Спомен за Чернобил

Вчера беше 26 април. На този ден преди 26 години избухна един от атомните реактори в Чернобил. Западна Европа и светът узнаха без някой да им съобщи. В Народна република България се възцари мълчание. А когато държавата проговори, започна да лъже. Лъжеше безобразно и безсрамно. По телевизията съобщаваха, че повод за притеснение няма и че всичко е наред. После се оказа,  че не е съвсем така. Размерът на бедствието започна да се очертава лека-полека. Оказа се, че последствията от него са и ще бъдат дълготрайни.

На фона на официалното премълчаване и на ведрите лъжи, държавата обгрижваше ръководното малцинство с незаразени продукти и вода. Опасността за обикновените простосмъртни не се оказа основателна причина да бъде отменена първомайската манифестация. „По-основателно” се оказа решението, че благодарността към партията и възхитата от нея трябва да се изразят независимо от всичко. Ако трябва - с цената на човешко здраве и живот. Каква радиация и какви пет лева.

Подло, престъпно, безотговорно - защото ако ние бяхме принудени да се съобразяваме с идиотското изискване за ръководната роля на партията, радиацията не би могла да го направи.

Създадена и закърмена в конспиративност, за да бъде в услуга не на българите и на България, партията управляваше също така конспиративно.

„Всичко в името на човека”. Всичко за благото на човека”. Това беше декларативната повеля. Тогава се говореше, че е ясно и името на Човека.

Думите бяха неподплатена куха грижа за обикновените човеци. А какво друго са декларативните до помпозност грижи, ако не - имитация. Грижа се проявява или без много шум, а с действие, или не се проявява. И никакви словесни сурогати не могат да я заместят и да се представят за нея – независимо от желанието си. Те остават да висят във въздуха и да дрънчат на кухо.

Вчера, в деня на трагедията, Украйна започна строежа на нов саркофаг около взривилия се реактор. Степента на радиация в района продължава да е висока, а старият саркофаг вече се разпада. Новият ще бъде с височина 150 метра и ширина 260 метра, а формата му щяла да бъде като на арка. Само че тази арка няма да е триумфална. Тя ще остане символ на огромна трагедия, която продължава да жъне жестоката си реколта. Защото Чернобил не е само спомен.

А наследниците на тези, които ни спестиха новината през далечната 1986, се готвеха да ни построят още една руска атомна централа – и то в земетръсна зона. Още не са се отказали – чакат „звездния” си миг.

От колко пъти може да се отгатне как биха реагирали в случай на авария. Няма нужда да се гадае, защото те вече го показаха. След тях и потоп.