РЕВИЗОРЪТ КЪМ ПРАВОСЛАВНИЯ КОМУНИЗЪМ

Да, правилно се сетихте. Този път московският Чичиков носеше  бяло було, патриаршески жезъл, кофа, титли и титули, и вече го наричаме Кирил Московский, и на цяла Русия архиерей.

Това последното е спорно, но да му мислят клириците историци. Все ще го нагодят някъде в постсъветската история на Третия Рим - сиреч Русия. След като Разпутин и поп Гапон се мотат между кориците и защо, и на  Кирил Гундяев да не му се намери служба с по-високо звание и пагон.

Много чекисти мечтаят за него. Случва се обаче на единици. Това е непосилната привлекателност в битието на патриаршеския занаят. Доста убог като пастирски Богослов, още докато се казваше Кирил Смоленский, този суетен мъжкар ни облъчваше всяка неделя в собствено телевизионно шоу. Появи се и на рок концерт. Помогна за „Перестройката” в Руската православана църква, шамароса с пренебрежението си Солженицин и ей на, колегата му Путин си го назначи за Патриарх.

Това нас българите не ни очудва, но ние сме малка страна и звездната шеметна промоция на патриаршестките одежди на Кирил Гундяев из „хороша страна Болгария”, ни дойдоха в повече. Повече от какво, ще запитате вие, както всеки зрител на гоголевския шедьовър „Ревизор”? Повече от поносимото и за българския православен христянин лицемерие.

Още неотзвучал потресът от владишките досиета и на, „к нам пришол Ревизор!”. Да провери дали слушкаме. Това, че гладуваме, го пишат и в подчинените на нефтогазовиците газети /което е по вина на НАТО и на ЕС-разбира се/.  Но непослушанието не може да ни бъде простено. Може да ни го вменят и като грях? Та нали: „всяка власт е Бога”, както оправда мерзкото си доносничество и наш, Божем, владика?

Да думичките са същите, но контекта е друг, уважаеми зрители на всякакви пошлотии. Честно казано, наша скромност е убеден, че руското държавно и официализирано пропагандно православие в настоящия исторически момент, не е нищо повече от един маскараден комунизъм, чийто патриарх си е пак Путин. Но това си е тяхна, руска работа. Наша и моя работа е да реагирам, когато някой се опитва да накърнява суверенната ми национална православна вяра. Изключително добре съм запознат и с теорията за православната наднационалност. Тази теория обаче в момента не помага, а пречи. Много пречи.

Няма да изброявам стотиците гафове, които извършиха българските чиновници от всякакъв тип, клас, ранг и униформа по време на моциона на г-н Гундяев К.М. и свитата му „на Балканах”. Те са легион, колкото и бесовете, с които православния трябва да се бори. Суета, лицедейство, коварство, неистинност и най-паче нелюбов към нас местните аборигени и православни скотове, според квалификацията на учителя Ботев - Христо Петков. Сигурно него едва ли ще обвините в пристрастност. Страшното е, че аз, който според всички норми и закони съм част от БПЦ /на ченгетата, които не разбират материята, да им се проведат извънредни занятия/ бях,  меко казано, неглежиран. Като мирянин, гражданин и избирател, ако щете, но по ред:

1.       Вместо да му се правят такива челобитнини на първия руски монах, да бе обяснено защо той идва в страната ми? Номера с църковните делови и канонични въпроси няма да мине, защото нито Плевналиев знае поне „Символът на вярата”, нито Цецка Цачева да се прекръсти.

2.       Енигматичното посление към Министър-председателят на България, поднесено като благословия, явно е с доста превтасала дата от цял един президентски путински мандат. „Млад си, действай със здрава ръка” - ако това е патриаршеска благословия, представям си, как се поздравяват тогава, шефовета на КГБ /ФСБ/ДС/НСС? Ако ли пък, посланията на Кирил Московски идват с гриф от съответния Азиатски департамент, то мисля ,че всуе българските неграмотни властници му целуваха ръка. Скутът трябва да се целува при такъв случай? Скутът ...

3.       Къде по-света  има суверенна община в която чужд първосвещеник, било то патриарх, папа, равин, ходжа или представител на мешерето са били приветствани в ХХІ век със седем топовни гърмежи. Дали са същите, които ги има в главата на владиката от Пловдив с „Ролекса” и защо точно 7, а не 17, колкото са миговете от пролетта за Щирлиц, примерно?

4.       Нека доктора по ветеринарна медицина Емил Велинов, да бъде любезен и да ни обясни на нас - миряните, що за ЦЪРКОВНО-ВОЕНЕН РИТУАЛ е изпълнен при посрещането на руския монах и има ли той почва у нас? Защо нито Н.Св. Йоан Павел ІІ, нито други църковни предстоятели не са посрещани по този начин. Той римският папа /както казваше Т.Живков, като че ли и в Орхание има такъв/ трябва да се среща с военни почести, щото е държавен глава, ама Кирил Московски, чак такъв ихтибар да му правят под „Альоша”, е плод на доста ленива мисъл. Дори нещо по-лошо...  Ако д-р Велинов, не може да обясни този факт и другите пределни гафове, като шеф на Агенцията по Вероизповеданията към Министерския съвет, да бъде любезен и и да започне да работи по специалността си в оня злощастен център по скопяване на песове и мастии в София. Кой знае, може и министър на земеделието да го направят комунистите, като дойдат на власт?

