Политическите реалности са капан за популистките партии в Европа

   Икономическата и дългова криза в Европа даде тласък на популистките партии в много страни, правейки управлението по-трудно, но политическите реалности изпреварват "бригадата на разгневените". Някой достигнаха електоралния си таван, а подкрепата за други вече тръгва надолу.
   От Амстердам до Атина екстремистки формации от крайнодесния и крайнолевия политически спектър спечелиха популярност, обвинявайки за кризата еврото и Европейския съюз, и отхвърляйки или мерките за икономии, или спасителните планове за пострадалите от дълговата криза държави.
   Крайнодясната Марин льо Пен, която е застъпник на тезата за напускане на еврозоната и отпор на имиграцията, и крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който е противник на европейския пакт за
фискална дисциплина, се очаква да спечелят близо една трета от гласовете на първия тур на президентските избори във Франция на 22 април.
   "Тези хора може и да не са вземали властта никъде в Европа и  да не са оглавявали правителство, но те имат реално, силно влияние, предефинирайки рамките на дебата", каза Жан-Ив Камю - френски политически анализатор, специалист по крайната десница.
   Той каза, че в много страни има негативни настроения срещу имиграцията, исляма и мултикултура-лизма, както и възход на национализма и враждебност срещу европейската интеграция.
   Консервативният президент Никола Саркози обеща да намали наполовина имиграцията, да изгони радикалните ислямски проповедници и да въведе задължителни етикети за месото халал, в опит да привлече на своя страна десните избиратели на Льо Пен.
   Тя от своя страна заяви, че иска "да извади Франция от затвора на еврозоната, в който нейната икономика се намира от 10 години насам".
   В Гърция, страдаща четвърта поредна година на дълбока рецесия посред строгите мерки за икономии като част от втория международен спасителен план, социологическите проучвания сочат,
 че на изборите на 6 май мнозинството от избирателите може да подкрепи малките радикални партии.
   Девет партии, от Гръцката комунистическа партия до крайнодясната "Златна зора" може да прескочат 3-процентовата бариера и да спечелят места в парламента. Повечето отхвърлят резките съкращения на заплати и пенсии, наложени от ЕС и Международния валутен фонд /МВФ/.
   Това може да създаде трудности за традиционните партии, консервативната "Нова демокрация" и левоцентристкото Общогръцко социалистическо движение /ПАСОК/, да съставят надеждна коалиция
и да приложат програмата за икономии, въпреки че именно този е най-вероятният изход от вота.
     Гърция не е единствената страна, в която фрагментацията на политическото пространство и възходът на партиите на протеста заплашват усилията за предоляване на дълговата криза в
еврозоната.
   Сред най-влиятелните формации е холандската Партия на свободата /ПС/ на Герт Вилдерс, в чиито ръце е съдбата на десноцентристкото правителство на малцинството - а може би и на европейския пакт за фискална дисциплина - при трудните преговори за бюджета.
   Харизматичният Вилдерс иска страната да напусне еврозоната и остро се противопостави на използването на пари на холандските данъкоплатци за спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия,
което постави премиера Марк Рюте в трудно положение при предоставянето на подкрепата си за спасителните планове.
   Евроскептичната антиимигрантската ПС, подкрепяща Рюте в парламента по всички въпроси с изключение на този за спасителните планове, рискува да загуби избиратели, без значение дали ще приеме бюджетните съкращения, които биха се отразили на благосъстоянието и вноските по ипотечните кредити или няма да се съгласи на споразумение и ще създаде опасността от падане на кабинета.
   "Част от избирателите на ПС са недоволни от икономическата ситуация и също така смятат, че ПС ще се съгласи с мерки, които ще им струват пари", каза холандският социолог Морис де Хонд. "Онези, които се отдръпнаха от ПС дават на Вилдерс слаба оценка.  Затова шансът те да се върнат е малък."
   Най-новите социологически проучвания показват, че подкрепата за партията е спаднала до 13 процента, стигащи за едва 19-20 места в 150-членния парламент, което е по-малко от сегашните им 24.
   "Дори и правителството да оцелее след дискусиите за бюджета,  то може да попречи на фискалния пакт /на ЕС/", каза политичексият анализатор Аластър Нютън. "С оглед на евроскептицизма на холандския електорат, това може да направи невъзможно предоставянето на каквато и да е по-нататъшна подкрепа за еврозоната."
   В редиците на италианската популистка антиимигратнска партия  "Северна лига", която беше влиятелен младши коалиционен партньор в правителството на Силвио Берлускони преди
принудителното му оттегляне миналия ноември, цари смут заради обвиненията в корупция срещу харизматичния й основател.
   Буйният й лидер Умберто Боси, който заклеймява т.нар. "Рома Ладрона" (крадливия Рим/, се оттегли заради обвиненията, че пари на данъкоплатците са били използвани за ремонт на вилата му и плащане на почивки на децата му. Двадесет и четири годишният му син Ренцо също беше принуден да се оттегли от заеманата от него длъжност като областен съветник, непосредствено след началото на  разследване на миланските магистрати за злоупотреби с получени от партията държавни субсидии за провеждането на предизборни кампании.
   Разследването включва пране на мафиотски пари, офшорни компании в Танзания и Кипър, както и предполагаеми злоупотреби с публични фондове, което опетни образа на Лигата на "пречистваща
 сила в политиката".
   Известният с вдъхновяващата си реторика Боси създаде партията през 80-те години и успя да запази популярността й, макар и да поемаше отговорност в управлението, което често пъти се отразява негативно на популистките партии на други места.

