ЗА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИЗМИ И ДРУГИ ПАТРИОТАРСКИ АБРЕВИАТУРИ

   Някъде през Страстната седмица, слугинята съдба пресрещна пътя ми с възрастен скулптор. Скоро му предстояла годишнина и на ваятеля много му се щеше творчеството му  да бъде увековечено и в документална късометражка, гордо наричана филм. Документалка „СФ”, както вече цинично назовава подобни малкопечеливши предприятия нароилата се кино и ТВ-продуцентска гилдия. „Собствено Финансиране” означава окавичената и от мен абревиатура. ”СФ”- лесно е да се каже, но е трудно да се издържи, нежели пък от 85 годишен пенсиониран артист, който повече от двадесет години не бе имал поръчка и за надгробен бюст. Такива са времената – вайкахме се неколцината в дюкяна на продуцента и всеки даваше абсолютно неизпълними идеи за пустото „СФ”. Самофинансиране, ама иначе от нечий друг портфейл.

Гниди са това управниците, овълчи се старикът и дори пропсува едного от дребните общински началници някъде из Югоизтока, където бил първо мляко засукал и бил закърмен с патриотизъм, родолюбие и хайдутските песни на нам си коя от прабабите си. И видите ли, тази поименно гнида от общински ранг, сега затривал с лека ръка и изкуството му, и потриотизмите му, и родовата памет, която, както е известно, е намаляла като пет пари в кесия. Същият гнида кътал, като да са негови, няколко десетки хилядарки в общинската каса вместо да ги отпусне за едно съживяващо горещата ни родолюбива, българска кръв, ”СФ”-киноизделие?

Помощ! Караул! Бият и унизяват твореца!

Ако в този момент бях тръгнал нанякъде или поне бях замълчал, всичко щеше да приключи като в предизборен клип или във вестникарска белетристика: Ние готините, вие гадовете! Ама, аз не си тръгнах, а попитах скулптора: Защо му е всичко това? Защо ни е на нас всичко това? И защо през целият си /може би артистичен иначе/ живот прескърбно изнудва все някого с патриотизъм, родолюбие, лозунги, и потурести фигури на войводи и партизани, от които никой е нямал, няма и няма никога да има нужда. Попитах го и колко документалки – „СФ”-та на Хенрих Мур е изгледал... И... после се скарахме, а творецът се попипа по задния джоб и отчетливо рече, че ако е бил както обикновено въоръжен, щял да ми види сметката. Точно така, да ми види сметката.Нали става дума за самофинансиране.

Това „дежа вю” прочее, си го нося на гръб повече от четиридесет години. Както и да е... Дотук със ваятеля на камъни и бронзове. За него историята вече се е произнесла – „СФ”.

Разказвам тази история, не за да получа прочувствени „форумни” или телефонни аплодисменти, а защото много ме изкефи поведението на професионалния патриот, родолюбец и борец за национални и интернационални каузи. Не е важно как му е името. Те у нас са няколко кохорти. На  полуострова пък, който обитаваме, числото им е легион. Почти библейска история.

Моята история с художника много добре се прегръща емоционално и с две събития също от привидно регионален характер. Посещението у нас на Владимир Филат - премиер на Молдова, родолюбец и патриот от местно значение, и съвместното им венцехвалене с нашичкия родолюбец и патриот Б.Б.

И другото медийно преекспониране - появата на поредната Армия за освобождаване на нещо си шиптаро-албанско, в границите на БЮРМ. БЮРМ е световната абревиатура на Република Македония.

Онази най-емоционална част от нашата история, както изключително сполучливо я обзова преди години президентът Пътър Стоянов. Цитирам го по интуитивна памет, иначе може и по-добре да го е рекъл...

И Молдовската, и Македонската проява реално нямат нищо общо с живота на днешните живеещи в България българи. Тези навън оставям на носталгията. Официални фотографии, веещи се байряци, обещания за взаимопомощ и по едно комюнике от Външното ни министерство слагат край на всяка показуха. Страшното и наказуемото е, когато две бедни до безрасъдство държавици се вземат „на сериозно” и техните принудени водачи почнат да си говорят, като да са „голямата работа”. Ще ни отпусне ли Молдова безлихвен заем за каквото и да е? Никога. Те, горките, се измъчват повече от нас в същата непрана и опърпана риза на тоталния посткомунизъм. Ние ще дадем ли някаква надежда на нашенците в Тараклия? Да, ако надежда се наричат овехтелите издания от печатницата на Иван Гранитски и другите легитимни номенклатурни честни частници. Пък и каква надежда можем да бъдем за българите в Молдова, след като двадесет години посланиците ни там са като по калъп правени и по ширпотреба пращани, за да се спази договорката с някоя и поредна измислена треторазрядна котерийна партия за квотния принцип. Надникнете в снимките на дипломатическите ни „превъзходителства” - чугуни и троглодити. Като от албума на... сетихте, се нали! И всички владеят брилянтен молдовски /румънски/ език. Нищо подобно, просто са власи от нашенското придунавие. От тези, дето все се давят край Калафат. Толкова и за молдованите.

