Драган Максимович, радио Дойче веле
След изявлението на президента на Сърбия Томислав Николич, че в Сребреница не е имало геноцид, а голямо престъпление, обществеността в Босна и Херцеговина и региона е единодушна в оценката, че с тези думи Николич е показал истинското си лице.
Става дума не само за истинското лице на Николич, това е, като посочват, истинската политика на Сърбия, тъй като досегашната, която водеше Борис Тадич, бе двулична. В първия ден след като пое длъжността президентът на Сърбия Томислав Николич още веднъж, след изказването си, че Вуковар е сръбски град и че хърватите няма какво да правят там, развълнува целия регион. Изявлението, че в Сребреница не е имало геноцид, коментира пръв председателстващият председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович, който заяви, че това твърдение не е вярно и е обидно за бошняците, преди всичко за оцелелите жертви на геноцида в Сребреница.
И анализаторите са съгласни в оценката, че последното от поредицата изявления на Николич е още по-тежко от онова за Вуковар като за сръбски град, което само показва, че Николич не е скъсал с миналото. Професорът във Философския факултет в Сараево Енвер Казас казва, че Николич има огромно десничарско наследство, още повече че е бил войвода на Шешел и участник във войната. В такива условия от Николич не могат да се очакват по-други послания, казва Казас и изтъква, че дори Борис Тадич не е помирил Сърбия с миналото.
"Николич е само един по-открит Тадич и ние може да очакваме от него да бъде искрен. Докато Тадич бе лицемерен, Николич е искрен. В този контекст регионът ще може да приеме такъв Николич и с него да общува на открита политическа основа. С Тадич никога не знаехте къде сте. Той не изправи Сърбия пред военното й наследство."
Част от обществеността в Сърбия смята, че Николич още не е решил въпроса дали е председател на партия или ръководител на държавата. Политическият анализатор Александър Попов казва, че поради това Сърбия има шизофренна политика, в която от една страна се застъпва за сътрудничество, а от друга страна проповядва становища като тези за Сребреница, които предизвикват страховити реакции в региона.
Сега въпросът е какво ще надделее. Имам впечатлението, че той иска да изрази държавническата си позиция и че може да бъде президент на всички граждани и да представлява Сърбия, но същевременно не може да излезе от старата матрица, в която е бил досега. Искрено се надявам, че ще надделее първото, но той винаги ще бъде съпътстван от ролята си от деветдесетте години.
Преди да положи клетва Николич заяви, че Вуковар е бил сръбски град, което предизвика силни реакции и в Хърватия. Президентът на Хърватия Иво Йосипович заяви, че всеки, който желае да има партньори и приятели в Европа, трябва веднъж завинаги да изостави идеите на четничеството и на експанзията.
Политическият анализатор от Загреб Давор Генеро оценява, че в следващия период политиката на новия президент на Сърбия би могла да върви по същия път. При това най-лоши са онези изявления, които са изречени непосредствено преди изборите, за Вуковар като сръбски град, в който хърватите не трябва да се връщат. След това бе ужасяващото изявление на исторически ревизионизъм, в което се отрича геноцидът, извършен над бошняците в Босна и Херцеговина, който бе официално признат от ;еждународните институции за Сребреница. Това означава, че Сърбия ще има големи проблеми със своя президент, чиито изявления ще трябва да се тълкуват по-късно.
Същевременно професор Енвер Казаз обръща внимание на факта, че и Борис Тадич никога не е казвал, че в Сребреница е извършен геноцид, а парламентът на Сърбия в декларация е осъдил престъплението, позовавайки се на присъдата на съда в Хага, без ясно да използва термина геноцид.
"Сега това е интересно. Тадич бе приемлив, но не изговори тази дума, а Николич е неприемлив, а всъщност каза същото като Тадич. Николич по всичко е по-различен и Николич може да означава много за региона като политик, който ще обтегне отношенията и регионът ще трябва да се изправи пред несвършената работа. След такива изявления регионът ще трябва да се вгледа в себе си и да накара Николич и себе си да се изправят пред травматичното минало."
Професорът от Философския факултет в Баня Лука Миодраг Живанович е уверен, че в случая с Николич и последните му изявления става дума за разделение на Сърбия между две идеологии. Първата е радикалната идея на Томислав Николич, а втората е политиката на Борис Тадич.
Те просто са метафори или картина на това шизофренно разделение на обществото в Сърбия, заключава Живанович, посочвайки, че целият регион ще бъде само наблюдател, докато се решават тези проблеми.
/БТА/Светла Митева/