Накратко казано

“И този път ли тихомълком, за да не видят хората това, властите ще наредят бързо и позорно да бъде трит трибагреника ни?” – това написа Иво Инджев тази сутрин, по повод новопоявилия се протестен жест под формата на националния ни трибагреник – върху гранитната кожа на кретенския паметник, възхваляващ армията окупаторка.

Буквално часове по-късно отговорът се видя: да, и този път. В 9.30 сутринта чистачите от общинска фирма “Егида” вече бяха там. Вероятно само за минути са се разминали с Иво. И си чистят сакралните ликове на окупаторите – и премахват знамето на България от флага на окупационната армия, на който – под бялото, зеленото и червеното – се появява отново надписа “Вся власть Советом”.

Навярно бачкаторите от “Егида” дори и не се замислят какво правят. Дори и не се запитват дали със същия успех могат да изтрият от българската история десетките хиляди избити без съд и присъда, експорприациите, концлагерите, полувековното битие под цървула на комунистическата простащина, проминавнето на мозъци – и изобщо всички фактори,  благодарение на които днес сме на това дередже – и све такива, каквито сме.

Те могат и да не знаят какво правят – но тези, които са ги пратили там – те не знаят ли?

Да посегнеш на националния трибагреник не е нещо, което можеш да си позволиш с леко сърце. Все едно от кого е изписан.

И особено – когато е изписан върху паметника на армията, съсипала потъпкала свободата и независимостта на твоята родина. Този жест е безнравствен и безроден. И не само.

Съжалявам, че трябва да го кажа – но той сродява извършилите го. След него между Светлана Шаренкова и Йорданка Фандъкова няма никаква, ама никаква разлика.

Трудно може да се измисли епитет, който да бъде адекватен на това усърдно излъскване на лъжата и позора.  Сещам се за едно наименование за мръсна кърпа или парче плат, с които домакините забърсват разни нечистотии в кухнята.

Ами такива са, накратко казано.