Нищо ново – протестът в Плевен се оказа червено партийно сборище

Очаквахме с любопитство случващото се в Плевен на организираната завера за защита на АЕЦ „Белене”. Не че се страхувахме, но предполагахме, че ще видим граждански протест. Уви! Видяхме едно партийно мероприятие на червената столетница, която пряко сили успя да събере от три области няколкостотин човека. Че е чисто партийна работа личи от факта, че сбирката се ръководеше от Васил Антонов – лидер на БСП в Плевен, а гвоздеят на програмата беше речта на въздесъщия Гоце. Та от същата тази реч проумяхме, че в ядрения му устрем милиони погледи са приковани, със надежда и любов, и тези родолюбиви чувства ще се излеят в подписка за референдум за съдбата на Беленското отроче.

            Като споменахме милиони, та се замислихме, каква беше публиката в Плевен? От предния ден знаехме, че местата, където обичайно се събират пенсионерите на Белене са обхождани от гавазите на местния кмет и на хората е обещавана безплатна екскурзия до областния град, на която ще могат да променят гледката, да понапазаруват. Не му е леко на този кмет. Не отричаме мощността на пропагандата му, след като той побеждава като правило на всички избори. С какви аргументи? Ами като хвърлиш в публичното пространство вестта, че атомната централа ще създаде 40 хиляди работни места, а Белене е под 10 хиляди, гледай какво става. В това градче, в което безработищата е достигнала чудовищни размери, хората са маргинализирани до степен, че пряко сили вярват и на най-дебелата лъжа, стига тя да гали душата с надежда някаква, колкото и тя да е имагинерна. Като кажеш на освирепелия от немотия пенсионер, че децата и внуците му нямат друго бъдеще, освен АЕЦ-а, и ето ти и те стават радетели на най-мирния от всички атоми – съветският, пардон, руският.

            Ще ни се да споделим с нашите сънародници до къде може да стигне в нещастието си отчаяния човек. На едно предизборно събрание в близкото до Свищов село Ореш навремето един агитатор напълно сериозно обещаваше светло бъдеще и работа за всеки, тъй като можело до селото да се изгради хранилище за ядрени отпадъци. Там хляб щяло да има за всички. Чуха се аплодисменти. Трябваше да стане доктор Ваньо Шарков и да им каже за какво безумие става дума.

            От казаното до тук не бива да се прави извода, че сме сигурни в окончателното решение за отказ от АЕЦ „Белене”. Борбата наближава своята щастлива развръзка, но тя няма да дойде от само себе си. Ще ни облъчват с много още лъжи. Първанов с присъщия му фалшиф апломб, а Овчаров с вродената си наглост ще твърдят, че Белене ще ни донесе над 200 млрд. евро печалба. Ще донесат от девет дерета вода, за да ни убеждават колко добре е да сме енергиен център на Балканите. Те просто нямат друг изход. Рано или късно сметката трябва да се плати. Включително и тази за гръмогласно обявения от Гоце голям шлем. А и както посланик Исаков правилно отбелязва, Русия няма да пропусне да предяви сметката. А в нея ще е включено и искането родните рубладжии да върнат взетото. Е, тогава ще ги заболи истински. Нека ги боли, както казва Азис.

            А че с приключването на сагата АЕЦ „Белене” отваряме нова страница за развитие на региона е нещо, в което сме убедени. Това бъдеще не е само наше. То е и за съседните общини. То е и за Белене. Безкрайно жалко ще е, ако тези достойни хора бъдат забравени. Държавата, обществото ни им дължи извинение. И компенсации за изгубените десетилетия в напразни надежди. За това ние отправихме покана чрез съветниците от Общински съвет Свищов да се излъчат контактни групи от двата града, които съвместно да решат какво ще правим по нататък. Искаме да го правим в тандем, заедно. Синергията на нашите общи действия няма как да не даде плодове.