   Въпреки че засега не е подведен под отговорност, неговото опозоряване със сигурност ще отслаби Лигата, която беше най-големият противник сред опозиционните партии на премиера реформатор Марио Монти.
   Популистката вълна може да е достигнала връхната си точка и във Финландия, където враждебостта срещу финансовата помощ за Португалия изстреля сякаш от нищото партия "Финландците" до третата политическа сила на парламентарните избори преди година,  като тя постигна почти пет пъти по-голям резултат в сравнение с преди.
   Възходът на евроскептично настроените националисти на Тимо Сойни принудиха правителството да постави по-строги условия за участие в спасителните планове за еврозоната, настоявайки за
допълнителни гаранции от страна на Гърция. Но на тазгодишните президентски избори той зае третата позиция с голяма разлика между него и другите кандидати, а социологическите проучвания сочат спад в подкрепата за партията, отчасти заради отказа й да поеме отговорността от управлението.
     Една доста важна страна - Германия - засега до голяма степен остава "имунизирана" срещу популистката вълна, отчасти заради донесените й от нацизма и комунизма страдания през 20-ти век.
   Въпреки соченото от социологическите проучвания голямо обществено неодобрние срещу спасителните планове, германският парламент подкрепи с големи двупартийни мнозинства мерките за
спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия и увеличението на средствата за фонда на еврозоната за борба с разпространението на кризата.
   Досега не се е появила някаква евроскептично настроена партия, която да извлече полза от този протестен вот, а изненадващата нова политическа сила, която набира скорост, Пиратската партия, няма ясно изразена лява или дясна ориентация, но поде кампания за свобода на интернет потребителите.
   "Хората гласуват за "пиратите" заради недоволство от големите партии, които в продължение на десетилетия постепенно губят доверието на електората", каза Манфред Гюлнер, ръководител на социологическия институт "Форза".
   "Избирателите търсят алтернативи. Преди това бяха Зелените, а сега са "пиратите''.
   От друга страна в съседна Австрия крайнодясната Австрийска партия на свободата /АПС/ има почти равна подкрепа с участващите в управляващата коалиция социалдемократи като най-популярната
партия в страната, получавайки 28 процента от гласовете въпреки скандала по-рано тази година, когато лидерът й омаловажи Холокоста.
   Хайнц-Кристиан Щрахе през януари се изправи пред вълна от критики, защото сравни атаките срещу него и поддръжниците му с отношението срещу евреите в нацистка Германия, но успя да се съвземе.
   "Готови сме да поемем отговорност и да играем роля в управлението", заяви Щрахе в интервю за Ройтерс миналия месец. През 2000 г. АПС стана първата крайнодясна формация, спечелила постове в правителство на държава членка на ЕС, което стана причина за краткотраен бойкот от други европейски правителства.

/БТА/
   /Владимир Сахатчиев/