5.       Софиянци се чувстват комай обидени, че Кирил Московски е турил китки пролетни стръкове пред „Альоша”, а не пред „Паметника на Съветската армия” в Борисовата градина. Майтапя се естествено.  /Чувствате ли двуличието на мисълта? Хем Борисова градина, а в нея паметник на армията окупаторка?/ Е, това ако не е лъжа, кое е? Един сладкопевец се обади пък в една електронна медия уж да обясни, че това било задължително за руските патриарси: да поднасят венци пред паметниците на загиналите съветски/руски войни. Може, ама пак е лъжа. Нито един загинал съветски войник не е погребан под тепето, върху което бди „Альоша” в Пловдив. В София единствения паметник върху костница на разстреляни от СМЕРШ и починали от раните си окупационни съветски солдати се намира на хълмче в квартал „Лозенец”. Странно, че никой не ще да иде до там, ами кой ще ти ръкопляска? При това в неделен ден.

6.       И не на последно място има питане под този номер на съответния абзац: За чий дявол бе нужно да се обискират мирни православни граждани, да им се рови в ръчния багаж,  да им се бърка в джобовете и в да им се плюе в православната иначе душа? Тези действия извършиха мъжагите от СДВР -  Полиция, в тясно и ползотворно сътрудничество с чекистите на доскоро обожествяваните от властта падари Кирчо Киров, Румен Миланов и Бриго Аспарухов. Аз самият забелязах познати лица именно от тези времево-началнически отрязъци на православната ни съдба. Много моля, нека някой грамотен офицер, ако прочете в явочна квартира тези редове, на шега уж да запита Неизвестния войн, който сега ръководи българските тайни служби: ”Абе, шефе, кой даде тая малоумна заповед да джобиме бабички, старци и бременни моми?”. Знам, че такава писмена заповед с обосновани казуси в нея няма и не може да има дори и в кралство Бутан? Първо защото не е имало никаква заплаха от някакъв имагинерен терористичен акт, чеченски, както най-обичат да пишат комунистическите издания и агенции, и второ, защото улиците в София все още, слва Богу, са общински, а не откровенно частни и само учителката по руски език Й.Фандъкова, може да ми бърка в чантата при положение, че нейния гавазин извади подпечатан документ от СГС. И тъй като аз бях обискиран незаконно, то ще потърся своите накърнени граждански, православно-човешки права именно в СГС. По съответния ноторен ред. /Ех, ако знаят гавазите от Президентството, какви думички и термини знам, и как ги използвам при нужда, нямаше да ми надзъртат ни в джоба, ни в пазвата на правосланата ми съпруга, когато отидохме да се черкуваме във вседостъпната столична черква „Св.Николай”, по-известна каго руската черква. Да, така е известна, но това не значи, че само французите се хранят с кроасани,  а италианците с паста. Ние софиянци посещаваме свободно всички църкви. Така е по конституция. По българската. И никой няма право да ми наднича никъде, най-малко пък в душата, когато отивам в Храм... Този храм е преживял и Н.В. Николай Втори, и Ленин, и Сталин /ти да видиш/.  И нас с Бойко Борисов ще надживее, дано само молещите се в него да бъдат честни и нормални хора, на една естествена и отговорна за своите жители страна. Иначе, Борисов много обича да се заиграва с православието.  Да, именно заиграва, защото той вътрешно в себе си е богоборец и всяко послушание му е чуждо. Червеният конец на ръката и неявяването му на изповед е повече от факт за суеверие. Пък и галфонското даряване на средства за храмове с рекламна цел, това никак не прилича на оня фолклорен старик пред „Св. Седмочисленици” в София, който от просия събра и дари на църквата 30 и няколко хиляди лева... Прочее Бойко Б. откъде взима пари за даренията? И все пак той православен христянин ли е? Или само зрител на пошловато поставената, гениална гоголевска комедия”Ревизор”.

7.       И за да не съм голословен:

Под номер 3096 от храм „Св. вмч Димитрий” в град Кюстендил свещеник Иван Груйчев издава Свитеделство за свето кръщение на пишещия тези редове през 1953 -та. Добавям, за да не стане я беля, я грешка, както вече се случи с досието ми. После го извадих и трябваше доста хора да ми се извиняват. Имаше и много префърцунени. Ама, това са стари работи... Хубаво, че изпратихме православия Ревизор да си иде во своя си, а не да прави тук излюбвания от него и чорбаджията му православен комунизъм. Това е по лошо и от Богомилството. Поживейте и ще се убедите. Вярвайте!    

                И нека да му е честита докторската титла от Библиотекарския техникум, подарена му от лицето Стоян Денчев, подписващ се за ректор на това училище, съветван естествено от вездесъщата Светлана Шаренкова, също може би православна вярваща, без да се брои венчавката й.