Ексхумация или прагматизъм

Шефът на „Риск инженеринг” и председател на Българския атомен форум съобщи, че има частен инвеститор, който може да купи проекта АЕЦ „Белене”, тъй като го е проверил и го е намерил за целесъобразен. Ако проектът стане частен, инвеститорът ще поеме задълженията по него. Трябва само държавата да се съгласи да му продаде проекта и така няма да плаща неустойки на руската страна. Ако се съгласи, сделката може да приключи до края на годината – твърди г-н Манчев.

            Някой наднича зад завесата и няма търпение да влезе в игра. Това е може би спасителят, който ще ни отърве от неустойки и проблеми. Затова вероятно трябва да сме благодарни, задължени и да се радваме. Лъха на нещо познато. Ако всичко ще е толкова прекрасно, защо е тази загадъчност и недоизказаност. Защо ли „процесът е доста чувствителен”, както се изразява г-н Манчев, та да не се вдига шум в общественото пространство.

            „Чакай и се надявай.”

            Да не би граф Монте Кристо да е тайнственият инвеститор, който да въздаде правосъдие над всички противници на централата. Нещата явно са задвижени. Настъпило е оживление. Това личи от ведрите наблюдения на генералния директор на „Росатом”, който твърди, че компанията му ще уважи решението на България да се откаже от проекта. Но… въпреки това изразява недоумение от този отказ, защото според него „АЕЦ „Белене” е най-рентабилният и най-подготвен за пускане в експлоатация от всички съществуващи проекти за атомни централи в Европа.”

            „… руснаците са изпреварили другите страни в областта на ядрената енергетика с 20 години.” – долива масло в горещия тиган г-н Манчев – председател на Българския атомен форум.

            А г-н Кириенко – генерален директор на „Росатом”, смята, че след време България ще преосмисли отношението си към АЕЦ „Белене”. Да не би както, когато осъмна с ново правителство през 2001. Сега ще видим дали ще е необходима непременно смяна на правителството или нещата ще си дойдат „на мястото”.

            Размяна на къси пасове в центъра на терена

            Публиката криви врат и върти глава да следи играта. Ако е имала колебания накъде води тази игра, специалният пратеник на новоизбрания стар руски президент би трябвало да ги е пукнал като сапунен мехур. Окончателно. Основното, според г-н Швидкой, е потребността „от установяване на тесни връзки между нашите народи”. Пречка пред това е „излишният прагматизъм на София”, т.е. – да брани и отстоява интересите си. А от думите на г-н Манчев неотдавна изплува американски инвестиц;ионен фонд. Предишният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пожела да види официално писмо за инвестиционни намерения, за да прецени доколко са изгодни за страната му. Вероятно това е „излишният прагматизъм на София”. Дали заради него г-н Трайков е вече бивш министър. За разлика от него, г-н Манчев препоръчва дискретност и въздържание от „нездрав” интерес в „неправилна” посока.

            Спрелите часовници

            Няма нездрав интерес и няма вреден прагматизъм, когато става въпрос за националните интереси на България. Никакъв „романтизъм” и никаква дружба не могат да се поставят над тях. Романтизмът и дружбата ни държат сметка, че се озъртаме към Брюксел, което не спомагало „за установяване на по-тесни връзки между народите на България и на Русия”. В нечии часовници стрелките се движат в обратна посока – в посока към несъществуващите вече СССР, СИВ и Варшавския договор. Естествено е за подобна „романтика” да ексхумира проекта АЕЦ „Белене”, да се дразни и да ревнува от „озъртането” към Брюксел, да се обижда, че сме член на Европейския съюз и на НАТО.

            Подруги навсегда?

            Обсебващата „любов”, която държи сметка за другите ти интереси и която не може да се примири, че светът не почва и не свършва с нея – за какво ни е тя, освен, за да ни ограничава, впримчва и „възпитава”.

            Стана известно, че Русия има нови искания по финансовия модел на „Южен поток”, за да се съгласи да ни направи отстъпка в цената на природния газ. Условията и претенциите се менят в движение.

            Г-н Михаил Швидкой обръща важно внимание на младежта в контактите между българския и руския народ. С оглед на бъдещето, заради което се подготвя създаването на Руско-български граждански форум. За подготовката на този форум съобщава ИТАР-ТАСС. Създаването на руско-български форум ми изглежда естествено с оглед наличието на привърженици за все по-голямо укрепване на дружбата. Не, че и без това няма подобни организации. Но атмосферата на такива форуми е чужда на какъвто и да е граждански проект. Защото граждански означава да проявяваш именно нетърпимост да квалифицират прагматизма – т.е. държавния ти интерес и националното ти достойнство, като пречки пред някаква дружба. Точно затова съчетанието „Руско-български граждански форум” е оксиморон.

            През декември миналата година и през май тази година в Русия имаше граждански протести. Да си спомним какво беше официалната реакция към тях. Скачените думи не правят реалност. Само я подменят в желана насока, за да я контролират.