Гоце се оттече

Червените могат да си отдъхнат след един наистина инфарктен конгрес. Инфарктен – защото до последния момент не беше сигурно накъде ще задуха вятъра, та да могат бедните делегати да настроят спрямо него своя вот.

Напразно се притесняваха: резултатът щеше да бъде същият, ако Гоце беше останал в играта. И все пак имаха късмет: не им се наложи да се двоумят над изборната урна.

Сергей Станишев спечели без бой. Единственият му реален съперник се изниза на пръсти. Направи го като последен страхливец, какъвто всъщност е – щом разбра, че няма шанс да спечели.

Това е добър резултат за демокрацията в България – доколкото изобщо има такава. Резултатът от този конгрес съвсем не беше само вътрешнопартиен проблем. В контекста на особено мътната ситуация в оставащите още година и нещо до края на мандата на ГЕРБ, съвсем не би било без значение дали БСП ще бъде водена от настоящия временен лидер на европейските социалисти или от резидента на Кремъл в България (може би вече бившият такъв?).

Защото Станишев – включително и благодарение  преизбирането си – си запазва шанса да се пребори за реалния председателски пост в ПЕС – и поради тази причина ще води политика, съгласувана с принципите и ценностните кодове на европейската левица. Докато ако би бил избран бившия (с извинение) български президент, то той би направил всичко възможно, за да изтегли България (в мътните води на кризата и на почти сигурния гръцки фалит) колкото се може по на изток – а при сгода – направо в нозете на Путин. Със Станишев поне има някаква надежда партията по необходимост да спазва поне някакво относително благоприличие, додето с Гоце начело би продължила с безогледното си рубладжийство, ченгесарските си сценарии и олигархическите си задкулисия.

Тази надежда изглежда илюзорна, когато става дума за БСП. Не толкова илюзорен обаче е вътрешнопартийният блокаж, който също работи в полза на България. Защото с  оттичането Гоцево играта не приключва – напротив – може би едва сега започва.

Преди конгреса плъзна едно остроумно клипче, в което Станишев казва на своя съперник: “Я не архар, товарищ Първанов!” Да, въпросният товарищ не успя да го отстреля и доста малодушно се изниза от полесражението – но от това не следва, че е заровил томахавката и прибрал ловната пушка в калъфа. Ловът продължава – не успял в прекия сблъсък, Първанов ще дебне Станишев на гюме.

Няма да се откаже – и дори бихме могли да кажем, че сменя стратегията си в движение. Иска да бъде майка на БСП – и идентифицира себе си като истинската такава чрез притчата Соломонова: истинската е тази, която се отказва от своите майчински претенции, когато Соломон повелява детето да бъде разсечено на две.

Истина е, че Гоце не иска половината от детището БСП, защото иска цялото. Оттеглянето му все пак успява да накърни Станишев – тъй като го лишава от ореола на победата. Демонстрира се благородство и – разбира се – саможертва в името на целостта на столетницата. Тази саможертва ще бъде припомнена. В сгоден политически момент.

Не е трудно да видим кога ще се състои това припомняне. Ще се състои след изборите, които БСП ще изгуби. И тогава другарят Първанов ще се провикне гороломно от своята пусия: Казвах ли ви аз.... След което ще събере оцелялата партийна дружина и ще я закара право в кошарата на ГЕРБ.

И това вероятно ще бъде краят за БСП. Именно затова оттичането Гоцево е добър знак за българската демокрация: той ще продължи да рие в червения фундамент. Ще използва всички мръсни номера, на които е способен – а той е способен на много. И в крайна сметка – дори и само от яд порради невъзможността да постигне реална победа, вероятно ще разцепи БСП – нещо, което до вчера изглеждаше невероятно.

Ако не я разцепи, то поне ще я омаломощи достатъчно. С което хипертрофираната левица ще се спихне в достатъчна степен, за да не може да пречи на нормалното развитие на страната ни.

Може би този сценарий ви се струва прекалено оптимистичен и футуристичен? Ами вижте докъде я докараха червените за няколко месеца само – докато се гласяха за злощастния си конгрес. Там се млатеха зад кулисите, но мръсната пяна изплуваше на повърхността.

Какво по-точно изплува?

За сметка на Първанов: че е отървал дон Цеци от пандиза срещу циганските гласове за втория му президентски избор. Че вицето му – очевадно не без негово знание – е помилвал садисти и е давал българско гражданство срещу заплащане. Че наистина го има онзи мезонет, заради който отсвириха Иво Инджев от БТВ – и че даже не е един, а са два. Че благопристойната Зорка, мигом след като престана да бъде първа дама на републиката, завъртя бизнес за милиони – и че всъщност Дянков е имал пълно право с определянето на президента като милионер – и не е имало за какво да се оправдава.

За сметка на Станишев – че преживява от комисионните на Моника Йосифова, които сам е реднал в качеството си на министър-председател. И че при целия си рев за платените и опорочени избори, БСП е най-наглият и безскрупулен търгаш, чиито кирливи ризи са били вадени някога на политическата сцена. Справка: сливенската одисея – при която местни лидери на БСП си говорят като едни мутри – и планират именно мутренски сценарии.

А се представете сега какво ще научим до изборите през 2013 г. Както и на какви мърляви задкулисни хватки ще станем свидетели – след като дори и пършивата лидерска карамола вкара в употреба камък в стъклото на личен автомобил, придружен с бележка “Внимавай на конгреса”. И можем сериозно да се надяваме, че подир Гоце ще оттече в историята и самата столетница – което, пак повтарям, би дало някакъв шанс за нормализиране на изцяло ненормалната ни държава.

Две думи накрая и за големия проблем на БСП – тъй като той е проблем и на цялата политическа класа. Няма идеи, няма политически визии – те са подменени с някакви фигури, от които вони на мухъл. На какво се основава например претенцията на Георги Първанов да оглави столетницата? Чисто и просто на казването, че той бил силен лидер и можел да бие Бойко Борисов. Как ще го бие, с какво ще го бие, в името на какво ще го бие – затове и дума не става. И каква е защитната хватка, която Сергей Станишев прилага? Казването, че той поне щял да излезе на бойното поле, докато Първанов щял да прояви завидна коалиционна култура, като се съюзи с ГЕРБ в името на националното съгласие...

Прав е другарят Станишев – но какво от това. Истината е, че и двамата са слаби лидери. Истината е, че и двамата нямат идеи. Истината е, че и БСП като цяло няма потенциал да излъчи ново лице.

И другата страна на истината е, че българската политика като цяло страда от същия недостиг – от същата баналност и изчерпаност. Скандалниченето на този конгрес доста прилича на скандалниченето в СДС. Вкопчването на Първанов във властта много прилича на вкопчването на Иван Костов. Правенето на псевдограждански партии от типа на “България на гражданите” много прилича на правенето на АБВ. И няма кой да каже след карнавала, продължил повече от две десетилетия: “Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме”.

България боледува. Политическата й класа е изчерпана. Това изчерпване естествено води и до изчерпването на политическото като матрица за общо живеене. Води до гражданска анемия, до цинично пренебрежение към всякакво общо дело. Време е тази политическа класа да си върви и да си гледа старините. Иначе нейното изчерпване ще изчерпи и нашето бъдеще.