И ето идва най-безсмисленият ден

Клубът по бойни изкуства "Годжо-рю" ще направи демонстрация. После същото ще свършат и три-четири мажоретни състава. Ще има и нещо, което лекомислено е наречено "Благотворителен концерт и базар за децата на българската армия". Така изглежда в сбития си вариант и с незначителни съкращения общинската програма за Деня на детето във Варна.

Във Видин също не се дават. Там в изготвения списък с мероприятия има детски празник "Щуроландия", "представяне на полицейски академии" и надбягване с чували, като програмата се реализира и със съдействието на Адвокатската колегия и Областната дирекция на МВР в града. Преди старта на спортните състезания на площад "Бдинци" учител по йога, ще изнесе лекция за преимуществата на здравословния начин на живот. За финал от Регионалния комитет на "Червения кръст" са подготвили конкурс "Мини Мис и Мини Мистър".

Това сравнение на две произволно избрани празнични селекции показва, че културно-масовият шаблон работи с еднакъв успех, независимо от размера на общинските бюджети или капацитета на местните администрации. Първи юни е повод, използван за отчитане на дейност преди всичко в посткомунистическите страни. В България той се налага след 1949 г., когато Москва обявява, че датата се приема за Международен ден за защита на децата. Изпразнен от идеологическия си пълнеж, сега празникът е трудно различим от предиобед в парка с безплатен балон, спонсорирана близалка и банален хумор.

Позитив и негатив

В комедията "Синоптикът" (The Weather Man ) героят на Никълъс Кейдж, Дейв Сприц е телевизионен водещ, който представя прогнозата за времето в чикагска телевизия с висок рейтинг. Той е добре платен, но страда от възмущението на аудиторията заради огромната заплата, която печели без усилие. Това терзание ражда знаменитото му прозрение: "Знаете ли, че да направиш нещо трудно или нещо правилно, обикновено е едно и също? Нищо значимо не е лесно. "Лесно" не съществува като понятие в живота на възрастните."

Доказателството за верността на това правило дойде в същия ден, в който сайтовете на българските общини преляха от розовото на първоюнските им хепънинги. Тогава стана известно, че правителството на Германия, която не отбелязва празника, е приело програма, според която от 1 август 2013 г. всяко дете до 3 години ще има гарантирано място в детски ясла, или градина. Ако това е невъзможно, общините трябва да поемат разходите на семействата за детегледач. По тази причина германското правителство смята да им съдейства при получаването на изгодни кредити за изграждане на детски ясли, както и да стимулира компаниите за откриването на детски градини за децата на служителите им.

Негативът на тази положителна новина изглежда така: Издирването на обобщена информация за броя на децата, които и след днешните "Годжо-рю" демонстрации ще останат извън детските градини и ясли е мисия почти невъзможна. Само в София обаче не достигат около 16 хил. места. По тази причина все повече семейства прибягват до решението на т.нар. родителски кооперативи, в които се редуват, за да гледат децата си. Но те съществуват по-скоро на ръба на Закона за народната просвета, защото не се вместват в нито една от категориите - държавна, общинска или частна детска градина, предвидени от текстовете му.

Дори и да регистрират "комуните" си като частна детска градина, майките и татковците няма как да покрият изискванията тя да има не повече от 30% застроена и не по-малко от 50% озеленена площ. Да има ограда, висока 1.6 м, физкултурно-музикален салон, директорски кабинет, учителска стая и "по възможност" плувен басейн. Друг е въпросът, че голяма част от общинските детски градини също не покриват тези норми. Усилията на администрацииите обаче често и "по подразбиране" се оказват насочени съвсем в друга посока.

Празнично меню

През пролетта на миналата година кметът на Варна демонстративно не пожали сили, за да превърне от публична в частна общинска собственост 10 от 16-те зелени декара, върху които в приморския парк се намира градина за деца с говорни дефекти. След това теренът трябваше да бъде отстъпен на местен бизнесмен срещу пристрояване на едно от крилата на градината. Номерът не мина, но очерта симптом. Същият като хроничната безсмислица на твърденията в социалните програми на повечето големи общини в страната, че с предимство при приемането в детските градини щели да се ползват децата в риск, с тежки заболявания, близнаците, тези от многодетни или приемни семейства, на родители студенти, сираци, с неизвестен родител и т.н и т.н. Ако всичко това беше вярно, още минала година детските градини и ясли трябваше да са приели децата на всички ромски семейства с незначителни изключения. Но понеже говорим за "негатив" на германския модел, тук нещата стоят другояче.

Помним, че министърът на здравеопазването Десислава Атанасова влезе в кабинета си през новините за внезапни проверки, които извърши по сигнали на неправителствени организации в социални домове в страната. В едно от отделенията на дома в Плевен Атанасова намери 16-годишно дете с тегло под 16 килограма, а други на по 10-години едва стигнали 5-7 килограма. За нахранването на децата персоналът отделял най-много 5 минути, като за целта смесвал смачканите супа, второто и десерт в биберони с големи дупки. Проверките на Атанасова секнаха точно толкова внезапно, колкото и започнаха. Като се гледа активността й в позитивен план, няма как да се премълчи, че ако не беше посетила дома в Плевен, храната на децата едва ли щеше да бъде разделена на първо, второ и трето дори и за днешния им "празник".

Ванилов шейк

Общинските администрации или т.нар. НПО-та, на които те най-често користно делегират дейностите по интеграция на ромите, от години са превърнали задълженията си в устойчива формалност. В резултат на това детските ясли, градини и забавачници у нас продължават мълчаливо да държат ромите далече от вратите си. Така те се оказват губещи още при първия опит за контакт дори със задължителния сегмент от системата на образование. Още по-перфидна е практиката, при която учители и училищни директори източват делегираните бюджети за образование като години наред прехвърлят от клас в клас "мъртвите души" на ромски деца, които никога не са посещавали занятията им. Но и никога не са потърсени, за да го направят. И понеже подобни констатации често стават повод за мексикански вълни от "антициганско негодувание", тук се налага следното уточнение: поразяващата сила на образователната ни система засяга всички деца, без изключение.

По данни от международно проучване, цитирано по време на първото заседание на Съвета по образование и наука към президента, почти половината от българските ученици имат проблем с четенето и разбирането на текст на родния си език. Проучване на европейската комисия показва, че 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни, а само 36% от тях имат добри познания по информационни технологии. В страните от ЕС този процент е средно 64. Всичко това показва, че разликата между кръга на елита и периферията на посредствеността в образованието ще продължава да расте в полза на периферията. Масовостта в интереса към "бодиарта" на вече порасналите деца в току-що отминалата абитуриентска кампания и почти пълното неглижиране на факта, че купонът не е успех, а точно обратното, илюстрира изводите от цитираните данни. И още по-зле! То проявява пошлата истина, че у нас празникът след увенчаните усилия и удовлетворените очаквания отдавна е подменен от площадното развеселяване и перчене.

Така ако перифразираме думите на синоптика Дейв Сприц те ще прозвучат така: "Знаете ли, че да не правиш живота си труден и да не свършиш нищо смислено, обикновено е едно и също. Важните неща са трудни. "Трудно" не съществува като понятие в живота на чиновника".

Но за разлика от сценариите за отбелязване на 1 юни, този на "Синоптикът" поставя Сприц в твърде унизителна ситуация, заради негодуванието от лесно спечелената заплата. В един ресторант за бързо хранене недоволен зрител го замеря с ванилов шейк.