Каузата АЕЦ “Белене”

Винаги си спомням за тази снимка, стане ли дума за АЕЦ “Белене”. Червено шествие – със съответните атрибути и знамена – в центъра на което се мъдри Петър Димитров, министър на индустрията и енергетиката в правителството на тройната коалиция, а зад него се възвисява лозунгът: “Води ни партийо, води ни - към светли бъднини води! АЕЦ “Белене”.

Втората атомна не на шега се оказа партийна кауза. И то не каква да е, а основната – както по всички личи. По време на поредния парламентарен цирк с пропадналия вот на недоверие – и след като определи Волен Сидеров като кръшнала булка, червеният ветеран проф. Любен Корнезов завърши пледоарията си в защита на свидния проект с думите: “Нашето дело за АЕЦ “Белене” е право. Ако не днес, утре ще победим, другари!”

В същото време бившият президент Георги Първанов, бабувал редом с Путин над тъй наречения “голям шлем”, част от който беше и АЕЦ “Белене”, дебело подчерта, че този проект “не е нечия прищявка, а е истинска национална кауза”. Изказването беше направено по време на митинг в Плевен – уж граждански и в защита на проекта, но реално воден от местния червен гаулайтер, довел с бусове няколкостотин партийни активисти от региона.

Е ли АЕЦ “Белене” кауза? Е – разбира се. Само че не е българска кауза, а продукт на традиционното обслужване на руски интереси от страна на една партия, която тъкмо това е правила в цялата си, вече над стогодишна история.

Ако трябва да оценяваме този проект от гледна точка на България, може би най-точно бихме могли да го определим като антибългарски – защото предполага пълна енергийна и икономическа, а следователно и политическа зависимост от Русия; защото обременява страната ни с непосилни дългове и защото единственият ефект от неговото начеване е източването на поредните няколкостотин милиона в джобовете на червените енергийни мафиоти.

И не на последно място – защото бе заченат и откърмен с лъжа. Дебела, опашата и бездушна лъжа – на каквато само бившите комунисти са способни.

Дълго може да се говори за нея – тук ще спомена само един от най-безочливите й примери. Според Румен Овчаров, известен още и като Р. Овч., това бил най-добрият и най-печеливш проект в Европа, а вероятно и в света. Ако беше така, инвеститорите щяха да си изпотрошат краката от бързане да закупят дялово участие – а при АЕЦ “Белене” единствените такива се оттеглиха и в течение на години не се явиха никакви други (освен – разбира се – самите руснаци).

Същият Р. Овч. заяви: “Щяхме да вложим 20 милиарда, за да спечелим над 200 милиарда”. Може – но само ако българите се окажат достатъчно платежоспособни, та да могат да изплащат произведената от централата електроенергия по трийсетина евроцента на киловатчас. Между впрочем Комитета за еколого-икономическа защита на Свищов си направи труда да изчисли тази прогноза – и се оказа, че само компонента печалба в цената на произведения ток трябва да бъде 16 евроцента, за да може тази печалба да се реализира в рамките на целия проектен срок на централата.

И прочее, и тъй нататък. Може с дни да се говори за лъжите, свързани със строежа на въпросния АЕЦ, идентифициран като национална кауза от социалистите и планиран като кауза пердута за националната ни независимост. Две от тях обаче лъснаха тези дни в цялата им отвратителна голота. Първата се появи в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, направила проверка на документацията, свързана с този проект.

Тази проверка доказва, че от самото начало на неговото изпълнение са систематично пренебрегвани редица законови изисквания – и най-вече свързаните със Закона за обществените поръчки – като при нарушенията става дума за незаконно договаряне от мащаба на стотици милиони евро. По-важна е обаче друга една констатация – от този доклад става безпощадно ясно, че никакъв окончателен договор за строежа на АЕЦ “Белене” няма – и никога не е имало.

Има споразумение – с плаващи параметри и неясен индекс за изчисление на оскъпяването в течение на времето. И въпреки че преговорите продължават, НЕК прави поръчки за дейности и оборудване – без изобщо да е ясно дали крайната цена, която продължава да е обект на преговори, ще бъде приемлива за страната ни или не. И има анекси към това споразумение – чрез които България затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на финансовите задължения, а проектът става все по-необратим – за да се стигне до днешната ситуация, при която българският пасив се измерва не само с профуканите досега милиарди, но и евентуалните бъдещи неустойки, които под една или друга форма ще ни бъдат поискани.

Втората лъжа лъсна с публикуването на доклада на британската банка HSBC, избрана като консултант по проекта. До този момент социалистите изключително настойчиво изискваха този доклад да бъде оповестен – с презумпцията, че ГЕРБ се опитва да скрие неговите позитивни изводи. От момента, в който докладът най-сетне се появи на бял свят, той се превърна в “някакво си докладче” което представителите на ГЕРБ размахвали – според Сергей Станишев.

Защо? Ами защото в него много ясно пише колко ще струва “националната кауза” АЕЦ “Белене” на България. При най-добрия възможен сценарий цената на централата ще бъде 10 милиарда и 350 милиона евро, а цената на произведената електрическа енергия ще възлиза на 75 евро за мегаватчас. За сравнение – официалната цена на тока, произведен от АЕЦ “Козлодуй”, е 15.30 лв. за мегаватчас. Смата се, че дори и при тези невъзможни нито за търговия, нито за вътрешно потребление цени, ще са нужни 25 години, докато АЕЦ “Белене” покрие разходите, вложени в нейното изграждане.

Изводите от тези две разконспирирани лъжи всеки може да си ги направи сам – но никак не е зле над тях да се потруди и прокуратурата. Защото става дума за престъпление, към което са съпричастни конкретни лица: Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров и мнозина по-дребни риби.

За прахосване на парите на данъкоплатците, от което са се възползвали червени енергийни босове като прословутия Богомил Манчев например.

За предателство към националните интереси, за което има конкретни текстове в Наказателния кодекс. И за което няма давност – нито наказателна, нито нравствена, нито пък политическа.