Владимир Гаджев
Демонстрация на привърженици на “Пиратската партия” в Стокхолм през април т.г. Снимка: Ройтерс
За първи път в Европарламента влезе представител на т. нар. пиратски партии – формирани от хора, които се борят за свободно ползване на филми, музики и др. от Интернет. Такива партии се създадоха в няколко западни държави, в които законът преследва строго точенето от Интернет като нарушение на авторски права. Става дума за т. нар. торент сайтове, които само осигуряват връзка между потребителите, които копират един от друг филми, музика и др. Неотдавна собствениците на пиратския шведски сайт „Пайрът бей” бяха осъдени по на 1 година затвор,
което и провокира партията там да успее да вкара 1 депутат в Европарламента. В България, където точенето от Интернет е основен начин за разпространение на музика и филми, няма и идея за Пиратска партия. Не защото няма привърженици на тази дейност, а защото няма сериозна съпротива срещу пиратството. Потребителите ще скочат веднага, ако някой затвори торент сайта „Замунда”, примерно. И с право. В България властите извършиха някои спорадични проверки на торент сайтове, но не смеят да закачат сайтове като „Арена”, които направо продават филми и музика с есемеси – от там потребителят гледа онлайн или точи от каталог. Това не е торент и обмен на филми между потребители, а директна търговия, която никой не преследва, въпреки драстичното нарушение и продажба на продукти с чужди авторски права. Повечето потребители са убедени, че тази дейност в България носи големи приходи и си купува спокойствието, като плаща процент на МВР и институциите, които биха могли да я обезпокоят.
Появи ли се проблем с точенето от Интернет, веднага традиционните партии у нас, които се борят за гласове, ще поведат борба в защита на “пиратите”. Така че, няма страшно. В България до такава партия едва ли ще се стигне. Проблемът е другаде - как Холивуд и музикалните компании ще могат да произвеждат филми и музика и да плащат на авторите, след като приходите от продуктите им падат катастрофално.
По-долу музикалният журналист Владимир Гаджев проследява явлението Пиратски партии в Европа.
Със 7,1 % спечелени гласове Пиратската партия на Швеция вкара в Европарламента един свой депутат. Това е 48-годишният Кристиан Енгстрьом. Но, тъй като в Европа, Америка, Австралия и Нова Зеландия също са регистрирани партии с подобна платформа, не би било изненадващо, ако при следващите избори европейците пласират в ЕС още “пиратски” депутати. Движението набира сила.
Успехът на шведската Пиратска партия бе предизвестен още през юни 2007 година. Тогава във Виена се проведе среща на пиратските партии от цял свят за дискусия върху настоящето и бъдещето на движението. Конференцията премина под мотото Next Step Politics!? Pirates to Brussels in 2009!? (Следващи политически стъпки!? Пирати в Брюксел през 2009 година!?) и бе организирана от Венецианската академия за изящно изкуство и групи активисти. (Повече подробности за конференцията виж тук). В срещата взеха участие официално регистрираните пиратски партии на Испания, Австрия, Германия и Полша, както и подготвящите се за включване в легитимния политически живот подобни формации от САЩ, Франция, Аржентина, Финландия и Австралия. Допълнително в Международната пиратска общност се проведоха дискусии за формиране на партии в Холандия, Чили, Бразилия, Канада, Швейцария, Нова Зеландия, Сърбия, Румъния и Ирландия, дори и в Перу.
Графичен знак на сайта piratebay.com. Да не се бърка с по-известния thepiratebay.org. В Интернет борбата между сайтове за имена е ожесточена.
