БОЙКО БОРИСОВ И ЧИКАГСКАТА ОПОЗИЦИЯ

Когато един стар български емигрант  в Чикаго попита президента Плевнелиев какви са политическите и търговски отношения на България и Русия, както и за слуховете, че Бойко Борисов посещава често руското посолство, той очевидно е знаел, че това е най-болезнения и най-оголения нерв в българския политически живот.

Заявлението на президента, че България няма да е Троянски кон на Русия, му донесе много аплодисменти, макар че вече звучи банално и не по-различно от балоните на предишното комунистическо ченге-президент Първанов. Плевнелиев има да положи много, ама наистина много усилия, за да убеди чикагската българска общност в независимата от Русия политика на България. Тази общност очевидно знае много добре, че Русия е ни повече, ни по-малко исторически най-големия враг на българската национална независимост. Както никой друг тази страна е отговорна за хиляди жертви по време на червения терор, унищожени с методи непознати в историята на България. Нещо повече, руските опити за контрол над Балканите стоят зад многобройни войни и планирани усилия за етническо разделение и вражди в целия район.

Чикагските българи не са българските българи. Те са възприели принципите на свободна Америка и възпитават децата си с тях. Динамиката на американския начин на живот им е дала всички възможности да елиминират разликата между  изостанала пост-комунистическа България и развита гражданска общност като част от американската цивилизация. Те наблюдават развитията в България с интерес и ги боли не само заради лицемерието и бандитизма  на българската пост-комунистическа върхушка, но и заради мръсотията на неоткровената правителствена политика на Бойко Борисов.

Посещава ли Бойко Борисов руското посолство? Въпросът не е толкова в това дали той го посещава и колко често го посещава, а защо го посещава? Нуждата да го следят къде ходи и с кого говори идва от нахалството му да е безотчетен и да си позволява евтини шопски майтапи за прах в очите, когато хората очакват обяснения, откровеност и искреност.

Не малко пъти в пресата са били пробутвани възможности за тайни връзки, за приятелството му (пак тайно) с комунистическото ченге Гоце Първанов или за коалиция с всички. Никой не си прави илюзии, че въпреки евтините му анти-комунистически изблици и злъч, той е един класически пример на замесен с комунистическа мая хитрец, не по-малко хитър от някогашния си господар Тодор Живков.

Едва ли с трикове и извъртания той ще натрупа политически актив в една обедняла България, където путинска Русия само е сменила тактиката си и днес действа чрез петата си колона, тоест комунистическите алъш-веришчии и висшия десарски апарат, поел ролята на стратегически think-tank.

Повече от всякога българите в чужбина очакват не каква да е власт, а отговорна власт. Това е и най-кратката дефиниция за демокрация – ОТГОВОРНА ВЛАСТ! Това не означава Бойковото празнословие  или неизвестните му контакти с когото и да е, още по-малко лъжи или политическа неграмотност. Ако той и подобните на него комунистически ченгета, жадуващи за власт, си мислят че българските общности в чужбина са далече и безвредни, то той може да се изправи пред доста неприятни изненади както финансово, така и политически. Двеста и петдесетте хиляди български американци са достатъчно голяма част от мизерния бюджет на Бойко Борисов, за да си позволи да ги подмине в какъвто и да е смисъл.  Той би трябвало да зареже елементарните си шменти капели и да намери пътя към истината, а не само да пробутва фалшивия си антикомунизъм. Русия продължава да е главната пречка към свободното развитие на България, да не говорим за  липсата на национален суверенитет, който по същество е синоним на национално достойнство. От чужбина тия понятия са осъзнати много по-болезнено, отколкото един Бойко би могъл да си представи. Връщането на това достойнство е само въпрос на време и той включва откъсването на руския кърлеж от тялото на България.