Бойко ПенчевИзминалата седмица беше изключително интересна с оглед на политическите процеси в страната, а най-важният ден се оказа не дори неделята на евроизборите, а четвъртъкът. Денят, в който се разбра, че общи или съгласувани мажоритарни кандидати на ГЕРБ и "Синята коалиция" няма да има. След тази новина шансовете за силно дясноцентристко правителство вече изглеждат по-слаби от всякога.
Въпросът въобще не е в това, че сега БСП ще вземе десетина депутати повече. Важна е не толкова аритметиката, колкото геометрията. Мажоритарният елемент беше въведен, за да помогне на БСП и ДПС, това е ясно. Призивът за уж "повече личности в политиката" беше лицемерен и закономерно единствените личности, които се появиха, са братя Галеви. Затова и вестниците пишат само за тях. Мажоритарните кандидати обаче дадоха на опозицията рядък шанс - да подреди политическото пространство в ясен двуполюсен модел. От едната страна - БСП и ДПС, от другата - ГЕРБ и "Синята коалицията". Едните са управляващите, докарали ни дотук, другите са алтернативата. Така можеше да се намали разпиляването на гласове към популистките и корпоративистки фантоми, можеше да се привлече и значителна част от негласуващите.
Случи се точно обратното. Извън БСП и ДПС всяка коза ще играе за свой крак, а кой ще управлява и в каква коалиция не казват даже екстрасенсите. Беглият поглед върху листите и поведението на основните партии подсказва, че няма да има превземане на властта с всепомитащ щурм. Чака ни дълга окопна война, в която политическите субекти ще се обстрелват отдалеч с оръдията, ще маневрират, ще се държат като дълбокомислени стратези, макар че всъщност не знаят какво да правят. Лидерите искат не толкова да вземат властта в държавата, колкото да си запазят властта в партията. Няма граждански квоти и прочие лиготии - в ГЕРБ листите се водят от областните и градски координатори, в БСП Станишев е издигнал всичките си десни (като Орешарски) и леви ръце (като Гайдарски и Гагаузов), в СДС продължава мъчителното консолидиране около Мартин Димитров и новия политически курс, в "Атака" лично преданите на Волен Сидеров бяха толкова грубо спуснати в провинциалните листи, че избухнаха скандали с тамошните атакисти... Изборите на 5 юли ще са не за вземане на властта, а за придобиване на акции в ООД "България". И за укрепване на партийните редици. Защото войната ще е дълга.
Защо Бойко Борисов отказа общи мажоритарни кандидати със "Синята коалиция". За да им натрие носа? За да не отблъсне мразещи Костов избиратели? За да си остави повече вратички за евентуалните коалиции? (Някои от водачите на листи в ГЕРБ са доста емблематични фигури. Аз на мястото на Станишев сериозно бих се притеснил да видя хора от ловната дружинка на президента Първанов като мажоритарни кандидати на Бойко Борисов). Не е изключено Борисов да се надява не на тези, а на следващите избори. Така или иначе сега сме в сферата на догадките и превъртането на всевъзможни сценарии. И така сбъдваме предначертанията на Доган.
Всичко щеше да е различно, ако ГЕРБ и "Синята коалиция" бяха започнали да оформят полюс, монопол върху алтернативите на сегашното управление. В четвъртък спечелиха всички останали - БСП и ДПС, популистките формации, и особено НДСВ, което се разположи изключително комфортно в центъра и вероятно ще подобри резултатите си от миналата неделя.
А защо Бойко Борисов да не спечели сам, защо ГЕРБ да не може самостоятелно да стане полюс и алтернатива на Станишев и Доган? Защото ГЕРБ ще трябва да дели протестния вот с "Атака", РЗС и останалите, и най-вече защото ще му е много трудно сам да спечели гласовете на разколебаните, отвратените, скептичните, изобщо негласуващите. Харизмата на Бойко Борисов никога няма да изтрие неговата биография. Мнозина разбират, че в момента само той би могъл да свали БСП, но имат съмнения в неговите управленски качества, а и в хората зад него. Предлагайки му ръка, "Синята коалиция" се нагърби с ролята на гаранта, спирачката срещу глупости. Бойко Борисов отхвърли тази ръка. Какво ще се случи оттук нататък е неясно. Задава се хаос и точно затова е важно да подкрепим тези, които биха донесли стабилност и предвидимост.
Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски"
От: http://dnevnik.bg/