Свободата днес и тук 18 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Рецептата на Лукашенко за политическо дълголетие

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Аркадий Мошес, "Ежедневний журнал"

 

    Както и през 2000 г., за първото посещение на Владимир Путин в чужбина след поемането на президентския пост бе избрана Беларус. Наистина тогава Минск беше етап от маршрута, който го отведе в Лондон и Киев. С Украйна обаче през последните две години се изпокарахме май окончателно. Колкото до

Великобритания, Кремъл е натрупал доста упреци към нея още отпреди десет години и оттогава Лондон не е сред приоритетните партньори на Москва, избрала като по-удобни Берлин и Париж. На последните предлагаме и в наши дни да демонстрират взаимно разбирателство и интерес. Естествено обаче в Берлин са практически изчерпани и чистосърдечната вяра в сътрудничество с Москва от времето на Герхард Шрьодер, и илюзиите за модернизация в Русия - затова руската дипломация все по-трудно успява да постигне в Европа някакви външнополитически резултати.

    А Беларус си остава в топлистата, както и преди. Нещо повече, значимостта й за външната политика на Кремъл - сиреч значимостта на външно безпроблемните отношения със съседните страни, само е нараснала.

    Във вътрешнополитически контекст отдавна бе обърнато внимание, че режимът на Александър Лукашенко притежава авторски права върху цяла серия изобретения, внесени и внедрени по-късно в Русия. Ще изнесем извън скоби придворния хокей, наложен като мода от беларуския лидер, макар че той според мен все пак не е излизал на леда пред телевизионните камери в деня на президентската церемония. Успя обаче да настрои тъй вещо механизма за обезвреждане на политическия протест чрез затягане на гайките, че понесе сравнително безболезнено и рязкото влошаване на икономическата ситуация в страната, и спада в рейтингите, и много други неща. След изборите властта сполучи да поукроти страстите в Беларус и днес съответните структури в Русия със сигурност внимателно проучват беларуския опит. Москва няма как да не разглежда Лукашенко като свой съратник във възпирането на "екстремизма" и като един от малцината си съмишленици днес. Всъщност точно това определя основното съдържание на визитата, призована да демонстрира взаимна подкрепа и солидарност. Няма да ги търсим в Кемп Дейвид я!

    Важен е сам по себе си и външнополитическият аспект. За всекиго е ясно, че не може да има постсъветска реинтеграция без Беларус. Митническият съюз и евразийските механизми трябва да заработят, инак всички безпредметни приказки за водещата роля на Русия в региона няма да струват и пет пари, и това до голяма степен ще зависи от лоялното поведение на Александър Лукашенко.

      Проблемът обаче е там, че беларуският президент също чудесно схваща всичко това. Той знае, че днес е необходим на Москва повече отпреди, затова исканията му само ще нарастват занапред.

    Защо е тъй самоуверен Александър Лукашенко? Защото Москва неведнъж се опита да упражни натиск върху него, но той всеки път успяваше да избегне удара. Да си припомним знаковите етапи.

    Първо, Лукашенко оцеля, без да понесе особени вътрешнополитически щети, след кампанията в руските медии, многобройните серии на "Кръстния бащица" и предполагаемата подкрепа от Русия за някои беларуски опозиционери по време на президентските избори от 2010 г. Електоратът му не реагира на тази кампания. Хайде някой да докаже сега, че Москва може да сваля и да kазначава управниците в Минск.

    Второ, възстановена бе системата за субсидии от Русия под формата на евтин газ и достъп до руските пазари, частично разглобена преди това. И то без никакви стратегически важни отстъпки в полза на Русия с прехвърляне на собственост. Руски фирми получиха и останалия дял от "Белтрансгаз", но той бе продаден срещу добри пари и това е печалба, а не загуба; при това преработката на петрол и калийните торове си остават собственост на беларуската държава. От арсенала на руската външна политика може по принцип наистина пак да бъдат извадени разни санитарни ограничения върху вноса на беларуска селскостопанска продукция. Засега обаче износът за Русия само расте.

    Трето, Минск успя да остане самостоятелен и във външната си политика. Беларус не призна независимостта на Абхазия и на Южна Осетия - за това се изприказваха много неща, но добрите й отношения с Грузия стигнаха и доста по-далеч. Което впрочем бе от полза за Минск и в отношенията с ЕС. Когато миналата година Брюксел се опитваше да убеди страните от Източното партньорство формално да осъдят беларуския режим, този опит се провали до голяма степен тъкмо заради несъгласието на Тбилиси. Така натежа още по-силно старата истина, че задача на дипломацията е да печели повече приятели, а не врагове.

    И ето че Минск изглежда започва полека-лека да минава в настъпление. При скорошното посещение на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев в Беларус ясно бе представено следното гледище: за партньорите си от Митническия съюз Русия представлява между другото и транзитна територия; едва щом бъдат изравнени условията за транзит на товари (с уеднаквяване на железопътните тарифи и достъп до руските тръбопроводи за Камзахстан), ще се отворят и перспективи за по-нататъшна реинтеграция. Ако тези условия наистина бъдат изпълнени, ще може да говорим за истинска геоикономическа революция в постсъветското пространство. Ако ли не, Лукашенко ще получи предлог да даде заден ход. Няма как да кажем, че Москва не е била предупредена.     

    И най-важното, Лукашенко - верен на себе си, остава крайно недипломатичен. Кой друг може да си позволи да заяви в послание до mарламента, че "нито Русия, нито Путин нямат ресурси, за да удушат Беларус"? Че тъкмо Русия е разбрала, че ако натисне Беларус, ще изгуби един съюзник, и затова е отстъпила? А Лукашенко може. Защото знае, че дори след тези думи ще бъде удостоен с посещение от държавния лидер на най-голямата сила в региона.

    Всъщност има и друго мнение, според което Москва се е насочила към продължителна игра. Сиреч, признала, че няма възможност в най-близко бъдеще да намери заместник на Лукашенко, Москва е решила да изчака - чрез механизмите на Митническия съюз и базовите за него механизми на Световната търговска организация да получи в крайна сметка контрола върху беларуската икономика, да изгради нова система за лоялност, незадължително свързана с днешния президент, да избере, без да бърза, подходящ кандидат и чак след това да стреля.

    Какво пък, тази гледна точка има право на съществуване. Дали е вярна или грешна - времето ще покаже. До момента обаче Лукашенко неизменно е ставал победител в дългосрочната игра, надвивайки един след друг лидерите на Русия. /БТА/

/Андрей Шарков/

 

 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional