МЕЧТАТА НА ИДИОТА - БУТАФОРИЯТА

Бутафорията е по-страшна от болшевишка революция.

Формулировката е на читав руски писател, емигрант в Америка, чийто детски потресаващ спомен за разгрома на Петроград, не е в броя на разстреляните и размародерствани тела на цивилните и интелегентни граждани, а от ужаса, че моряк коли моряк, за да му отнеме свински бут от разбита витрина. Потресът е, че бутът се оказва фалшив, рекламен, папиемаше. Бутафорен. Матросът- убиец стреля, псува и реве. Революцията първо го е излъгала. После ще го застреля.

След деветосептемврийския метеж през 1944 година, в България на власт идва и един с името Добри Терпешев. Чукундур и илитерат. Венец на скодоумието и мерзавщината. Той и „другарката му” са „Мерцедеси” на пошлостта, героизираща изпълзелия от шумата БРП/б/- елит. Тя – горката трътла,  навлича по три „конфискувани” самуро-визона връз гърба си. Разнася по две дамски чанти, пълни с гепени бижута и флакончета с гюлова вода при градуса на Колон, през всяка ръка. Намират се смелчаци, които забелязвят, че се поти под кожените манта и под тежестта на саквояжите. Предупреждават я. Съветват я. Революционният отговор е: „Сега Терпешева има, сега Терпешева носи!”.

Права се оказала женицата. Новопроизведеният генерал-лейтенант Терпешев, който пък приемал паради с трета, допълнителна кожена ръкавица, за красота, не парадирал дълго. Бил ужасно тъп. Дори според комунистическият транспортир. Уволнили го. Пратили го в запас. Свили капацитета му до председател на Трудова Производителна Кооперация /ТПК/. Но споменът за безпределната му тъпота и бутафорност станал вирусоносен. Опасен. Епидемиен. Това е неграмотникът, който с третата си ръкавица махнал небрежно пред носа си и върнал Българските войски от Беломорска Тракия, още преди руснаците да са му заповядали. После отишъл да яде попара на село. При мама. Бил роден в Любимец... Кретен! Офицерите - академици от армията на Н.В. му се подчинили. Кой е по-голям бутафорник и олигофрен трудно е да се определи. Той е бил глупак и му е било безразлично чия държана ще предаде. Ами те, умните, честните, смелите и гордите рицари?

От тази именно епидемия се раждат както кучетата, които даряваме на московския Кремъл и подмосковското Переделкино, така и онези, които изгризват до смърт старци и деца. Възрастта при тези убийствени факти е само календарно понятие за националната ни базхаберност.

Приемете дописката ми като нежно предупреждение, като халтурен месечен хороскоп за събитията, с които ще ни тероризират до края на май. Тази изстрадана пролет ще бъдем подложени на тотална разпродажба на бутафории, разкрасени като ценности. И то по заповед от най-високо място, както се казва.

Не успя всенародната обич, даже да ни обеме и да пророним благодарна православна сълза след подареното куче Троян, верен пазач на христянските ни ценности при полите на руския патриарх, когато от село Клисура гороломно ревна бутафорния Боримечка и тръгна да въстава за 130 и не знам си кой път срещу султана. Няколко часа по-късно неговия бутафорен пример поде и в Панагюрище уж независимият български президент Росен Плевналиев. Там сред панагюрците, които винаги са се чувствали „Донски казаци”, както и цялата страна прочее, той  удари такава „Тържествена вечерна проверка” на ротата казаци, че  цялата „Ал Кайда” чалмите си разплете в знак на уплах пред гордий ни лев.

Става дума за оня лев върху байряка, а не върху купюрите. Банкнотния ни еквивалент за гордост продължава никой да не го и бръсне след Цариброд. В градеца край границата все още се харчи и го обменят предимно срещу цигари без филтър. Нишка направа.

Последва естествено бутафория, посветена на Свети Георгий Победоносец. Легендарно е, популистко и дава нужния медиен спам. Значи може да продължи да се вихри. Това са оценили от онова същото „високо място”. Кърджалийски юноши и девойки, надянали бутафорни Ботевски, алени венгерки и хоп, дойдоха да се срещнат с голямата бутафория, наречена  Цецка Цачева, в центъра на София.

За какво са „дебатирали” депутатите с децата, агенциите мълчат. Едва ще да е било за Проектозакона за Българския език. Още по-малко вероятно срещу него. И дали някой наистина е изказал мнение. Говорили са си сигурно я за положението във Виетнам – или за нещо, около нещо друго... Страхотна тъпня ще да е било обаче, щото освен че са гледали по-подир част от репетицията на Гвардейската армейска рота преди Гергьовден, друго нищо не се споменава из пресата за тези екскурзианти -родолюбци, посетили столицата на все обновяващата ни се родина в иначе така напрегнат за Народното събрание период.

И как да не е напрегнат, като там, в НС трябва да се гласува закон срещу пладнешките кражби и разбойниците, който обаче е облечен бутафорно в едни клисави понятия, от които и Моисей нищо не би разбрал. Горкият старец... Прочетете само това: „Няма тайни проверки, а проверки за установяване на несъответствията при придобиване на имуществото по недоказан и... ”т.н.начин. Е, ако и това не е бутафория, с която пак ще лъжем Брюксел, здраве му кажи! Европейските плетачи на дантели искат да имат документирана юридическа бариера пред бивши, днешни и бъдещи български бандити и крадци на едро и дребно. Ние обаче  им предлагаме:... „проверка за установяване на несъответствията” и други ментета. Ментета, да, и губене на време, защото още в Княжество България има приет подобен закон срущу Разбойничеството. Гласуван е през 1887-ма. После още веднаж, вече през 1922. В царството. И двата пъти в него има две неделими понятия: изтребление на разбойничесвото. Нека Фидосова, или някоя друга велеречива провинциалистка го препише, както преписва всекидневните вестници, и работата ще се нагоди.

В България нещата трудно се менят. Разбойниците са си същите главорези, депутатите-същите дембели. Само дето злобата и мераците им са нараснали съответстващо с НТР (Научно Техническата Революция), както ни учеше преди време таткото на днешния ни просветен министър – Симеон Игнатов, в битността си на заклет комунистически младежки ръководител и секретар на ЦК на ДКМС по идеологията.

(Тук ще припомня една смешна Кремълска случка. По време на ужасяващите гладове, разстрели, канибализъм и всички останали маразми в Москва през 1918 година, назначеният за министър на интелегенцията графоман и сексуално озадачен сноб Луначарски, моли с писмо Улянов-Ленин: да се спаси с нахранване посредством ведро картофи прочут академик-египтолог, светило на руската наука. Отговорът на Ленин е повече от поучителен и явно не е бил забелязан от Симеон Игнатов в събраните съчинения на Улянов, или секретарят на ЦК на ДКМС е лъгал другарите си, че е щудирал Ленин: Защото четем: „На Съветска комунистическа Русия египтолозите са последна грижа!”. Просто, по Ленински. Те и нам не са ни първа грижа... Обаче, ще станат, след като Игнатов - син довърши онова, което все още се е прокраднало от българското образование, в т.н. 3D-живот.)

Меджувременно, за да се държи целокупният ни народец в непрекъснат шаш едни и същи синковци се мотат из кабеларки и ефирки, вестничета и говнянки и разпространяват махмурлийските си видения на ранобудните безработни зрители и читатели, как най-прекрасно и безпроблемно пак, разбираш ли, ще се местят чиновците от София в Русчук, а тези от Русчук в София. Ришш-ли..?

Шефът на всичките Митници, който пък е особено благодарен на неделимото правителство на държавата за особените грижи, за арестите, за разбирането и най-вече за преместването на Департамента му в Русе, се избабахва и благодари на премиера в нарочен текст, сякаш медиите са му бащиния или зестра... Бутафория на нивото на река Дунав. В сантиметри при това.

Безпричинно ухиленият и вечно даващ ценни, но безжизнени идеи ветеринар и привременен министър на храните, горите, чавките и рибите М. Найденов е доволен безпричинно от всичко. Той приветства безпричинно всичко и след като се оправи с всичко, в което става дума за дупета, за салами, за яйца и останали фройдистки атрибути на заболяването си, сега ще стряска безпричинно Европа и с гюлова вода. Този безпричинен субект, взе че направи също нарочна конференция за печата и тръсна своята пре любородна идея. Да залеем Европа с розово масло!

Дойдохме си на думата за мускалите, влака и килимчето. Страхотна идея! Като да е негова. Аз, ако съм на мястото на г-н Дончо Папазов, бих осъдил ветеринар М. Найденов за кражба на интелектуален продукт. Да, защото продуктът принадлежи на дядото на Дончо Папазов /Ал.Константинов само я облича в литературна дреха/ и то по времето на онзи закон, за който споменах по-горе. За разбойничеството. Както виждате и в Княжество България не всички са били маскари. Макар че точно маскарите-разбойници стрелят в Алеко Константинов, до немай-къде успешно.

Не знам къде и как  ще завърши и тази бутафорна идея на хранително-вкусовия ни първенец, но според мен на такива като него всичко им е позволено в определени и оразмерени, добре оградени територии. Иначе нека си се смее денонощно, ако не го прави шумно, санитарите няма да му причиняват особена болка.

След като ще завърти Гергьовския парад със 180 % по посока на съответно духащия вятър, военният министър на работническо-селска България, военен дипломат и любител на класическата музика Аню Ангелов може да си отдъхне. И той ще остане в историята. Много направи за армията! Смени посоката на маршировката. Изкушавам се да потърся в цялата тази бутафория истинския смисъл, но ми е жал за просветените читатели. Като не му върви едного, не му върви... И в крайно лявото си правителство го бе вписал покойният Николай Добрев, но за щастие бутафорната комунистическа далавера приключи безкръвно в онези години (Да благодарим на бат Петьо за това!) и безславно. И Аню не стана министър.

След поредната партийна кандърма от страна на т.н. Генералско движение, геният на Балканите, генерал-лейтенант от полицията и д-р Б. Борисов вкара в правителство си, след кикс, музициращия запасняк. Уж, щото правителството е крайно, крайно дясно, а Аню знаел да чете английски вестници. И какво? Аню А. пак мени посоката си. „Шоссе кроазе”, е термин в балета, изписан на кирилица. Значи същото: Смяна на посоката /местото/. Все му е едно на онзи, който ще гушне златните военни имоти в центъра на София, на къде се веят щъркеловите пера на Националната гвардия. В сградите на Военно-инвалидния дом и  т.н. воинско НДК ще грейната скъп и луксозни хотели. Пък онези, проверяващите, нека проверяват дали има установени несъответствия и дали бръснаря има сестра? Аню ще свири „Апасионата” на клавир, а Бойко Б. подобно Ленин ще го слуша в захлас. По празници.

С Аню и без нови генерали и Гергьовден ще  мине. Ще се помни главоболието и бутафорията. След това ще се заточат: Ден на Европа, Ден на победата. За всеки по нещо. Мони Паси ще реве, дедо Цар ще подсмърча. Руснаците ще четкат ППШ-то на окупатора в Борисовата градина в София, а на Светлана Шаренкова ще вгърдят нов, пореден медал за хлевоустие. Бареков ще й го честити публично. После на „Четири очи”. Пролет, песен на косове. После ще дойде 11 май - св. св. Кирил и Методий. Пак повод, пак пиене. Но празника на буквите си ние пак шизофренично ще  честваме заедно „със славянската култура” на 24 май. Пак ще има бутафорни почивни дни и съвсем истински задръствания по магистралите.

Ах, тази гордост на бутафорния българин. Ах, тази мечта на идиота. България на три морета и на четири мастики. Пак половин милион нашенци ще хукнат в Гърция, други ще копат лозе. После, чиновниците ще дремят в предизборна адаптация, учениците ще се готвят за... абитуриенски балове, а майките им поради бедност ще се хвърлят от мостовете, щото не могат ги облекат като Софи Маринова. После, ще забременеят девойките след баловете и ще заминат на майна си... По пазарите за българчета. Истински. А ние ще дочакаме юни, щото идва денят на Ботев и на всички загинали за свободата... И пак тежки венци и тържествени проверки. Пак речи и паради. Докато съвсем ни се извие врата и се изоглавим като въртоглави.

На въртоглавите гърците са дали наименованието идиот. А идиотът има мечта. Да иде в Гърция, за да го наричат български идиот. И така бутафорно си живеем. От преврат до преврат. От премиер до премиер. От почивни дни към тяхната компенсация. Без да забележим, че всички сме откровено безработни. И Плевнелиев, защото не е нужен никому. И министрите, щото са бездарни. И председателят на  министерсткия им съвет, защото просто от пожарникар работник не става. И свещениците, защото отдавна са загубили вяра в Бог, а пишат мотивационни писма до всеки потенциален патриарх. И журналистите са безработни, защото никой не им вярва, дори и да ги четат за кодош... И поетите, защото...

Защото ще видите какво ще се случи в денят за голямото четене. Не дай си Боже, някоя „писателка” Л. Да реши да си прочете поредния опус. От което идва, че и читателите, и слушателите са безработни. А НС ще излезе пак в заслужен отдих. Нали се разбрахме, че закон за българския език не е нужен. Обяви ни го Лютви Местан. Няма шега... Само бутафория, бутафория, бутафория. Поне болшевиките да вземат да ни ударят една революция, ама и те все се мотат. Много е по-гот да си капиталистически болшевик, еволюционер, нежели да щурмуваш пощата и радиото. Абе, още има ли поща? (Извинете за просташката рима!).