Но всичко започна с открития на 1 януари 2006 година в Швеция уебсайт. В него създателят на Пиратската партия Рикард Фалквинг (Rickard Falkvinge) прокламира и основните цели на партията: правни реформи, които достойно да уважават интелектуалната собственост, патентите и закрилата на създаденото. В целите й са включени още подкрепа за частните права при ползване на Интернет и във всекидневния живот, както и пълна прозрачност на държавната администрация. Традиционната политическа скала, разделена на ляво-център-дясно, не приобщава Пиратската партия към нито едно от крилата на политическия живот. Което внесе смут в шведския Риксдаг - парламентът на страната. Само за няколко месеца партията направи сериозен пробив в обществото и успя да привлече за общи акции членове на други формации. Така на 3 юни 2006 г. имаше „пиратска демонстрация” в Стокхолм и Гьотеборг, подкрепена от младежките секции на партиите „Либерална младеж” на Швеция, „Зелената младеж” и „Младите леви”. Неудачната остра критика на министъра на правосъдието Томас Бодстрьом привлече вниманието на медиите, историята получи международен отзвук и бе разгласена от Би Би Си. Част от призивите на Пиратската партия се възприеха и от други партии в Швеция. Така например Умерената партия и Лявата партия промениха своя възглед за безплатния даунлод. Включи се и групата от сериозни издатели Intеrnational Data Group, а към нея се присъединиха и политическите наблюдатели на най-големия сутрешен вестник Dagens Nyheter. Тогава правосъдния министър даде заден ход и анонсира готовността си за преговори и ревизия на закона от 2005 г., който прави незаконен сваления от мрежата материал.
Призив да се подкрепи сайтът thepiratebay.org, като се купи фланелка с логото на сайта.
Събитията започнаха да се развиват скоротечно. От 1 април 2009 г. в Швеция влезе в сила нов закон, който позволява на организациите за защита на интелектуалната собственост правото да изискват от интернет доставчиците лични данни за техните клиенти. Тази нормативна мярка бе съобразена с директивата на ЕС от 2004 г. IPRED (Intellectual Property Rights Enforcement Directive). Самият закон визира IP адресите на нарушителите в мрежата, които нелегално теглят основно музика и филми, по-рядко софтуер. Междувремено в Швеция продължиха да действат още две паралелни структури с подобна платформа – NGO Piratbyran и торент сайтът The Pirate Bay (добил толкова бързо популярност навсякъде по света, че страниците му бяха направени на 34 езика до момента, включително на български). След влизането с сила на новия закон, още след няколко дни създателите на сайта The Pirat Bay бяха привлечени към съдебна отговорност и осъдени на по една година затвор.
По същото време Националното събрание на Франция отхвърли антипиратския закон, седмица по-рано одобрен от Сената. Подкрепен от президента Саркози, този закон включваше формулата “три нарушения и си аут”. Което означава, че потребителите на нелегален обмен на файлове получават две предупреждения, след което достъпът им до Интернет се прекъсва. Подобна мярка, но без рестриктивни последици, бе приложена пробно в Англия и Ирландия за няколко месеца. И бе отхвърлена в Германия и Нова Зеландия, независимо от твърдата поддръжка на звукозаписните мейджъри. През май 2009 г. Европейският парламент отхвърли опитите на страните от ЕС да ограничават незаконното копиране на музика и филми от интернет. Според съобщенията това решение беше взето с 407 гласа “против” срещу 57 “за”.
Другият шведски сайт, който конкурира thepiratebay.org.
Пробивът на шведската Пиратска партия в Европейския парламент е показателен и за нещо друго. Амбицията на тази и други подобни политически формации от Европа е да достигнат и надминат минималните 4 % от вота за национални парламенти. Пиратската партия в Швеция вече направи първия си опит през 2006 година и получи 0,63 % от гласовете, отредило й десето място. През 2008 година Германската пиратска партия се размножи с подобна формация в провинция Хесен, която в борба за спечелване на електорален вот получи 0,3 %. Влизането на първи представител на пиратска партия в Европейския парламент, както сочат социологическите проучвания, рязко ще повиши симпатизантите на тези партии, повечето от които са във възрастовата граница между 20 и 30 години.
От: http://e-vestnik.bg/