Виж, с братятя зад Осогово нямаме ни полезен ход, ни тема за полезен разговор. Защото не искахме да го имаме. И все се стремим да ги поучаваме. А те не приемат. Щото просто са си такива по манталитет – сиреч българи. Никому не вярват, никого не обичат, пият си „природната” ракия и чакат някой да ги оправи. И въртят ли, въртят далавери. Все в името на свободата и в името на името на майка Македония. На колко предишни правителства, интелектуалци и достойна гмеж от Скопие дадохме български паспорти? Това и Цветан Цветанов не може да го каже. Какво направиха те? Купиха си къщи и автомобили и заминаха за Швеция. Сал една Митровска иска всебалкански политик да става, имала дете да отглежда. В странство обаче като ги приклещи европолицията, войводите вадят я сръбски, я албански, я наш и само в най-краен случай крещят, че са борци и размахват пасошот на БРЮМ. Може и снимка до паметника на Александър Македонски да покажат. Затова пак ние сме виновни.

Упадъкът на България така разврати дори и македонците, че те гледат на българите не като на бедни роднини, а като на натрапници и – защо не – като на комуноидни фашисти. За какво ходи българинът в Македония? За спекула. Тотална спекула. И никакви родолюбиви чувства. И щото уж е по-евтино. Който иде до Охрид, взима да се дави. Пак да му е по-евтино. Тотална марфа. От краставици и цигари, до афион и проститутки. Прочее, най-евтините проститутки и под манастира на Св. Наум са тези с нашите паспорти. Най-скъпо си продават роднините краставиците на нашите краставичари, а като не влезе техно македонско девойче или момче в българско ВУЗ, отива в Черна гора. От там бяга в Италия.

Много се пише, че сега шиптарите щели да натиснат с калашниците и да си вземат Скопие за столица на Косово? Добрутро! Това се знае от 2001-та година. И понеже се напъхах в абревиатурите, ще сложа още една: АЛМАКОС. Не знаете ли какво значи? Значи Албания – Македония - Косово. Името на бъдещата нова държава. В Косово, между другото, двуетажните типови къщички по шосето за Скопие са построени вече от две години, и чакат своите си изселници – и все повече се строят такива. Едно време се строяха подобни и у нас, казваха им: Блянът на текесезаря. За кого бленуват панелките в Косово? Може би за сарай на цар Киро от Катуница. Не, за онези, които ще се приберат от Македония под сигурен покрив. С чии пари става това строителство? Ами що не попита Николайчо Младенов емира на Катар? Нали му беше на гости. Нали оня радушно прие и премиера ни, който този път не беше пък по бутонки. Що си говориха птичи масали, а не се взеха насериозно. Що не се направи наистина една сделка? С подходящо име: ”Къщи срещу сигурност”. Например, светът щеше да ни споменава с добро. Но, ние сделка с богати хора не умеем да правим. Ние можем да правим бутафорни Икономически форуми с Молдовия. Тя ще ни дава кисело вино, ние ще и продаваме арменски сериали. Абе, културен обмен. Щото ние сме патриоти, родолюбци и прочее...

Спомняте ли си, че навремето имеше една партия ВМРО. Наше ВМРО - българско. Наследник на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров и... Димитър Талев, примерно. Знаете ли какво означаваше за баща ми и дедо ми ВМРО? Освен Вътрешна Македонска Революционна Организациа, тя им беше и животът. В къщата на дедо ми Петър, имаше една спалня с портрет на Ванчо Михайлов и Мелпомена Кърничева, в която никой не влизаше. Чакаше се да си дойде Ванче... Той не си дойде, ама дедо ми си отиде. Затова пък баща ми носеше пенсията на близнака бай Атанас Михайлов всеки месец в Кюстендил. И така до смърта. Знаете ли сега какво значи ВМРО: Вяра, Морал, Родолюбие и Отговорност. И още една шепа глупости на търкалета. Нито това е нужно на българина, нито на македонеца, нито на молдованинът. Още повече на Обединена Европа.

Ето защо аз помолих оня български възрастен художник да не търси пари за „СФ” от кмета на Айтос, а от кметът на Арл – Франция. Е, ще им каже, че вече е френски патриот. Примерно. Може и да му повярват? Той и Ван Гог, дето се вика, не е бил французин, ама си отрязал ухото и европейския артистичен свят му повярвал. В какво ли? Едва ли в качествено засукания холандски патриотизъм и нидерландските хайдушки песни, пяти от бабите на „малките холандци”. По-сигурно е в таланта му да са повярвали, въпреки че евроскептицизмът си извечен.

Който иска, нека ме обвинява в отродителство в капитуланство и в антибългаризъм. Има един страхотен шлагер: ”Дреме ми на шапката” - пееше го белгиецът Салваторе Адамо. На френски език.