BACK TO THE USSR – ОБРАТНО КЪМ СССР

Ако погледнем на Владимир Путин и Дмитрий Медведев като на двете страни на една палачинка, ще можем да си обясним защо двамата трябва да бъдат обръщани от време на време в тигана на руската политика.

Връщаненето към СССР е дълга история и това може да се забележи по много признаци. Един от тях беше случая с госпожа Чапман – руската Мата Хари (или Джеймс Бонд, според вашите предпочитания). Провалът на тая КГБ шлюха беше достоен за комедия от Чаплински размери, когато се разбра, че американското разузнаване е следяло делата й цели десет години, заедно с делата на  десетината други кагебисти, които са й държали пешкира. Десет години американците са ги гледали как крият пари под камък и как харчат парите на КГБ в САЩ! И най-после са казали – стига, за да ги изгонят по живо, по здраво.

Знаела ли е Мадам Бонд (Мата Хари, според вашите предпочитания), че в Москва я очаква триумфално посрещане! Когато Путин се изкачи на върха, едно от първите му изявления беше: «Сега САЩ са единствената световна сила. Ако ние не им се противопоставим, то кой тогава?»

Оттогава той се противопоставя, тоест мъчи се да събере отново останките от Съветския съюз. И колкото повече се мъчи, толкова по прилича на заглъзнал в руската тиня царски велможа при посещение в далечна губерния. На него не му харесва принципа на свободната конкуренция, с който Европа ограничава пипалата му, протегнати за енергиен монопол; той харчи 30 милиарда грешна пара, за да се изфука с олимпиада в единствената планина в Русия, където може да има прилично скиорство; той счита, че Западните страни отделят бившите азиатски съветски републики от Русия, но внася от Америка фабрики за пържени карторфи; той развива Сибир, но с китайски пари и китайска работна сила; от неговата съветска военно-морска флота са останали само ръждясващите корпуси на двадесет бойни кораба; без лавината от евтини китайски стоки Русия днес  не би могла да се облича; руските самолети имат патент да падат точно на самолетни  изложения, дори и когато са проектирани с помощта на западни самолетни компании...

Трагичната картина на руската  изостаналост се вижда от сравнението с вноса на оборудване и инструменти, който в Русия заема половината от руския внос, една трета от който е германско производство. Това обаче е само три процента от целия германски износ, макар че цифрата изглежда внушителна – 73 милиарда долара за 2011.

Изправени пред  унизително низкото техническо ниво на руската промишленост, германските компании са възприели внимателно отношение да не изглеждат обидно конкурентни в сравнение с руските. С малки изключения, германските компании не бързат да се включват в големите руски проекти.

За да се индустриализира, Русия е принудена да внася в огромни количества всичко, което може. Нейното авторитарно разпределение на огромните доходи от газ, петрол и други суровини е крайно изгодно за западния инвеститор, тъй като това е по същество държавния капитализъм от времето на комунизма. От друга страна, огромните доходи на Русия по много начини (и най-вече корупционно) влизат в обръщение в икономиката на страната и създават глад за стоки, които руската икономика не е способна да произведе. Това отваря ненаситен пазар за китайското свръхпроизводство, което и без това е заляло пазарите на бившите средноазиатски републики.

На тоя фон изглеждат доста жалки опитите на Путин да възвърне нещо от предишния статут на КГБ, преди всичко в сферата на индустриалния шпионаж, като в същото време използва и чисто сталински методи за влияние върху западните общества. В 2000 година избягалият на Запад Сергей Третяков, автор на книгата «Другарят Джей» описва как материали, подготвени от руски специалисти, се представят в американските медии като образователни или научни доклади. Те са 99 процента  верни, но в една една малка част винаги показват благосклонност към руската външна политика. Целта е да предизвикват недоволство и опозиция в САЩ или анти-американски настроения в други страни. И макар че времената, когато със сталински пари се поддържаха цели комунистически партии, отдавна са минали, путинското КГБ проявява недвусмислено желание да продължи тая традиция.

В същото време Путин е очевидно недоволен от връзките на американския посланик  с организациите на демонстрациите в Москва. Той е недоволен и от бързия икономически разтеж на бившите азиатски републики с участието на западни инвестиции и вече е показал, че иска да възстанови в някаква форма предишния му любим Съветски съюз. По същество провалът на тази формация представлява некадърността на руския комунизъм да управлява огромната й територия и комплексът от тоя провал е видимо проявен в политиката на Путин.

Въпреки гръмогласните ленински принципи за «республик свободных» след 1917, тези племенни струпвания едва сега поемат съдбата си в свои ръце с чувството за държавност и Путин не е в състояние да спре тоя процес.

По отношение на загубените територии от Съветския съюз той е доста лицемерен, тъй като към европейските републики той се отнася с поносимо недоволство, докато към азиатските той е доста безцеремонен и продължава да се държи с тях като падишах. Затова може да се очаква, че в бъдеще той може да използва принудителен натиск и дори и преврат, за да получи тяхното съгласие.

Особено бие на очи неговото лицемерие в съюзничество с  комунистически Китай по отношение на такива злокобни сталински вкаменелости като Северна Корея. Нейната демонстративна агресивност и до сега не предизвиква никаква конструктивна реакция в Русия и Китай, макар че освен ядрената заплаха за съседите й, в страната функционира с пълна сила сталинския Гулаг. Освен това военното сътрудничество между Китай и Русия вече накара страните в Далечния Изток (Филипините и Индонезия) да погледнат сериозно на въоръжаването си.

В тази панорамна демонстративност на връщане към приомите на СССР особено жалко изглежда военното сътрудничество между Русия и венецуелеца Уго Чавес, когото и самите латино-американци наричат «венецуелския Мусолини».

Източна Европа не прави никакво изключение в амбициите на Путин и едно от най-слабите звена в района е България. Поради своята отдавна засвидетелствувана традиция на угодливост към Русия, българската Държавна Сигурност днес е готова торна почва за путинските намерения. Поддържането на политическа нестабилност и спъване на бързото икономическо развитие на страната изглеждат като главни цели на путинското КГБ в България, с по-далечна цел отделянето й от Европа и връщането й в руската сфера на влияние. Особено активна роля в тоя смисъл играе Българската Социалистическа Партия с нейните видимо анти-западни позиции, проявени в продължение на десет години от бившия президент и бивш агент на Държавна Сигурност Гоце Първанов.

Неспособността на страната да се отърси от здраво вбитите в тялото й комунистически кърлежи – тайни и явни, могат само да убедят Путин, че един ден той ще постигне целите си.