Иран и перспективите за нова война

Проблемът с Иран и ядрената му програма силно напомня "военната тревога" от началото на 2006 г., когато САЩ сякаш всеки момент щяха да нанесат въздушен ракетен удар по Ислямската република. Наистина тогава не се стигна до директен сблъсък между "световния хегемон" и близкоизточния му антагонист; нещата се разминаха с война между техни alter ego, най-доверените съюзници на тези страни в Близкия изток - Израел и ливанската организация Хизбула.

    Днес обаче градусът на напрежението между Запада и Техеран отново се повишава, макар че през последните седмици донейде спадна в очакване на поредния кръг преговори по ядрения проблем на Иран, насрочен за този месец.

    Един вид "репетиция" за война с Иран безспорно са неотдавнашните бойни действия в Либия. Помним, че въоръжени сили на арабски държави от Персийския залив и най-вече на Саудитска Арабия окупираха Бахрейн, където масово протестираха шиити, потенциални съюзници на Ислямската република. Виждаме, че не спират опитите за смяна на политическия режим в Сирия - сред основните подбуди е стремежът Техеран да бъде лишен от най-важния му съюзник в басейна на Средиземно море.

    Анализът на всички тези и множество други факти налага извода, че е в ход голямо политическо "прочистване" на Близкия изток с цел да се подготви стратегическо пространство за удар срещу Иран.

    Изгледите да бъде бомбардирана Ислямската република съществено нараснаха, след като армейската групировка на САЩ бе изтеглена от Ирак и се засили съперничеството между просаудитските и проиранските сили в тази страна.

    Във връзка с хипотетичната "ядрена заплаха" откъм Иран трябва да изложим следните съображения. По данни от най-новия доклад на ЦРУ за Конгреса на САЩ Техеран разполага в момента с 4150 килограма нискообогатен уран - до 3,5-5 на сто. Той е годен за създаване на атомно оръжие горе-долу, колкото желязната руда със същото съдържание на желязо става за правене на брадви. Естествено Иран би могъл да се опита да направи не уранова, а плутониева бомба; наследниците на персийските царе обаче нямат реактори за производство на плутоний.

    Ядреният реактор с тежка вода в град Арак теоретично ще може да дава по 9 до 14 килограма плутоний годишно; засега обаче това е само проект и се предвижда строежът да приключи след 2-3 години, а разнообразни причини навяват съмнения дали Иран изобщо ще се справи. Срещу ядрената му програма действат високопрофесионалните разузнавания на Израел, Великобритания и САЩ, използващи най-широк арсенал от "средства за възпиране": от традиционните, "мръсни" - покушения срещу ядрени физици и диверсии в ракетно-ядрени обекти на Техеран, до най-нови, най-"чисти" и високотехнологични, каквото бе вкарването на червея Стъкснет в компютърни системи чрез най-модерни сателитни предаватели.

    Засега "атомната заплаха" от Техеран е класическо плашило за публиката, типичен политически мит. За всекиго, запознат поне на училищно ниво с ядрената физика и данните за ядрената програма на "страната на аятоласите", мисълта, че днес-утре Иран ще стане могъща държава с атомни ракети (каквато е още от 1998 г. една страна с твърде съмнително настояще и още по-съмнително бъдеще - Пакистан), е кажи-речи смехотворна. Засега Иран не е станал дори "прагова държава", сиреч страна, способна да създаде ядрено оръжие, каквото обаче не притежава (ще посочим за пример Япония, Германия и Бразилия). И съвсем не е сигурно, че ще стане такава в обозримо бъдеще.

    Проблемът всъщност не опира до митичния "атом", а до факта, че Иран набира все повече мощ като съперник и конкурент на Запада и петролодобивните монархии от Арабския полуостров в сферата на геополитическия контрол върху най-важния по добив на енергийни ресурси регион на планетата. Което - според мен не сега, а след време, но най-много до пет, максимум десет години, - вероятно ще предизвика най-накрая "превантивни" въздушно-ракетни удари по Ислямската република. Същинската им цел ще е да ликвидират нарастващия й военноикономически потенциал, а формалната - да унищожат нейните ядрени обекти.

    Нека обаче си припомним думите на известния американски стратег Бжежински: "Предприемането на силов вариант срещу Иран ще означава край на глобалното господство на САЩ". А на 13 декември 2011 г. експертът -   световноизвестно "светило на атлантизма", заяви пред Атлантическия съвет, че последиците от евентуална война с Техеран може да бъдат катастрофални не само за САЩ, но и за целия свят.

    В интерес на страната ни е Иран тъй или инак да издържи на натиска. При всяко положение да остане политическа сила на макрорегионално равнище. Защото тази шиитска държава представлява един вид щит, предпазващ кавказките и средноазиатските граници на Русия от натиска на войнстващия салафитско-уахабитски ислямизъм, който само ще се засилва занапред, а евентуална победа над Техеран ще го заздрави неимоверно.

    Това изобщо не означава, че въоръжените сили на Русия трябва да вземат участие в бойни действия на страната на иранската армия: във войната на Запада с Ислямската република Русия категорично трябва да остане неутрална. Абсолютно необходимо е обаче да се погрижим за укрепването на противовъздушната и противоракетната отбрана на южната ни съседка, като й предоставим (въз основа на търговска сделка) необходимите военнотехнически средства. Навярно все още има време за това, но то стремително изтича. /БТА/

/Андрей Шарков/