Юджин Робинсън от вестник "Вашингтон пост"
Легендарната забележка на Джеймс Карвил от кандидат-президентската кампания през 1992 г. - "Икономиката, глупако" - може да е валидна и през 2012 г. Но е твърде възможно в деня на изборите най-големите тревоги на гласоподавателите - било то икономически или не - да са свързани със събития зад граница, които нито президентът Обама, нито пък опонентът му от републиканците могат да предскажат или контролират.
Анализатори, коментатори и - разбира се - колумнистите ще запълнят дните между настоящия момент и ноември с мъдри оценки за кампанията. Стратегията на Обама правилна ли е? Избрал ли е
Мит Ромни вярното послание? Кой от двамата има по-големи шансове? Кой непремерен коментар на някой от кандидатите може да се определи като абсолютен гаф?
Но може и да е по-уместно да попитаме, например, какво имаше предвид в понеделник севернокорейската телеграфна агенция с отправената заплаха, че с военна атака части от Сеул ще бъдат превърнати в пепел "чрез безпрецедентни и специфични средства и способи в наш стил".
Апокалиптичната реторика на КНДР обикновено се отхвърля просто като шумни заплахи и нищо повече. Но сталинистката династия, управляваща най-изолираната страна в света, има неопитен млад лидер, чийто първи опит да се покрие със слава - с изстрелването на нова ракета с голям обсег - беше унизителен провал. Възможно ли е всъщност Ким Чен-ун да мисли немислимото?
Трябва да приемем, че севернокорейският режим го е грижа повече за собственото му оцеляване и затова няма да започне самоубийствена война. Но ако Ким Чен-ун и генералите решат да прекрачат границата, може би с някой нов ядрен опит, възможността да се допусне грешка в преценката е по-голяма, отколкото в миналото. Бащата на Ким Чен-ун, покойният Ким Чен-ир, майсторски преценяваше докъде може да стигне, без да предизвиква световна война. Да се надяваме, че малкият си е взел
бележка.
Както Обама даде ясно да се разбере, стратегическото внимание на страната ни в геополитически план се измества от Атлантическия към Тихия океан - там, където американските интереси се сблъскват с тези на новата глобална суперсила Китай. Именно затова всеки, който се опитва да прогнозира как ще се развие предизборната кампания в САЩ, трябва да следи внимателно скандала и хаоса, от които е притиснато китайското правителство в деликатен момент на преход.
Това е заплетена история, включваща пари, секс, корупция, предателство и предполагаемо убийство. Основното събитие, е, че един от най-харизматичните и силни политици в Китай - Бо Силай,
който доскоро беше шеф на компартията в 30-милионния мегаполис Чунцин - беше свален от поста му. Съпругата му е обвинявана в убийството на британски бизнесмен със сенчеста репутация, който може да е помогнал на двойката да прехвърли милиони незаконно придобити долари в нелегални офшорни сметки.
Защо някой от тези проблеми би имал значение за американските избиратели? Защото скандалът изкарва наяве най-сериозната заплаха за легитимността на китайското правителство - ширещата се корупция - точно когато върхушката се готви да определи новия президент тази есен. Цялото ръководство действа като хванат със свалени пантолони мъж.
За да си осигурят патриотична подкрепа, китайските представители може да се поддадат на изкушението да отстояват по-агресивно териториалните си претенции в Южнокитайско море. САЩ могат да се почувстват принудени да се оттеглят. Какво ще стане тогава?
Има и други, по-очевидни международни проблеми, които биха могли да повлияят на президентската надпревара - започвайки разбира се с войната в Афганистан. И Обама, и Ромни изостават доста от общественото мнение, а то е войниците да се приберат вкъщи сега. И двамата може да се поддадат на изкушението да наваксат това изоставане.
Междувременно вероятно ще се увеличи натискът да се предприеме нещо срещу бруталната война на репресии, която Башар ал Асад води в Сирия. Трудно е да си представим какво може да е това "нещо"; намеса, която да е достатъчно ефективна, за да промени нещо, би имала повече общо с пълномащабното нахлуване в Ирак, отколкото с по-ограничената кампания в Либия. Но някое зверство може и да промени нагласите мигновено.
Съществува и възможността Израел да нападне ядрените съоръжения на Иран. Може и да не се случи - но ако се случи, то това би донесло доста политически заплахи и за двете кампании.
Ами ако сентенцията на Карвил се окажа вярна? Фондовите пазари в целия свят в понеделник се сринаха - не заради нещо казано или сторено от американски представители, а заради събития в Европа, които изнервиха инвеститорите. Холандското правителство падна, след като не успя да спечели подкрепа за новите мерки за икономии, докато френският президент Никола Саркози остана на второ място в опита си да бъде преизбран и сега се изправя пред балотаж.
Може да се окаже, че през 2012 г. е кризата в еврозоната, глупако. И нито Обама, нито Ромни могат да направят нещо по въпроса. /БТА/
/Владимир Сахатчиев/