Свободата днес и тук 24 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Дим над моста

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева

 

Шефът на предизборния щаб на СДС Борис Марков намира разпадането на „Синята коалиция” за естествено с оглед на разликата между СДС и ДСБ. „В ДСБ лидерът е по-силен от партията, а в СДС е точно обратното. Когато две партии функционират по толкова различен начин, няма как да са в коалиция.” - обяснява той.
            Дали наистина сега за СДС остава най-лесното - да са искрени и честни с хората. Което понякога е трудно и непостижимо – опитът го доказва. Означава ли това, че нямат проблеми с посланията към избирателите и че не им липсват идеи как да ги мобилизират и мотивират. Излиза, че най-трудното е било да се отстрани Иван Костов. А може би и най-същественото.
            В интервю по TV 7 Борис Марков оприличи състоянието на СДС след приключването на „Синята коалиция” с това на политзатворник, озовал се на свобода.
            Като кит на повърхността
            Когато навремето Стефан Софиянски напусна СДС - тогава начело с Костов, той заяви :”Ох, олекна ми.”
            Напускането на „Синята коалиция” и разривът с ДСБ е повод за някои да се чувстват като Сизиф, освободен от камъка. Ако действително е така, няма пречки СДС да разпери крила и да полети. Но дали ще литнат и резултатите на партията при следващите избори. Защото, ако подобно нещо не се случи, оправданието с Костов вече няма да върви. Сега ще проличи дали фиксацията върху него не затваря широко очите на СДС за реалните му проблеми. Така, както ги затваря във вица за човек, който искал да си смени името. На въпроса как се казва, той отговорил „Иван еди-кой си” (фамилията не е за споменаване). Служителят закимал с разбиране и попитал: „А как искате да се казвате оттук-нататък?”. „Петър еди-кой си.” - бил отговорът.
            Ако най-същественият проблем на СДС е и беше Иван Костов, това е бял кахър, защото вече е отстранен. Проблемът няма повече да дърпа посърналото лъвче за глезена и да го държи под вода.
            Синхронно напусналите ДСБ също се отърваха, като заплуваха към нова инвестиционна програма, гарантираща по- вероятно осребряване на усилията им.
            „Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи”
            Прекъснатата вече връзка между СДС и ДСБ беше наречена „гей брак”
            От своя страна, Иван Костов коментира събитията далеч по-сухо и неемоционално – че се отхвърля споразумение, в което е описано „какъв ангажимент и какви политики ще защитаваме.”
            След уверената загуба на местните избори през 2003 тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова заяви на пресконференцията, че току-що се е създала нова дясна коалиция. Звучеше като победител. Край нея стояха наредени хора, които не ме зареждаха с оптимизъм за бъдещето образувание. Тогава осъзнах, че в този си вид и с подобни неадекватни послания, СДС не е това, което очаквам. Осъзнах и че няма за кого да гласувам при това положение.
            За мен създаването на ДСБ запълни една липса. Затова не се виждам като откъсната от СДС чрез Иван Костов. Не съм цвете или зеленчук, за да ме откъсва който и да било. Наблюдавам, преценявам и решавам. За момента ДСБ е най-автентичният ми и компетентен политически представител, което не означава, че председателят й е „в бяло, с вейка от маслина”. Безспорно е, че е най-обругаваният и демонизиран политик, с омразата към когото АЕЦ „Белене” би могла безпроблемно да се построи – по думите на Огнян Минчев.
            Между отричани заслуги и премълчани вини – идеалният субект, пасващ на всяко злодеяние  - тъй както универсалното ренде Вьорнер решава кухненските проблеми на всяка домакиня. Що е то – въпрос с понижена трудност.
            „Синята коалиция” не обещаваше да разкрие по-широк хоризонт – в смисъл да привлече нови избиратели или да възвърне голяма част от изгубените. Тя по-скоро гарантираше донякъде присъствие в бъдещ парламент. Но не затова навремето беше създаден СДС – да гарантира някакво свито присъствие, а за да бъде двигател за промяна. Вместо това пред двете съставки на бившата коалиция – СДС и ДСБ, се очертава реалната възможност да се превърнат в извънпарламентарна опозиция – да не прехвърлят четирите процента и да затанцуват своя "последен валс".
            В момента е необходима обективна безпристрастна оценка – без взаимни обиди. Трябва някаква обща изходна точка и лечение от излишно его. Никой не е толкова велик и никой не е толкова незаменим. Дали СДС не „наневизира” дясното в стремеж не той самият (Нане) да е добре, а тъкмо на ДСБ (Вуте) да е зле. След загубата на парламентарните избори през 2001, макар и след известна пауза – Костов подаде оставка като лидер на СДС. Дали не е време да направи и днес същото като лидер на ДСБ – не, за да угоди на критици и откровени ругатели. Не поради липса на качества и визия за бъдещето. А поради амортизация от присъствие, чиито изборни загуби се превръщат в тенденция.
            „Отломки нищожни”?
            ДСБ проявява интерес към името „Синята коалиция”. Може би възнамерява да го запълни с ново съдържание. Чудя се обаче с какво. СДС не дава името. Сигурно и там предвиждат да влеят ново съдържание. Мартин Димитров вече съобщи подозренията си, че сред поканените за това ново съдържание ще е НДСВ.
            Каквито и грехове да има Костов, но подмяната на ДСБ в „Синята коалиция” с участник в Тройната такава, ще постави СДС в доста неловка ситуация – още по-странна от тази през 2003.
            Или двете сини партии са решили да си играят като сърдити деца на „На си ти куклите, дай си ми парцалките”. Защото май наистина само парцалки останаха. Парцалки от общата ни синя надежда, че е възможно по-различно бъдеще, в което да сме по-сплотени, по-самокритични и по-добронамерени. И да заживеем с мисълта, че не сме върха на сладоледа – защото не сме най-умните и най-безгрешните. Утре винаги ще се появи някой по-умен и по-безгрешен.
            Емблема на „Синята коалиция” беше мостът. Той е вече изгорен или срутен.
            Върху кладата от останките му някой казва, че е сбъднал сините мечти. Значи ли това, че предишните мечтатели са вече излишни.. Не е страшно партии да се окажат излишни. Страшно е да се гледа на хора като на контейнерчета, където да спускаш „правилни” послания, които да покълват и да дават плод. Който и да го прави, допуска грешка. Защото сбъдване не значи конкретно отхвърляне или осъществяване на даден проект, а начин на живот с предвидими и честни правила.
            Не, мечтите още не са сбъднати. Съвършенството е непостижимо. Има само път и стремеж към него. Който смята, че го е постигнал, дълбоко се заблуждава.
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional