговото изпълнение?!
Мирко Министъра чрез Директора на Агентите от Агенцията: чл.59, ал.1.
А кой отговаря изобщо за изпълнението на закона (не само за контрола и отчета, а за цялостното ИЗПЪЛНЕНИЕ)?
Мирко Министъра: § 11 от ПЗР.
И кой е виновен ако закона не се изпълнява и контролира и никога не е бил изпълняван и контролиран?
Много ясно кой : организациите!
 
Нищо, че тъкмо те от години протестират и се жалват от липсата както на каквото и да е изпълнение на закона, така и от липсата на какъвто и да е контрол и санкции за неговото неизпълнение. И искат ревизии, одити, отчети и персонална отговорност. И реват, че закона дружно се саботира от общините и държащите чадъра над тях държавни контролни органи - най вече въпросната Агенция, но далеч не само.
 
Обаче четири години рев на десетки граждански организации не чини колкото един размахан от една кметица суров кокал, за който никой даже не разбра откъде се е появил и дали изобщо съществува. Нито колкото една история за "една жена, която била надзорник на 144 кучета", но казана от устата на министър.
 
От 256 общини в България едва ли в повече от 5 изобщо има каквито и да е надзорници, но очевидно именно заради тях закона "не работи". Това го потвърди и Мирко. Тук лилавото вече изобщо престава да бъде цвят или - ако все още е - е вече някъде дълбоко в невидимия инфрачервен спектър. За да е пълен абсурда. В действителност фигурата на надзорника е измислена в закона като тоалетна хартия за общината - ако стане фал надзорника да опере пешкира. Но ТЕ НЕ ЗНАЯТ. Законът не дава каквито и да е права или други аванти на надзорника, а само задължения и отговорности, които той доброволно поема, доброволно отменяйки общината. Ние в Пловдив винаги сме съветвали хората да НЕ СЕ цанят за надзорници. Е кое би било най-абсурдното тогава, та тъкмо то да бъде избрано от Мирко и компания? Да се махнат надзорниците, естествено! И закона "ще проработи", приглася и кметицата.
 
А законът всъщност е като купена преди четири години прахосмукачка, която днес веселата дружина връща с рекламация, че не работи, макар и никой никога да не я е пускал. Нито е чел упътването. И тропа с крак и се тръшка, че спешно и трябва ремонт. Иначе пак ще има БУМ. Нали не искате пак да има БУМ? Браво, умни поданици! И да знаете, че който пита вместо да слуша (и плаща), иска какво...? Иска Бум-бум! Искат на добрите и умни поданици - бум-бум. Ама ние няма да им дадем, нали! Ние заедно, нали! Ние за вас - е-хе-хее! Какво ти е-хее, ние за вас - О-ХО-ООО! А!? Нали
 !
 
За една сутрин Мирко подписа новата наредба, "проектът" за която бе публикуван на сайта на МЗХ ... няколко часа след като той обяви, че вече я е подписал. Проект, който да бъде дискутиран, да се изслушат и вземат предвид становищата и пр. както си му е реда. По закон. Този за нормативните актове, ако на някой му се чете. И този, по който ще оспорваме и съборим наредбата в съда в същия момент, в който тя влезе в сила - когато бъде обнародвана в Държавен вестник. Докато ние чакаме този момент с готовата жалба в ръка обаче, общините (както и агентите от Агенцията) вече "работят съгласно новата нормативна уредба". Както обеща Мирко: "...обсъдихме мерки, които ще дадат резултат още в понеделник", рече.
 
Какво да кажеш на това? И какво значение има, че след някой и друг месец (а защо не година заедно с обжалването) съдене наредбата зрелищно ще падне като незаконосъобразна, като дотогава "ще си работят" по нея? А веднага след това ще си издадат следващата. И кой ще помни каквото и да е до тогава? И колко още епизода ще се извъртят и за колко още Катуници, Могилина, Бисери и Малинови долини ще има да чуем? И за какво изобщо има закони? И за какво изобщо има държава и какво като я има?
 
И изобщо какво от всичко това?
 
Не знам. Но смятам да разбера. Най вече дали е вярно това: "Отначало те игнорират. После ти се смеят и подиграват. После почват да се разправят с теб. Накрая побеждаваш." : Махатма Ганди.
 
Понеже онова за кервана и кучетата вече го знаем. Прекалено добре го знаем даже. Обаче не върши работа, понеже прекалено добре знаем и точно докъде води. Води до ТУК.
 
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 
* DEMOKRACIYA: така би била изписана думата на специалния език "Транслитерация". Той е единственото, което бе "свършено" и което остана от закритото преди три години Министерство на държавната администрация и административната реформа. Реформа на български (все още) означава нещо като "драстична промяна".
 
** Конституция на Република България, чл.4, ал.1: Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
 
*** буквално: от корените на тревата. Терминът се използва за характеризиране на групи и движения, възникнали по естествен и спонтанен път, изградени на доброволни и доброволчески начала, самоорганизирани и неформализирани.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 
ЛИЛАВ БОНУС:
 
21-ви век, България, Европа.
 
"Това, че неправителствените организации ми искат оставката за мен е знак, че съм на прав път": Мария Бояджийска, зам.-кмет по екология на София, по повод поисканата и от организациите за защита на животните оставка.
 
Кметицата каза, че тя самата лично поемала ресора.
Два дни по-късно Бояджийска си подаде оставката.
Кметицата не я прие.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional