“Еврокомисарят по икономиите” губи последните си съюзници

С френския президент Никола Саркози Ангела Меркел ще загуби важен съмишленик в политиката си за икономии. Холандия вече също е без правителство и около германския канцлер става все по-самотно. Задават се тежки конфликти.

Ангела Меркел стигна доста далеч с помощта, която оказа в предизборната кампания на Никола Саркози, може би дори твърде далеч.

“Подкрепям Никола Саркози, без значение какво ще направи”, заяви германският канцлер преди съвместно телевизионно интервю с президента в предизборната му кампания.

За застъпничеството на Меркел за френския й колега има една проста причина - Никола Саркози е един от малкото съюзници в еврозоната, който все още са й останали. Заедно с френския президент канцлерът тласна еврозоната към политика на тежки икономии и наложи бюджетния пакт. Сега обаче има опасност Меркел да загуби френския си приятел, а това би имало сериозни последици за съотношението на силите в еврозоната. Скоро Меркел може да последва съдбата на представителите на Bundesbank в Европейската централна банка (ЕЦБ) - да остане сама.

В ЕЦБ мнозинство получиха “прагматиците” на паричната политика - представители, които в името на спасяването на еврото са готови да наводнят пазарите с пари и да жертват принципите на паричната политика. Най-новият пример бе при назначаването на главния икономист на ЕЦБ. В надпреварата за ключовия пост участва не само германският кандидат Йорг Асмусен, но и белгийският “прагматик” Петер Прат.

На равнище правителствени ръководители също вече има много “прагматици”. Тяхната позиция е: не искаме да спестяваме на всяка цена!  

Вместо на политика на икономии те възлагат надежди на икономическия растеж. Сред поддръжниците на подобна насока са и правителствени ръководители, които политически всъщност са близо до Меркел. Сред тях са испанският премиер Мариано Рахой и италианският му колега Марио Монти. Те представляват интересите на държавите си, които са обременени с тежки дългове. Това означава, че са заинтересовани най-вече да получат изгоден достъп до финансови средства и да осигурят икономическия растеж на страните си. Само преди няколко седмици испанският премиер едностранно повиши заложените цели за бюджетен дефицит.

При тази конфликтна ситуация, сблъсъците са заложени. До края на април страните от ЕС трябва да представят в Брюксел проектобюджетите си. Колко взривоопасна е тази тема, става видно от факта, че вече две правителства се разпаднаха заради спорове за бюджетната политика. Както чешкото, така и холандското правителство не можаха да постигнат единна позиция за бюджетните икономии.

Истинската борба обаче ще се развихри, когато проектобюджетите бъдат представени в Брюксел. Тогава правителствените ръководители ще трябва да решат дали определени икономии са достатъчни, а по този въпрос има голямо пространство за тълкувания.

Като цяло за решенията на страните от еврозоната важи принципът: “когато се смени правителството във Франция или Холандия, обединението става по-трудно”, посочва икономистът от Commerzbank Кристоф Вайл.

Оланд се стреми към друга политика

Фаворитът за президентското кресло във Франция Франсоа Оланд вече заяви, че ще иска предоговаряне на бюджетния пакт на ЕС.

“Искам да допълня пакта с мерки, които ще насърчават растежа и заетостта”, заяви кандидат-президентът в интервю за “Ханделсблат”.

По този начин той показа как би могъл да изглежда евентуален компромис - Оланд подписва фискалния пакт, а в замяна получава програма за растеж на ЕС.

“Не мисля, че Оланд ще успее да предоговори пакта”, отбелязва Вайл. Преговорите по договора са приключени и поради тази причина не е много вероятно да бъдат възобновени. Наистина, Франция може да откаже да ратифицира документа, но с това ще се постави в изолация, тъй като вече всички останали страни от еврозоната заявиха, че ще подпишат договора. 

“Оланд обаче ще настоява за програма за растеж в замяна на подписването на бюджетния пакт”, прогнозира експертът на Commerzbank.

Подобни са прогнозите и на Николаус Хайнен, експерт по европейските въпроси от Deutsche Bank Research.   

“Фокусът на кризисната политика може донякъде да се измести.  Спестяването ще продължи да играе важна роля, но комбинирано с програма за растеж - едно тежко пътуване по ръба”.

Във фискалния пакт вече е заложена целта за разработване на програма за растеж за еврозоната, но все още без да се посочва конкретно съдържание. Става дума, например, за средства от структурните фондове на ЕС, които трябва в по-голяма степен да бъдат използвани за благото на страните в криза.

“Конфликти могат да се появят най-вече при оформянето на европейска програма за растеж”, отбелязва Хайнен.

“За Германия е важно средствата от структурните фондове да стимулират устойчиво развитие в страните в криза, а не чрез безсмислени инфраструктурни мерки да се разпалва краткотраен подем в строителния сектор. По тази точка французите имат други интереси, тъй като от Франция идват множество големи инфраструктурни компании”, посочва експертът.

Заради правителствената криза в Холандия Германия губи един важен съюзник в това начинание и изглежда твърде самотно ще отстоява позицията си при разработването на програма за растеж.

Въпреки че около нея става все по-пусто, Меркел все още има едно мощно оръжие. За вземане на много решения другите страни от еврозоната очакват инструкции от Германия.

Това важи, например, за помощните програми по Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). При вземането на решения в тази структура от значение е размерът на капиталовия дял в ЕЦБ, а Германия има дял от над 27 %.

Николаус Хайнен прогнозира също така, че обстоятелствата ще принудят политиците да направят компромиси.

“Кризата в еврозоната сплотява страните членки, а политическите пристрастия играят все по-слаба роля”, отбелязва той.

Въпросът е, какви ще бъдат тези компромиси.