ПРЕДКОНГРЕСНО, ИЛИ КОЙ В БГ НЕ МРАЗИ БОГАТАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Дейли Телеграф: «Новият френски президент-социалист Франсоа Оланд, който неотдавна заяви, че не обича богаташите, има собствености за около 1.6 милиона долара, включително няколко на Ривиерата. Това е същият социалист, който нарече Саркози «фукльо» и който е съвсем малко под нивото на тия, които във Франция плащат специален данък като богаташи».

Щастливият френски социалист мосю Оланд може да е богаташ и без да е социалист. Щастливият български социалист е богаташ, защото е социалист. Мосю Оланд никога не е живял в пролетарска диктатура. Българските социалисти са богати, защото те са били пролетарската диктатура.

Било е време на диви мечти! Било е време, когато другарят Ленин е гледал далеч в бъдещето. Тогава всички социалисти са гледали далеч в бъдещето. Загрижен за положението на любимия му пролетариат, тоест работническата класа, той е виждал нещата така: когато работниците станат собственици на средствата за производство – заводи, машини и т.н., те ще станат свободни и ще са по-добре от подтиснатите и унижени западни работници, защото ще работят за себе си. А когато трудът на работника е свободен, той работи по-съзнателно и по-ефективно. Това означава, че той ще произвежда повече и по-добри стоки  защото, както казахме,  работи за себе си. Така той ще произвежда и много по-евтини стоки (и по-добро качество от западните), което значи, че ще получава повече пари  и ще е по-добре заплатен от западния експлоатиран работник.

Какви красиви мечти! И каква непобедима логика! На тия мечти с всички сили и желание е служел и другарят Първанов (Гоце).

Такива красиви мечти обаче   трябва да се бранят с вички сили на пролетарската диктатура. На стража на тия мечти другарят Ленин поставя другаря Дзержински, който казва: «Ние самите представляваме организиран терор и това трябва да се заяви много ясно...»

А ако на някои това все още не е било ясно, то другарят Ленин пояснява: «Един въоръжен човек може да контролира сто невъоръжени».

В България другарят Червенков допълва: «Държавна Сигурност трябва да представлява очите и ушите на партията». С други думи, зад всяко дърво и юнак. Един от тия юнаци е бил и другаря Първанов (Гоце). На тая Държавна Сигурност  той е давал и  своята лепта за партията, макар че се е бил на интелектуалния фронт, а за всеки, който се е бил на фронта за красивите мечти,  другарят Сталин е написал: «Терорът е най-бързия път към новото общество». И за да е по-ясно на всички, другарят Ленин казва: «Ако социализмът може да бъде осъществен само след  повдигане на интелектуалното равнище на всички хора, тогава ние няма да видим социализъм за още 500 години!»

А като четеш Троцки,  виждаш, че двамата със Сталин като че ли са си плюли в устата: «Историческата издръжливост на буржоазията е колосална... Ние сме принудени да смачкаме тая класа и да я направим на парчета. Червеният терор е оръжие, използвано срещу тая класа, която, въпреки че  е осъдена на смърт, не ще да изчезне.»

Но ето че днес по волята на съдбата другарят Ленин е безвъзвратно мумифициран, препариран, така да се каже, а също и цитатите му, както и цитатите на всичките негови професионалисти на тероризма.

Днес обаче трябва да видим какво представлява партията без «организирания терор» на Дзержински, без «червения терор» на Троцки и без «очите и ушите» на Червенков? Какво, наистина, е тази партия без «очи и уши», защото едно такова око и ухо на партията е бил и другаря Първанов (Гоце).  Какво, наистина, е тая  партия, ако «исторически колосалната издръжливост на буржоазията» и този път издържа и буржоазията възкръсна като Феникс, въпреки (и заради) оплесканото с кръв червено знаме на експлоатираните до смърт работници и селяни при капитализма?

Ами много просто - търсейки отговор на тия въпроси, другарят Първанов се е ориентирал в правилната посока: от тук ловджийски пушчици като скромни подаръчета, от там архарски рога (които той от скромност крие), някоя и друга мезонетка (макар и необитаеми), а за другарката Зорка Първанова (Гоцева) едно луксозно хотелче за сладки старини.  

Днес партията на Гоце Първанов и Сергейчо Станишев иска да живее като буржоазията.  Тя днес е самата буржоазия, и то червена. Буржоазия начело с червеното знаме! От латински  ab-surdus – тоест тъп,  глух! Червено знаме над главите на червената  буржоазия на червения терор! Една от дефинициите за «буржоазия» е «обществена класа, ориентирана към материализъм и хедонизъм». Пътят от тероризма на материализма към хедонизма е извървян.

Днес партията иска да живее в палати с басейни, да пие отлежали вина (с мезета, разбира се) и да пазарува в Париж и Виена. Или както казват американците:  “If you can’t beat them – join them!”.  Какво точно значи днес социализъм за тази социалистическа партия, освен червеното знаме на работниците и селяните - на никого не е известно, а и никой не пита, макар че тя развява това знаме на път и през път? Или какво общо например има  Гоце Първанов, «окото и ухото» на партията,  със сърпа и чука на това знаме?

Като всяка професионална идеологична курва, Богаташката Социалистическа Партия умело смени позициите си и сега заслужава нужната доза класова омраза по всички правила на марксизма: класова непримиримост,  класов антагонизъм и класова борба от пролетариата-гробокопач на капитализма.

Хор на новата работническа класа и трудовото селячество изпълнява демонстративно пред залата на конгреса  песента «Партизан за бой се стяга». След това техният диригент говори за организирана съпротива срещу  капитализма, за прогнилия буржоазен строй и за светлото бъдеще без капиталистически експлоататори.

Участниците в конгреса гледат и  не могат да разберат за какви партизани и за каква буржоазия става дума. Те не разбират, защото «по-скоро камила ще влезе през иглено ухо, отколкото богатия да се раздели с парите си», както казва другарят Маркс и неговата еврейска библия.