Пакт за бременост

Андрю ми е стар приятел. Помня, когато го посетих преди година, седяхме вечер в хола му и пиехме от мръзналото вино. Андрю имаше малка винарска изба, занимаваше се само с това и бе, струва ми се, педантичен и вглъбен. Казваше: „Искай малко и ще постигнеш много”. Виното му бе прекалено скъпо. Тайната бе, че оставяше гроздето до зимата. Чакаше студовете. Береше гроздето при първото сериозно замръзване, когато температурите паднат до към минус десет. Гроздето се бере само замръзнало, казваше, тогава водата в зърната е на кристали и остават само концентрираните захари и киселини. Остава същината, заключи и отпи.

 Да, виното е превъзходно, казах му, а и вие може да си го позволите – нашето грозде зрее рано – ако го оставим до първа зима, зърната съвсем ще се съсухрят. Виното сгряваше, а Андрю, знам го от преди, в една тиха вечер на разговори казваше неща, които после помнех дълго. И при виното и в разговорите търсеше същината. Живееше без жена си, тя беше тръгнала с друг. И без това беше дебела, каза. Дебелите са пълни с енергия и пречат на другите да живеят. Скриват им хоризонта, смееше се. Гледаше чашата свойски и двамата отпивахме заговорнически. Имаше топлина в неговото вино. Топлината я има освен в хората и в някои субстанции, каза Андрю. При виното с времето топлината се увеличава, а при хората намалява. Затова старците трябва да пият вино.

 Децата му живееха с него. В голямата му къща се криеха в своите си стаи и рядко се вясваха. Почти не ми говорят, оплака се – не че сме скарани – не, просто си имат техни неща. Ходят със слушалки на главите. Живеят като в спа. Свещи навсякъде. Тайни. Сдържаност и тишина. Но, какво става под качулките им не знам. Мълчат, или си говорят на уелски, когато са двамата пред мен. Това не е добре, заключи.

 Така беше, чувах ги пред него да си говорят на този абсолютно неразбираем за мен и за баща им, келтски език. Учеха в едно училище в Уелс – пресичаха реката и оттатък моста вече беше Уелс. В училището бяха научили езика. Дъщеря му бе на 18 а синът му на 15 години. Тя се прибираше около полунощ, а той понякога дори не се връщаше, а спеше в приятели.

 Докато не се върнеха, Андрю не заспиваше. Правех му компания. Помня, гледахме един сериал по телевизията, уж по действителен случай – някакви тийнейджърки от един колеж бяха решили да забременеят едновременно, бе се разчуло, други също решиха да раждат и бе станало нещо като епидемия. Една журналистка се появи в училището да разследва случая; медицинската сестра убеждаваше директора да осигури контрацепция за всички в колежа, но всички опити да се спре тази епидемия срещаха дружния отпор на децата. В училището имаше някакъв таен пакт за бременност. Всички бяха луднали по сериала. Не пропускаха нищо. Живееха с усещането, че като е по действителен случай, всичко е истинско. Беше се разразила и медийна буря, пишеха се разни неща и вече за никой не бе ясно, до къде е реалността и къде е фикцията. Броят на бременните колежанки се увеличаваше постоянно.

 Значи, ще се раждат деца без бащи. Според мен е неправилно, каза Андрю. Как така ще раждат за един бас. Детето ще е енергично, само ако зачеването е станало с енергия. Енергията от първите секундни е много важна – остава за цял живот. Не е така просто - ще заченат меланхолични души. Тъжни.

 Глупости казаха малките, в единствената вечер, когато седнаха с нас - ще е много яко. Ще ги покажат по телевизията. Онзи ден показаха пет мацки от едно училище в Суонси,  които са глътнали топката почти едновременно. Да, казах, ще ги покажат веднъж и после ще е тяхна грижата да си гледат децата. Бях решил да подкрепя Андрю. Не бе, каза дъщеря му Маргарет – онова е филм, а това е на живо. Няма да ги оставят така – общината ще им дава помощи. Тука сме социална държава. Целият Суонси ще им помага. Адски ще са популярни тия реалните деца, които са се родили по идея на филма. Момичетата казаха, че наистина ще си гледат бебетата и обещават да завършат, добави Маргарет с необясним възторг.

 Една вечер Тимъти, синът на Андрю ме привика в неговата стая и ми каза, че сестра му искала да говори с мен, но въпросът бил деликатен. Дали обещавам, попита, да изслушам сестра му, да не и се смея, ако ми стане смешно, и да не се възмущавам, ако ми се стори възмутително, и най-важното да пазя в тайна разговора. Абе, каза, заговорнически, нали сме приятели и сме от различни държави, каквото става тук не би трябвало да има значение във вашата държава. Съгласих се и на другия ден, Тимъти ме викна при Маргарет да си говорим.

 Маргарет май бе наследила енергичността от майка си, защото веднага пое нещата в свои ръце. Попита брат си дали съм потвърдил, че няма да се смея и ще пазя тайна, той кимна и тя започна. Каза, че едни нейни приятелки, общо шест, вече са в играта, точно като от сериала – четири са бременни отскоро, едната май имала проблем и не се получавало, но въпроса бил всъщност за номер шест – Кейт.  Тя си нямала гадже, истината е, че изобщо не искала да има - тя е по-така, ако ме разбираш, не я интересуват мъжете, каза Маргарет. Местните момчета я знаят и няма начин да си намери някой, а времето напредва. Та, завърши Маргарет ни трябва помощ – едно посредничество, ако може. Имало едно момче от България, в една ферма за ягоди наблизо, Кирил се казвал, бил хубаво момче и Кейт го харесвала, като за баща, не да са заедно, а това не, уточни. Кейт е сбъркана, не търпи мъже, малко е истерична и притеснителна и няма да може да му обясни, та тук, точно тук бих могъл да помогна аз и да обясня на Кирил за какво става дума. Не можел ли той да помогне на Кейт. Да направи едно бебе - приятелска услуга,  нищо повече. Моля те, моля те, завърши Маргарет. Не мога, казах и направо. Аз съм старомоден. Децата трябва да си имат баща – какви са тия донорства и други глупости. Не ме моли, казах и за тия работи. Нека Кейт се опита да го убеди - пак е нещо. Ще прилича на флирт. Човекът сигурно си има приятелка и си има някакъв подреден живот. Защо искате да го объркате. Човек, като е в чужбина е донякъде беззащитен, вее се като перо във въздуха. Щом не искаш, тогава аз ще говоря с него, тросна се Маргарет и изскочи от стаята. Все пак не ми се разсърди. Следващите дни ми хвърляше някакви заговорнически погледи. Нарочно не я питах какво е станало.

 Вечер с Андрю продължавахме разговорите на чаши вино. Периферно следяхме сериала. Сериалът преливаше в реалния живот, а от там в новините и новините показваха филма, като някакъв демон сеещ ранно зачатие и объркващ представите на децата. Медиите, каза Андрю, да не се правят на ощипани девици, те най-обичат хаоса, а също и да имат протагонисти, които се карат. Когато има проблем, те го пропагандират, а не го решават. Въпреки призивите, кабеларките отказваха да спрат сериала, а правителството не виждаше проблем вместо емигранти, на бял свят да идват новородени, родени от момичета в разцвета на силите си. Психозата бе заляла училищата, майки разказваха по телевизията, как дъщерите им не ги послушали, бащи търсеха извършителя, готови да го утрепят, а най-важното, най-важното в цялата работа, бяха пощурелите девойки, които бяха готови да учат вечерно, но да са и те на гребена на вълната, гордо пъчещи корем.

 Седмица след като бяхме водили онзи разговор, Маргарет ме запозна със Кирил. Много е готин нали, каза гордо. Аз го убедих, да, не беше трудно, ама не за Кейт, ами за мен. Моля те, не казвай на баща ми, моля те! Какво да не му казвам, попитах недоумяващ. Ами, той ми направи бебе....за пакта. И аз съм вътре в играта, каза Маргарет.

 В следващите вечери спокойствието ме бе напуснало и разговорите с Андрю нещо не вървяха. Усещах, че нашите диалози си остават разговори на публиката, докато на сцената идва развръзката с второто действие. Скоро щеше да изскочи българската връзка с всичките и последствия; не можех да лъжа Андрю, че не съм знаел, не можех и да му кажа и за това си измислих някаква причина и се върнах по-рано от планираното.

 След два месеца Андрю ме извести, че ще става дядо. Рано ми е, писа, и ме е яд.